Решение № 1201 от 27.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Варна, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря М. Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110112183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на Й. И. Й., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ул. „****“ №6-А за налагане на мерки за защита срещу А. Т. А., ЕГН **********, в качеството му на бивш съжител.

В иницииращата делото молба и уточняващата молба се твърди, че с ответника са живели съвместно от 03.10 до 25.10.2025г. Твърди, че през целия период на съжителството им, ответника упражнявал над нея физическо насилие. Твърди, че на 04.10.2025г. отв.А. Т. А. я нападнал през нощта в жилището й, като в продъэлжение на няколко часа я душал с ръце, вдигал я и я влачил за косата. Твърди, че в един момент загубила зъснание, но той я свестил и продължил с насилието. Твърди, че на 09 срещу 10.10.2025г. отново упражнил физическо насилие, като я удрял и скубал косата й. Освен това я обиждал и заплашвал. Твърди, че на 17.10.2025г. на паркинг на магазин на ул.“****“ в автомобила й нанесъл удари по главата. По-късно през същия ден в апартамента на родителите му на ул.“Даме Груев“ в Северна промишлена зона-Сентрал Парк Бургас отново й нанесъл удари по главата и тя усетила болка в лявото ухо.

1

Твърди, че на 24.10.2025г.- по време на пътуване й нанесъл два удара в тялото и един удар в лицето, като тя получила синини в областта на брадичката.

Твърди, че на 14.11.2025г. около 01-02 ч.през нощта в дома й, й нанесъл удари с юмруци в областта на ребрата, слънчевия сплит, гърба и външната част на дясната част на седалището, както и удари в главата. Твърди, че във всички тези случаи действията му били придружени с обвинения към нея в лъжи, непослушание, неуважение и неподчинение. Заплашвал я, че ще я пребие и убие.

Моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.6 ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита със същите мерки.

Представена е декларация за осъществено домашно насилие и съдебномедицинско удостоверение от МБАЛ-****.

В съдебно заседание молителката се явява и представлява от процесуален представител, който заявяват, че поддържа молбата на посочените основания и желаят да бъде издадена Заповед за защита с исканите от тях мерки.

Ответникът А. Т. А., редовно призован, не се явява и представлява в о.с.з. на 24.03.2026г. В открито съдебно заседание от 27.01.2026г. оспорва изнесените от молителката твърдения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна: следното:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: писмо от ОД на МВР гр.**** от 18.11.2025 г., съдебномедицинско удостоверение № 253/2025 г., лист за преглед на пациент от 17.11.2025 г., декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН, изискана и предоставена на 27.11.2025 г., справка за съдимост на ответника, представено с молба от 19.01.2026 г. удостоверение от Фондация „SOS – семейства в риск“ изх.№ Ф447/0901.2026 г., представените от проц.представител на молителката писмени документи в заверен вид: съдебно удостоверение № 253/2025 г., амбулаторен лист от 09.12.2025 г., изследване от Аджибадем сити клиник амб.№ 6439/18.12.2025 г. и изследване от Аджибадем сити клиник амб.№ 2

6301/11.12.2025 г., преписка ЗМ № 63/2026 г. по описа на Второ РУ – Варна.

В полза на молителката бяха разпитани свидетелите: А****, ****, **** и тримата без родство е дела със страните.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като приема, че те изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

От приложеното съдебно медицинско удостоверение № 253/18.11.2025г. от отделение по съдебна медицина при „****“АД и лист за преглед на пациент от 17.11.2025 г. се установява палпаторна болезненост в областта на лявата ребрена дъга без видими травматични увреждания. По задно-външната страна на седалището в дясно личи бледо синкаво-кафеникаво кръвонасядане с площ 5/2,5 см. по тялото на молителката Й. в резултат на нанесените й на 14.11.2025г. удари с юмруци и длани в областта на главата, гърдите, ребрата, гърба и седалището.

От приложено допълнение към съдебно медицинско удостоверение № 253/18.11.2025г. от отделение по съдебна медицина при „****“АД от 23.12.2025г. е видно, че вследствие допълнителни прегледи на молителката се установява контузия на гръдния кош, фрактури на 8-мо и 9-то леви ребра в предния им отдел без разместване в стадий на консолидация; палпаторна болезненост в областта на лявата ребрена дъга без видими травматични увреждания; коса фрактура на напречен израстък на четвъртия поясен прешлен в дясно с белези на консолидация; единично кръвонасядане по задновътрешната страна на седалището в дясно.

От приложената справка за съдимост се установява, че ответника е осъждан, както следва:

1. По силата на одобрено от съда Споразумение по НОХД №****г. на РС **** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142, ал.1, вр.чл.142а, ал.1, вр.чл.131, ал.1, т.5а от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от 6 месеца”, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, за това, че на 20.08.2023 г., в с.

*****, обл. ****, на ул. „****", в района на Здравната служба в населеното място, употребил сила с цел да принуди органи на властта - старши инспектор 3

*** - Началник Участък - **** при РУ - ****, ОДМВР - ****, полицай **** младши експерт командир на отделение в група „Охранителна полиция" към РУ - **** при ОД на МВР - ****, младши инспектор **** полицай в група „Охранителна” към РУ - **** при ОДМВР - ****, младши инспектор **** младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението пътен контрол и превантивна дейност" при ОДМВР - **** и полицай **** - младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при ОДМВР - ****, да пропуснат нещо, свързано със службата и функциите им, а именно - да изпълнят законовото си задължение, свързано с извършване на проверка по повод необходимостта за установяване на данни за лице, за което имало съмнение, че е извършило престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК, чл. 142а, ал. 1 от НК, чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК и задържането му за срок до 24 часа по смисъла на чл. 72, ал., т. 2 от ЗМВР в поделението на РУ - ****.

2. Със Споразумение по НОХД **** на РС Варна е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от 6 месеца”, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, за това, че на **** г. в гр. Варна, причинил лека телесна повреда на ****, изразяваща се в: хематом /кръв в подкожието/ в областта на лявата ушна мида, травма в областта на шията, оток и ожулване по гърба на носа, счупване на носни кости, травматичен оток в областта на дясна скула и челюст, хематом /кръв в подкожието/ по долни клепачи, ожулвания в областта на гърдите, счупване на 9-то дясно и 10-то ляво ребра, травми по гърба, травми в областта на предмишницата, обусловили временно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Съдът е служебно запознат, че с влязло в законна сила Решение №3699/21.10.2025г. по гр.дело №****г. по описа на РС-Варна, спрямо ответника са наложени ограничителни мерки за установено домашно насилие, упражнено от него спрямо спрямо ****, ЛНЧ ****, действаща в лично качество и като законен представител на малолетното дете ****, ЕГН **********, изразяващо се във физическо и психическо насилие, извършено в периода 19.06.2025г. – 30.08.2025г., т.е. в период точно преди настоящото молителка и ответника да започнат своята интимна връзка.

4

В настоящия случай не се оспорва, че молителката и ответника имат изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т.10, като ответника живее на съпружески начала с молителката, поради което тя е активно легитимирана да предяви молбата по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й.

Или по друг начин казано –по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.

В конкретния случа се твърди както физическо, така и психическо насилие, извършено пряко спрямо молителката.

Заявените твърдения за извършени спрямо молителката насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН има смесена същност - на процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде 5 и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.

В случая агресивното поведение на ответника на процесните дати, от една страна не се опровергава от последния, макар и формално да ги отрича.

От друга страна, се установят по несъмнен начин от ангажираното медицинско удостоверение и изисканите справки от РП-Варна, ОДМВР-гр. Варна свидетелските показания. Цялата доказателствена съвкпупност е в унисон с декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.

Горепосочените случаи, анализирани съвкупно, проявяват белези на физическо, психическо и емоционално противоправно деяние на ответника, пряко към молителката, поради което и тъй като не могат да бъдат толерирани, те са съставомерни по ЗЗДН. За тях следва да се даде защита на пострадалите, която освен да я превентира следва да даде ясен сигнал на ответника за недопустимост на такова поведение.

Доколкото поведението на ответника разкрива белезите на престъпление от общ характер, а именно на такова по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, съдът сезира Районна прокуратура Варна и във връзка със сигнала е образувано досъдебно производство №156/2026г. по описа на Втора РУ МВР Варна.

От всички събрани по делото доказателства съдът приема, че ответникът представлява висока степен на обществена опасност, особено по отношение на жени, като чувството му на безнаказаност очевидно се е превърнало в източник на самочувствие за системното упражняване на актове на физическо и психическо насилие над партньорките в живота му.

Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административно наказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и превантивното и възпиращо действие на 6 наложената спрямо извършителя защитна мярка.