Решение № 271 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605597 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 27.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 16787/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав, подсъдимият М. Б. М. е признат за невиновен в това на неустановена дата през първата половина на 2016 г. в гр. София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Тенезис“, рег. № РА **** ВС, на стойност 3 500 лева (като фактически предал автомобила на С.П. и получил за това сума в размер на 2 500 лева), собственост на Т. Н. М., която владеел – била му предоставена от Б. М. Ал-А., разполагащ с нотариално заверено пълномощно за продажба на автомобила, във връзка с устна договорка между двамата за посредничество за продажбата на автомобила (намиране на клиент срещу отдръжка на процент от продажната цена), поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С присъдата е постановено приобщените като веществени доказателства лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Тенезис“, рег. № РА **** ВС, на стойност 3 500 лева, предаден с протокол за доброволно предаване от 28.02.2017 г., оставен на съхранение в ДЖ „Враня“ – гр. София; един брой контактен ключ – сгъваем тип, с надпис на латиница „LANCIA” върху емблемата; един брой кожено тефтерче със съдържание: един брой регистрационен талон I-ва част № 006370182 за посочения лек автомобил, един брой застрахователна полица „Гражданска отговорност“, един брой удостоверение за ГТП № 10807392, предадени с протокол за доброволно предаване от 28.02.2017 г., да бъдат върнати на правоимащото лице – Т. Н. М..

С присъдата на основание чл. 190 от НПК направените разноски са оставени в 1 тежест и за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила бланкетна въззивна жалба от частната обвинителка Т. М. чрез повереника й – адв. Т. Т., в която се посочва, че съдебният акт е неправилен.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалваната присъда за правилна и прави искане за нейното потвърждаване.

Повереникът на ЧО Т. М. изразява доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което иска неговата отмяна и постановяване на нов осъдителен такъв спрямо подсъдимото лице. Възразява срещу приетото от СРС, че показанията на М. и Ал-А. са неясни, а тези на останалите свидетелите са последователни и непротиворечиви. Посочва, че автомобилът е бил оставен за продажба в автокъщата, като подсъдимият се е свързал със С.П. и му е предал владението на превозното средство, получавайки по-голямата част от цената и договаряйки се остатъкът от сумата да се получи при окончателното сключване на сделката. Според повереника, разпореждайки се с автомобила, без да има съгласието на неговия собственик – Т. М., или нейния пълномощник, подсъдимият е нарушил волята на М. и й е причинил материални щети и само намесата на МВР е попречила финализирането на сделката.

Посочва, че подсъдимият е върнал парите на П., защото се е притеснил, че е нарушил договорката си с Ал-А. и ще бъде подведен под отговорност за обсебване на автомобила.

ЧО Т. М. поддържа казаното от повереника си и иска подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. Посочва, че показанията на свидетелите М. и Ал-А. не могат да бъдат приети за логични, последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви в каквато насока са исканията на повереника. Излага доводи, че по делото са разпитани голям брой свидетели, като от техните показания не може да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Обръща внимание на обстоятелството, че в обвинителния акт се твърди подсъдимият да е извършил посоченото престъпно деяние през първата половина на 2016 г., а в саморъчните показания – молбата, която е написана до РПУ – Пещера, М. е посочила, че това се е случило през м. февруари 2015 г. Защитникът излага доводи, че по делото несъмнено и категорично е установено, че процесният автомобил е върнат още през 2017 г., поради което дори и да бъде прието, че е налице престъпление, същото следва да бъде квалифицирано по чл. 206, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, като посочва, че давността за него е изтекла.

В своя защита подс. М. М. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият М. Б. М. е роден на **** г. в гр. Перник, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран като дилър на автомобили в автокъща „Боми Ауто“ ЕООД.

Свидетелите Т. М. и Б.А.-А. живеели на семейни начала от 2007 г. в гр. Батак и имали дете. През лятото на 2014 г. св. Ал-А. закупил лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Тезис“, която подарил на св. М.. Превозното средство било регистрирано с № РА **** ВС на името на св. М. и тя го управлява около една година след закупуването му.

В началото на 2015 г. на св. Т. М. й предстояло заминаване в чужбина, където щяла да живее и работи, с оглед на което вече нямала нужда от автомобил в Република България и искала да го продаде. На 24.02.2015 г. упълномощила св. Ал-А. с пълномощно с нотариална заверка на подписа да управлява и ползва в страната и чужбина лекия автомобил, както и да се разпорежда с него (продава, заменя, дарява и пр.).

На неустановена дата през 2015 г. св. Б. Ал-А. закарал на летището в гр. София св. Т. М. с нейния автомобил. Двамата се уговорили в този ден св. Ал-А. да предприеме действия за неговата продажба. Св. М. му предоставила малкия талон на автомобила и един от контактните ключове, а големият талон оставила на съхранение в дома им в гр. Батак. След като оставил св. М. на летището, св. Ал-А. се обадил на св.

Д.Х., с когото имали преди общ бизнес и били в приятелски отношения, за да му съдейства с продажбата на автомобила, като посредничи за оставянето на превозното средство в автокъща „Боми Ауто“, която била собственост на бащата на негов близък приятел – подс. М. М.. Малко след като оставил св. М. на летището, св. Ал-А. й се обадил и й казал, че е със св. Х. и оставя автомобила в автокъщата на подс. М., където да бъде продаден за 5 000 лева. Споделил с нея още, че когато закарал автомобила на подс. М., той или друг служител му казал да го остави на улицата в близост до автокъщата, за да му намерят място и да я измият, след което Ал-А. паркирал на указаното място, дал ключа и документите на автомобила на служител и си тръгнал с приятел за гр. Батак. Св. Ал-А. и подсъдимият се разбрали, когато от автокъщата намерят купувач, да му се обадят, за да може при продажбата автомобилът да се прехвърли по надлежния ред, както и Ал-А. да заплати таксата за престой на автомобила в автокъщата. При оставянето на автомобила в автокъщата не били съставени документи за неговото приемане.

В края на месец май 2015 г. св. Т. М. се върнала в Република България и се обадила на св. Д.Х., за да го попита какво се случва с автомобила й и дали е продаден.

Св. Х. й казал да не търси автомобила, защото няма да го намери, и й предложил сумата от 2 000 лева за превозното средство. Св. М. не се съгласила, тъй като продажната му цена била по-висока. След това тя се обадила в автокъща „Боми Ауто“ и се свързала с подс. М. М., който й казал, че автомобилът й не е оставян там и да попита св. Х. къде се намира превозното средство. Св. М. отново се обадил в автокъщата и служител й казал, че посочения автомобил никога не е приеман там.

След известно време св. Т. М. отново се обадила по телефона на св. Д.Х. и го попитала кога може да й даде сумата от 2 000 лева, на което последният отговорил, че в момента няма пари и не знае кога ще има. Св. М. заявила, че щом няма пари, си иска колата обратно, а св. Х. й отговорил, че няма да си я получи и няма да я намери.

Впоследствие св. Ал-А. сам намерил купувач на автомобила си и се свързал с подс. М. М., за да му го върне. Подсъдимият му казал, че може да вземе автомобила, но първо трябва да плати парична сума за престоя му в автокъщата. Св. Ал-А. се 3 съгласил, като от този момент подсъдимият спрял да отговаря на обажданията му.

На 07.07.2015 г. св. Т. М. подала сигнал в РПУ - гр. Пещера, че не може да установи местонахождението на автомобила й, и по случая било образувано настоящото досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 206 от НК.

След като подала жалбата, св. Т. М. отново провела телефонен разговор със св.

Д.Х., който й казал да оттегли жалбата си, предлагайки й 4 000 лева за автомобила.

Предложил й първо да заплати 2 000 лева, а след това още 2 000 лева, но св. М. му казала, че нямат уговорка за разсрочено плащане, нито за такава продажна цена.

С постановление на СРП от 05.02.2016г. е образувано д.п. за престъпление по чл. 206 от НК, осъществено м. февруари 2016г.

В хода на разследването лекият автомобил марка „Ланчия“, модел „Тенезис“, рег. № РА **** ВС бил обявен за общодържавно издирване с телеграма №16892/13.04.2016 г.

На неустановена дата през 2016 г. св. С.П. закупил лекия автомобил и същият му бил предаден заедно с малкия талон и ключовете срещу сумата от 2 500 лева.

Обяснено му било, че собственичката на превозното средство живее в чужбина, големият талон е в нея и когато се върне, ще бъде финализирана продажбата. Св. П. предоставил на св. К.В. автомобила, която го управлявала до февруари 2017 г., когато й се обадил полицейски служител от 06 РУ – СДВР и я уведомили, че превозното средство е обявено за общодържавно издирване. Св. В. върнала автомобила, документите и ключовете за него на св. П. и му обяснила, че се издирва. Св. П. предал на подс. М. автомобила, документите и ключовете, а подсъдимият му дал 2 500 лева срещу разписка. С протокол за доброволно предаване от 28.02.2017 г. подс. М. предал на полицейски служител при 06 РУ – СДВР процесния автомобил, един брой контактен сгъваем ключ за него, един брой кожено тефтерче, съдържащо регистрационен талон - 1-ва част на името на Т. Н. М., един брой контролен талон за застрахователна полица „ГО“, един брой удостоверение за ГТП.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Б.З. М. (л. 98-99 от съд. д.), В.Д.К. (л. 99 от съд. д.), Д.Д.К. (л. 99-100 от съд. д.), Т. Н. М. (л. 114-117 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 18-20, 58, 194 от ДП – том 1), Б. М. Ал-А. (л. 117-119 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 21-23, 57, 184185 от ДП – том 1 и л. 37, 79, 194-196 от ДП – том 2), С.Г. П. (л. 177-179 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 56 и 154 от ДП – том 1 и л. 189 от ДП – том 2), К.А. В. (л. 194-195 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 55 от ДП – том 1), Д. Б. Х. (л. 223-225 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 25 от ДП – том 1); писмените доказателства и доказателствени средства: свидетелство за регистрация на МПС № 006370182 (л. 12 от ДП – том 1), копие на пълномощно от 24.02.2015 г. (л. 13 от ДП – том 1), уведомление от 11.07.2016 г. от управителя на „Боми Ауто“ ЕООД (л. 29 от ДП – том 1), протокол за доброволно предаване от 28.02.2017 г. (л. 49 от ДП – том 1), разписка от 07.03.2017 г. (л. 51 от ДП – том 1), експертна справка № 63/2017 г. за извършено трасологично изследване (л. 53-54 от ДП – том 1), протокол за оглед на веществени доказателства от 14.09.2018 г. ведно с фотоалбум (л. 129-131 от ДП – том 1), интернет разпечатка – справка от Търговски регистър за „Боми Ауто“ ЕООД (л. 142 от ДП – том 1), писмо от 28.02.2019 г. от изпълнителния директор на „Гаранционен фонд“ с приложена справка (л. 151-152 от ДП – том 1), протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на 4