Решение № 3651 от 05.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3651 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100510580 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 09.06.2022г., постановено по гр.д. № 13950/2021г. на СРС, ГО, 170 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К. Й. С. и С. Д.

С. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания /претендирани от ответниците в условията на разделност – по равно/: за сумата от общо 5 076, 17 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “******* за сумата от общо 47, 17 лева цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. и за сумата от общо 728, 61 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главното парично вземане за стойност на потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 13.10.2020г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница за разликата над сумата от 5 076, 17 лева до пълния предявен размер от 5 448, 80 лева и за периода от м.05.2017г. до м.08.2017г.; за разликата над 1 сумата от 728, 61 лева /обезщетение за забава/ до пълния предявен размер от 804, 79 лева и изцяло иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 9, 82 лева – мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2017г. до 13.10.2020г.

Срещу решението, в частите, в които са уважени предявените искове, са подадени въззивни жалби от ответниците К. Й. С. и С. Д. С.. В жалбите са изложени оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото не е доказано, че ответниците са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот, тъй като не са ангажирани нотариален акт или договор за покупко-продажба, както не била представена молба-декларация за откриване на партида. Оспорват, че титулярството в правото на собственост се установява от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, тъй като същият не е титул за собственост. По отношение на претенцията за заплащане на цена на услугата дялово разпределение се навеждат съображения, че вземането не се дължи, поради обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства за основанието на претендираната сума, както и за нейния размер. Оспорват и изводите на съда за изпадане на ответниците в забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на общата фактура в интернет сайта на ищцовото дружество. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Насрещната страна “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Трето т о лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 2 атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да 3 е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

В конкретния случай по делото е представен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.12.1979г., обективиран в нотариален акт № 5, дело № 4650/1979г., с който Й.Д.В. е прехвърлил на К. Й. С. правото на собственост върху ½ ид. част от следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, жк „******* срещу насрещна престация от приобритателката, изразяваща се в задължение да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя. С договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 25.08.1993г., обективиран в нотариален акт № 7, дело № 21834/1993г., ответниците С. Д. С. и К. Й. С. са обезпечили изпълнението по отпуснат в полза на С. С. банков кредит и са учредили в полза на кредитора ДСК, гр. София, ипотека върху собствения си недвижим жилищен имот, а именно: апартамент № 7, находящ се в гр. София, жк „*******. В нотариалният акт е посочено, че при подписването му са представени документи, установяващи правото на собственост върху имота, както следва: нотариален акт № 175, дело № 4650/1979г. на Първи нотариус и декларация за семейно, имотно състояние и гражданство на ипотекарните длъжници. Този нотариален акт не е бил оспорен в производството пред СРС относно верността на нотариалното удостоверяване, направено с него, за правата на ипотекарните длъжници в съсобствеността, и съдът, съгласно установеното с него и с оглед разпоредбите на чл. 586 от ГПК и чл. 167 от ЗЗД, задължаващи нотариуса да провери правата на учредителите в 4 собствеността, е обвързан да приеме, че учредителите на ипотеката са собственици на ипотекираното жилище, описано в нотариалния акт, което е и жилището, предмет на иска по настоящия спор. Обвързващата доказателствена сила на така удостоверените обстоятелства не е опровергана с допустимите доказателствени средства. По делото не се твърди, нито се доказва от ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да са извършили разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.

С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Следователно ответниците са имали качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/. В случая се установи съществуването на облигационно правоотношение между страните по презюмиран договор /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/.

Действително, изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, 5 този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/. В случая обаче нито се твърди, нито се установява наличието на изричен писмен договор между ищеца и ответницата К. С., или между ищеца и ответника С. С.. Установяването единствено на факта, че Красимир С. е вписана като титуляр на индивидуална партида, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане /заявление за откриване на партида/, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за отпадане на договорната отговорност на жалбоподателите. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че само един от ответниците е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на не гово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като единствено това заявление би представлявало по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД.