Решение № 245 от 06.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100500266 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество / З А Д / „ДаллБогг: жИ.т и здраве“АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление – гр.София против Решение постановено по гр.д.№939/25 г. по описа на РС – Бургас – частично. Решението се оспорва като неправилно , в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. На първо място се сочи нарушение на чл.52 от ЗЗД – според страната съдът не е направил правилна , пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливост , изведени от съдебната практика. Районният съд е надценил претърпените от ищцата болки и страдания и е пренебрегнал обстоятелството , че същата оздравителния процес е протекъл бързо при подобен род травми. Според приетите по делото медицински документи и СМЕ претърпените травми от ищцата са се възстановили в нормални граници и бързо са отшумели. От друга страна н е е проведено адекватно лечение , не е проведена рехабилитация , контролни прегледи при лекари – специалисти. Видно от специализираната СПЕ ищцата след инцидента е претърпяла период на тревожност , безсъние , негативни емоции. Това обаче са обичайните за всеки нормален човек , претърпял подобен инцидент преживявания. Тези преживявания не са с висок интензитет , за да оправдаят присъждане на значително обезщетение.Според жалбоподателя присъденото обезщетение от 5000 лв. е с висок размер и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи. Според жалбоподателя това обезщетение не е адекватно на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и не отговаря на степента болки и страдания , претърпени от 1 ищцовата страна. В съответствие с доказаните телесни увреждания обезщетението е завишено, няма трайни негативни последици за здравето на ищцата. Моли се за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди , както и акцесорните – за лихви ведно с произтичащите от това последици за разноските. При условията на евентуалност – се моли да бъде намален размера на обезщетението.

Претендират се разноски в т.ч. и за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции.

Представител на страната не се явява пред съда в проведеното редовно открито съдебно заседание по делото.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата – ищца Г. С. Т.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се решението на съда като правилно и законосъобразно. Събраните по делото доказателства са правилно преценени и е прието , че ищцата е претърпяла съответните телесни увреждания вследствие на ПТП , понесени са неимуществени вреди , за които съдът правилно и законосъобразно е присъдил парично обезщетение в размер на 5000 лв. при спазване принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд по безспорен начин са доказани претърпените от ищцата увреждания , степента и интензитета на болките и страданията , които същата е понесла вследствие тези увреждания. Отчетено е , че причинените увреждания са влошили жИ.та на ищцата , променили са ежедневието й , влошили са кондицията й , качеството на жИ.т , преживяла е стрес , емоционално разстройство , повишена тревожност , безпокойство , неудобства. Изразява се становището , че практиката на съдилищата и на ВКС възприема , че претърпените увреждания , неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в найпълна степен без да се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Понятието „справедливост“ следва да бъде разглеждано в комплексен аспект – не само като справедливо обезщетение , репарация на понесените вреди , но и в социално – икономически - като отчита съответния етап от развитието на обществото и стандарта на жИ.т към съответния момент. В този смисъл страната излага становището си че решението на Бургаския районен съд е съобразено и не протИ.речи както на съдебната практика , на преценката на конкретните релевантни обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетението. Това е сторено по начин , който да съответства на характера и степента на доказаните телесни увреждания. Налице са обективни показания на свидетел – Кристина Минева , които сочат за уврежданията , получени от ищцата при ПТП , вследствие на които са й били причинени болки и страдания. Уврежданията са били съпроводени със синини и болки по цялото тяло , установено е че възстановяването е било съпътствано с душевен дискомфорт , негативно отражение върху психиката на ищцата , съпътстван с психически и емоционален стрес , довел до психологическа травма. Това е довело до изразеното от ищцата нежелание след инцидента продължителен период от време да управлява автомобил. От доказателствата по делото се установява , че са извършвани неколкократно медицински прегледи при специалисти поради оплаквания от проблеми в междупрешлените дискове и шийния отдел. Моли се за оставяне на жалбата без 2 уважение. Претендират се разноски и за двете инстанции.

Не се правят нови доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№939 по описа на Районен съд – Бургас за 2025 г. е било образувано по исковата молба на Г. С. Т. от с.Бенковски против ЗД „ДаллБогг:ЖИ.т и здраве“АД ЕИК 200299615 за сумата от 5000 лв. – частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди за причинени увреждания при ПТП. Ищцата сочи , че на 23.07.2023 г. около 13.30 часа е пътувала като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил АУДИ с рег. № СА 4464 с водач К. М. При движение по общински път до кръстовище за комплекс Св.Тома лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № СТ 9486 РС , управляван от Вълчан Танев навлиза в платното на движение на л.авт. „АУДИ“ и предизвиква ПТП. Съставен е бил протокол за ПТП , в които сред пострадалите лица фигурира и ищцата Т.. За случая е било образувано ДП по описа на РУ на МВР – Созопол. След произшествието ищцата е била приета в болница за преглед , където й била направена рентгенова снимка. Изпитвала болки в шията. Насочена била към общо практикуващ лекар. След няколко дни почувствала болки в цялото тяло и крайниците. Появили се синкави отоци на местата , които са били травмирани. На корема й се появило твърдо топче.Била направена ехография на коремни органи. Получена била силна болка в областта на бедрото на левия крак. След преглед при специалист – лекар. След изследвания било установено разлят хематом в стадий на резорбция в ляв долен крайник. Предписана била терапия с „Репарил гел“ – локално , „Лиотон гел“. Посетен бил и съдебен лекар на 04.08.2023 г. при което било констатирано и установено – кръвонасядане на гръден кош , кръвонасядане на корема , на долните крайници , охлузване на дясна подбедрица и охлузване на дясно рамо. Описаните увреждания – пет на брой са довели до физически и душевен дискомфорт на ищцата. Тези травми са попречили известен период от време да живее съобразно обичайния си стереотип.

Оздравителния процес е продължил около 6 месеца. Дори и след пълното възстановяване съзнанието й е било обременено с психологически стрес вследствие на произшествието , което е възприела изцяло. Във връзка с лечението ищцата е направила разходи – 170 лева – от които 70 лв. – за първичен преглед при специалист , 50 лв. – за изследване на доплер – ехограф и 50 лв. – за съдебномедицинско удостоверение , които следва да бъдат възстановени от ответника – застраховател. Поради това се претендира осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 170 лв. – имуществени вреди , понесени вследствие на причинените увреждания ведно с лихвата от 23.07.2023 г. , както и сумата от 5000 лв. – частичен иск от 10 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие причинените при ПТП средни телесни повреди , болки и страдания ведно с лихвата считано от датата на увреждането – 23.07.2023 г. Приложени са писмени доказателства по опис към ИМ.

Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Алтернативно е претендирал при уважаване присъждане на по-нисък размер обезщетение от претендирания.

3

Признава се наличието на валидна застраховка „ГО“ към датата на произшествието по отношение на лекия автомобил „Фолксваген“. Твърди се обаче , че водачът на

„Фолксваген“ не е нарушил правилата по ЗДвП и не е причинил ПТП както се твърди в ИМ – т.е. – липсват предпоставки за ангажиране на деликтна отговорност , а оттам – и на застрахователя.Оспорва се и претендирания размер на обезщетение като прекомерно завишен.Завява се съпричиняване на резултата поради непоставяне на предпазния колан – нарушение по чл.137а от ЗДвП.Оспорва се и началната дата на акцесорната претенция за лихви – същата е дължима едва след изтичане на тримесечния срок , в който застрахователят следва да се произнесе по претенцията.

След събиране на ангажираните по делото доказателства съдът е установил фактическата обстановка – въз основа на показания на свидетелите – водачи – К. М. и В. Т. , също и съдебна автотехническа експертиза. Водачът на „Фолксвагена“ е признал своята вина – че е кривнал и навлязъл в другата лента , ударът бил неизбежен. Въпреки задействане на спирачката последвал удар. Свидетелката Минева сочи , че ищцата Т. въпреки поставения колан имала много охлузвания и синини по цялото тяло – по рамото , корема , слабините , по краката , вероятно с удара в таблото.Приета е и съдебно – медицинска експертиза относно причинените при произшествието травматични увреждания на ищцата.

Установява се кръвонасядане на гръдния кош , на корема , на долните крайници , охлузване на дясна подбедрица и на дясно рамо. Причинена била болка и страдания , разстройство на здравето за срок от 7-до 14 денонощия като възстановителния процес може и да надхвърли 14 дни , тъй като протича строго индивидуално. Налице са следи от поставен предпазен триточков колан- лентовидно кръвонасядане на корема под пъпа.

Нараняванията отговарят на увреждания получени в резултат на удар / притискане/ върху твърди предмети – частите от вътрешния интериор на купето на автомобила.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил категоричния извод , че единствено вина за процесното ПТП има водачът на л.а. „Фолксваген“ , навлязъл в насрещното платно. Налице е доказана вина и ангажирана отговорност на застраховател на застраховано по „ГО“ МПС. Съдът е намерил за основателна и доказана претенцията за имуществените вреди от 170 лв. – те са сторени във връзка с причинените увреждания за медицински цели. Счетено е тази претенция следва да бъде уважена изцяло по основание и размер. Що се отнася до неимуществените вреди съдът е възприел заключението по СМЕ за безспорни са приети причинените болки и страдания вследствие причинените увреждания. Посочено е , че възстановителния период 7-14 денонощия. Отчетени са посещенията при лекари – специалисти поради множеството оплаквания. За безспорни са приети претърпените неимуществени вреди , които съдът на основание чл.52 от ЗЗД е приел че следва да бъдат обезщетени справедлИ. със сумата от 5000 лв. Тъй като е предявен иск в този размер като частичен от 10 000 лв. – то претенцията в случая съдът е намерил че следва да бъде уважена изцяло ведно с последиците. Що се отнася до претенцията за лихва за забава , то изхождайки от обстоятелството , че ответното застрахователно дружество е било уведомено за настъпилото събитие на 17.05.2024 г. то 4 лихвата е присъдена начиная от 17.05.2024 г. Присъдени са и направените от ищцовата страна разноски.

Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира , че въззивната жалба на ответника е редовна , подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.