Определение № 226 от 28.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20265001000213 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.248,ал.3 ГПК.

Образувано по частна жалба на М. Г. М.,с ЕГН **********,подадена чрез пълномощника му адв.Б. Н.,против определение №78 от 09.03.2026 г.,постановено по т.д.№189/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено определение №2 от 08.01.2026 г.,постановено по същото дело,в частта за разноските,като е осъден ищеца /настоящ частен жалбоподател/ М. Г. М. да заплати на ответника Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АДгр.София,ЕИК 121265177 сумата от 1681,12 евро с вкл. ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,като в тази насока за развити няколко аргумента.Поддържа се,че размера на присъдените с определението разноски е неправилно изчислен,тъй като процесният иск е предявен като частичен и според интереса /цената на частичния иск/ възнаграждението за адвокатска работа,съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 на ВАС за възнагражденията за адвокатска работа,би следвало да е в размер на 2730 лв.,а и ако се вземе предвид чл.9,ал.1 от същата наредба,отнасяща се за случаите на изготвяне на писмен отговор на искова молба без процесуално представителство,то възнаграждението е 3/4 от това по чл.7 и чл.8,при което положение възнаграждението следва да бъде определено на сумата от 1256,44 евро с включен ДДС,а не на сумата от 1681,12 евро,както е приел първоинстанционният съд.С оглед на това се поддържа,че присъденият с 1 обжалваното определение размер на адвокатското възнаграждение е определен в противоречие с разпоредбите на чл.7,ал.2,т.4 и чл.9,ал.1 от посочената наредба и затова определението е незаконосъобразно.

На следващо място,в частната жалба е заявено оспорване на представените с молбата на ответника по чл.248 от ГПК писмени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение,като се твърди от частния жалбоподател,че тези доказателства не установяват реалното плащане на възнаграждението.В тази връзка се поддържа,че представеният договор за възлагане на правна помощ и съдействие,сключен на 19.11.2025 г.,е антидатиран,но дори и да се приеме,че датата на сключването му е достоверна,то той е сключен след датата на подаване на отговора на исковата молба.Освен това се твърди,че представената със същата молба фактура не е подписана нито от издателя,нито от получателя й и не може да се квалифицира като частен документ по смисъла на ГПК,респективно не може да бъде ползвана като писмено доказателство в гражданския процес.Твърди се още,че и от представеното извлечение от банкова сметка по никакъв начин не може да се установи реалното плащане на адвокатското възнаграждение от ответника,нито на каквато и да било сума,тъй като размерът на заплатените суми в извлечението навсякъде и заличен.Изложен е и аргумента,че според константната съдебна практика,извършените разноски,в т.ч. адвокатското възнаграждение,се присъждат,само ако са представени доказателства за реалното им плащане,а в случая такива не са налице и затова на ответника не следва да се присъждат съдебни разноски.

В обобщение,въз основа на поддържаните в частната жалба аргументи,е поискано да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното определение №78/09.03.2026 г.,постановено по т.д.№189/2025 г. по описа на Окръжен съдПазарджик.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна,т.е. на ответника в първоинстанционното производство-Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АД-гр.София с ЕИК 121265177 и от същото дружество,чрез пълномощника му адв. Н. Ш.,е подаден в законния срок писмен отговор,в който е изложено становището,че частната жалба е неоснователна и необоснована и затова следва да бъде оставена без уважение.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са развити в отговора.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е е подадена в законния срок от процесуално легитимирана страна-от ищеца в първоинстанционното производство,имащ правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.248,ал.3 във вр. с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Т.д.№189/2025 г. по описа на ОС-Пазарджик е образувано по предявен от М. Г. М. с ЕГН ********** против Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АД-гр.София,ЕИК 121265177 частичен осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ,с който е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв. от общо дължими 50 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищеца в резултат на ПТП,настъпило на 17.10.2022 г. и причинено от превозно средство със сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответника.

От ответника по делото е депозиран в законния срок писмен отговор на исковата молба,в който е направено възражение за недопустимост на иска поради непредявена от ищеца пред застрахователя претенция по чл.380 от КЗ и след това,с определение №2 от 08.01.2026 г.,постановено по т.д.№189/2025 г. по описа на ОС-Пазарджик,производството по делото е прекратено и е върната исковата молба на ищеца,като е прието,че иска е недопустим поради това,че към момента на завеждането му пред съда не е започнала и завършена процедурата по чл.498,ал.3 КЗ във вр. с чл.496 и чл.380 КЗ.В мотивната част на определението е прието,че с оглед прекратяване на производството ответникът има право на разноски на основание чл.78,ал.4 от ГПК и че в отговора на исковата молба ответникът е заявил искане за присъждане на разноски,но такива не следва да му се присъдят поради липса на доказателства за реалното им извършване.

След това ответникът ЗАД ”ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АД- гр.София,чрез пълномощника си адв. Н. Ш.,е депозирал молба с вх.№699 от 21.01.2026 г.,с която е поискал на основание чл.248,ал.1 от ГПК да бъде изменено определение №2 от 08.01.2026 г.,постановено по т.д.№189/2025 г. по описа на ОС-Пазарджик,в частта за разноските,като бъдат присъдени в полза на ответника разноски в размер на 2853 евро,представляващи платено адвокатско възнаграждение /с включен ДДС/ съгласно договор за възлагане на правна защита и съдействие от 19.11.2025 г.,фактура №1000000170 от 19.11.2025 г и извлечение по банкова сметка,представени в заверени копия със същата молба.

Препис от молбата по чл.248 от ГПК е връчен редовно на ищеца М. Г. М. и от същия,чрез пълномощника му адв. Б. Н.,е подаден писмен отговор,с който е изразено становище,че същата молба е процесуално допустима,но е неоснователна по същество,като са изложени и конкретни доводи за обосноваване на това становище.В отговора си ищецът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,претендирано от ответника,като се е обосновал в тази насока,че предявеният иск е частичен,с цена 26 000 лв. и съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа цената на адвокатския труд при този материален интерес е 2730 лв. /1395,83 евро/,а не претендираните от ответника 5 580 лв. с ДДС /2853 евро/.Посочено е още,че следва да се вземе предвид и обстоятелството,че процесуалният представител 3 на ответника не е участвал в открити съдебни заседания по делото и участието му в делото се свежда до подаване на писмен отговор на исковата молба.

С обжалваното определение №78 от 09.03.2026 г.,постановено по т.д.

№189/2025 г. по описа на ОС-Пазарджик,съдът се е произнесъл по горната молба на ответника с правно основание чл.248 от ГПК и я е приел за частично основателна.В тази връзка съдът е счел,че разноски на ответника за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят и че извършването на такива се доказва от приложените към молбата писмени доказателства,но от друга страна съдът е приел за основателно направеното от ищеца възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника и съответно е редуцирал възнаграждението до размера от 2740 лв. /с равностойност 1400,94 евро/.Този размер,според мотивировката на първоинстанционния съд,се явява напълно адекватен за обема на предоставеното на ответника процесуално представителство,защита и съдействие по конкретното дело,в това число и с оглед критериите по чл.36,ал.3 от ЗА,и е съобразен с изискването на чл.78,ал.5,изр. последно от ГПК-размерът да не бъде по-нисък от разноските за адвокатско възнаграждение,платено на адвоката на насрещната страна.Към така редуцираната сума първоинстанционният съд е прибавил и дължимия ДДС в размер на 280,18 евро,при което е счел,че общия размер на възнаграждението с включен ДДС възлиза на 1681,12 евро.

Така,въз основа на горните съображения,с диспозитива на обжалваното определение,на основание чл.248 от ГПК е допълнено определение №2/08.01.2026 г.,постановено по т.д.№189/2025 г. по описа на ОС-Пазарджик,в частта за разноските,като е осъден ищеца М. Г. М. да заплати на ответника Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АДгр.София,ЕИК 121265177 сумата от 1681,12 евро с вкл. ДДС,представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция счита,че обжалваното определение е правилно.На първо място,съгласно разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК,ответникът има право на разноски при прекратяване на делото,което не се оспорва и от частния жалбоподател.На следващо място,ответникът е направил искане за присъждане на разноски още с отговора на исковата молба,но дори и да бе заявил такова искане едва с молбата си по чл.248 от ГПК,то пак същото би се приело за своевременно заявено,като се има предвид,че производството по делото е приключило с прекратяването му,преди и без да се е стигнало до приключване на устните състезания и постановяване на акт по съществото на спора.В този контекст,при такава процесуална ситуация,е допустимо и не е преклудирано представянето на доказателства за извършени разноски едва с молбата по чл.248 от ГПК,поради което и в конкретния случай представените от ответника с молбата му по чл.248 ГПК писмени доказателства следва да бъдат зачетени и съобразени при преценката за основателността на молбата,както е прието и в обжалваното определение.

Наред с гореизложеното,не е основателно поддържаното от ищецачастен жалбоподател твърдение,че представените с молбата на ответника по 4 чл.248 ГПК писмени доказателства не установяват реалното заплащане на адвокатското възнаграждение,претендирано като разноски за приключилото първоинстанционно производство.Представеният договор за възлагане на правна защита и съдействие,сключен между адв. Н. Ш. и ответното застрахователно дружество на 19.11.2025 г.,съдържа уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 580 лв. с включен ДДС за извършване на процесуално представителство и защита на дружеството от адв. Ш. в производството по т.д.№189/2025 г. по описа на ОСПазарджик.Уговорено е това възнаграждение да бъде изплатено по банков път чрез превод на сумата по конкретна банкова сметка на адвоката,открита в “ЦКБ”АД и посочена в самия договор.Предвидено е в последния и издаването на фактура за уговореното възнаграждение.Според настоящия съд,правилно е прието в обжалваното определение,че е неоснователно заявеното от ищеца възражение за антидатиране на сключения между ответника и адв. Ш. договор за възлагане на правна защита и съдействие.Това възражение е голословно и неподкрепено с доказателства.Датата на сключване на договора съвпада с тази на пълномощното,представено с отговора на исковата молба и по делото няма никакви данни,които да навеждат на извод за антидатиране на договора.Освен това,не е основателно и поддържаното в частната жалба твърдение,че дори и да е достоверна датата на сключване на договора,то същият е сключен след датата на подаване на отговора на исковата молба.Отговорът е изпратен на съда с куриерска фирма /”Спиди”/ на датата 21.11.2025 г. и именно това е датата,която следва да се счита за дата на подаване на отговора,като тя очевидно не предхожда,а следва датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,т.е. не отговаря на действителността твърдението на частния жалбоподател,че договорът е сключен след датата на подаване на отговора на исковата молба.Но дори и да беше така,то това пак не би било основание да се откаже присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение,при положение,че договорът е сключен преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото.