Решение № 17753 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17753 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110115899 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от Д. Д. К. искова молба, срещу „Ф.г.“ ЕООД, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 200 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000.00 лева, част от вземане в общ размер на 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпила на 04.07.2022г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на настъпване на увреждането – 04.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение от 13.10.2023г. / протокол л. 156 /, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от 20 000.00лв. на 30 000.00лв.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което е заемал при ответника длъжността „заварчик“. Сочи, че на 04.07.2022 г. около 08:20 ч. е настъпила трудова злополука на строителен обект при дружеството работодател, находящ се в гр.

София, /адрес/. Твърди, че с разпореждане № 31817/08.07.2022 г., издадено от ТП на НОИ – София-град и влязло в сила на 16.02.2023 г., злополуката е призната за трудова.

Излага, че злополуката е настъпила през работно време и по повод на извършваната работа по строително-монтажни дейности на скеле при допълващо застрояване на жилища сграда, от което сочи, че е паднал и получил височинна политравма по различни части на тялото. Твърди, че е получили следните травматични увреждания:

Травма на главата в окосмената й част; Контузия на лицето в областта на носа и със счупване на носни кости (фрактурна линия на носната пирамида), едем на гърба на носа, разкъсно-контузна рана на кожата на лявото крило на носа и множество екскориации, затруднено дишане от лявата ноздра; Тежка травма на лявата ръка с/със полифрагментна фрактура на дисталната част (долния край) на радиуса (лъчевата кост), фрактура на шиловидния израстък на улната (лакътната кост) и фрактура на скафоида (ладиевидната кост); Посттравматична периферно-стволова увреда на сетивните нерви на лявата ръка. След настъпването на злополуката излага, че е бил 1 приет в „УМБАЛ Света Анна“ АД гр. София, където при снемане на обективното му състояние били констатирани болка и оток в областта на носа, както и болка, оток и невъзможност за извършване на активни движения в лявата тазобедрена става. По време на болничния престой били направени комплексни изследвания и назначена медикаментозна терапия. Излага още, че е осъществена оперативна интервенция открито наместване на фрактурите в областта на лявата китка с вътрешна фиксация със заключваща плака, винтове и киршнерова игла. Сочи, че е бил изписан на 07.07.2022 г. с имобилизация на лявата ръка и с назначено медикаментозно последващо лечение в домашни условия. Излага, че около един месец след дехоспитализацията, на 12.08.2022 г. е постъпил повторно в КОТ по повод следоперативна рана в областта на лявата китка. По време на болничния престой отново били извършени изследвания, както и назначена медикаментозна терапия. На 12.08.2022 г. била извършена отново операция екстракция (отстраняване) на поставените импланти и дебридман. На 15.08.2022 г. бил изписан. Твърди, че по повод на продължаващи посттравматични оплаквания в лявата ръка от болка, оток и ограничени движения в областта на гривнената става, е извършен последващ преглед и направен тест за обем на движение, както и че са назначени физиотерапевтични процедури - ИТТ, ЛФК аналитична и с уреди. Сочи, че на 07.11.2022 г. е постъпил в неврологичното отделение на „МБАЛ Люлин“ ЕАД гр.

София, поради оплаквания в областта на горния ляв крайник - ограничени движения на гривнената става и изтръпване на палеца, както и болка и изтръпване на предмишницата. При снемане на неврологичния статус била констатирана ограничена дорзална флексия на лявата китка. По време на болничния престой били направени комплексни изследвания и била установена периферно-стволова увреда на сетивните нерви на лявата ръка. Твърди, че е изписан на 12.11.2022 г. с установени посттравматични промени на лявата ръка и персистираща болка при определени движения, както и с предписана комплексна медикаментозна терапия. С оглед описаното сочи, че е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за период от 157 календарни дни. Вследствие преживяното, твърди, че е изпитал негативни изживявания свързани с уплаха и стрес и цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. Изпитвал силна болка в различни части на тялото, не можел да използва пълноценно горния си ляв крайник по време на възстановителния период.

Сочи, че се е проявила и посттравматична комплексна симптоматика вследствие на лицевото нараняване, която освен болка и дискомфорт в областта на носа, включвала и синина, оток и чувствителност във фрактурираната зона на носната пирамида, придружени от затруднено дишане през ноздрите и спорадично главоболие. Твърди, че описаното се е отразило и на психиката му, станал напрегнат и раздразнителен, след злополуката се наложило да смени работата си с такава в друга сфера. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът прави възражение за съпричиняване поради груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на трудовите му задължения. Не оспорва, че на 04.07.2022 г. ищецът е пострадал вследствие настъпилата трудова злополука при изпълнение на трудовите му задължения. Твърди, че ищецът е започнал работа на 03.07.2022 г., като при назначаване на нови служители се провеждал инструктаж първо в офиса на дружеството, а след това на строителния обект. Всекидневните инструктажи се водили от лицето М.Г.. Сочи, че предвид факта, че ищецът е бил новоназначен служител и с оглед политиката на фирмата, същият следвало да извършва трудовите си задължения в присъствието на опитни служители. Твърди, че ищецът е бил наясно, че в първите от 3 до 5 дни е следвало да съгласува действията си с другите работещи служители и да не предприема самостоятелни действия. Излага, че на 04.07.2022 г. /на втория работен ден/ ищецът заедно с назначените му двама надзорници, получили задача да монтират скеле и конзоли за бъдещата фасада, като от ищеца било изискано да приготви нужните машини и инструменти, докато другите двама отидат да вземат необходимите материали. Сочи се, че ищецът без да изчака другите двама работници, се качил на 2 необезопасено скеле, като не минал по обезопасената част, и се качил на едно ниво над това върху което трябвало да се извършат монтажни дейности и скочил върху частта от скелето, която тепърва следвало да бъде доизградена, вследствие което паднал от скелето. Освен изложеното ищецът не изпълнил и задължението си преди да се качи на скелето да вземе от техническото лице „збруя“ /обезопасителен колан/ и да го сложи.

Твърди се, че ответното дружество е заплатило консумативи и материали във връзка с операцията на стойност 1 400 лева. Подробно аргументира, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000.00 лева, част от вземане в общ размер на 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпила на 04.07.2022г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на настъпване на увреждането – 04.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение от 13.10.2023г. / протокол л. 156 /, на основание чл.

214 ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от 20 000.00лв. на 30 000.00лв.

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.

За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинноследствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или настъпилата смърт и вредата.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване, а именно, че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжността „заварчик“, в срока на което, при изпълнение на трудовите задължения е претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния ред.

Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално 3 осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117 КСО.

От приложеното на л. 11 копие на Разпореждане № 31817/08.07.2022г., се установява, че декларираната от работодателя злополука /декларация л. 10/, претърпяна от ищеца на 04.07.2022г., е приета за трудова такава по смисъла на КСО.

Вследствие претърпяната трудова злополука и причинените телесни увреждания на ищеца е причинена временна неработоспособност, видно от представените доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебномедицинска експертиза.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че вследствие на процесната трудова злополука Д. К. е получил телесни увреждания.