Решение № 248 от 09.10.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Сливен, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500338 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №315/23.04.2025г. постановено по гр. дело № 4659/2023г. по описа на Районен съд Сливен, с което са отхвърлени предявените от „ЕЛМОНД 2022" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул."Ген. Данаил Николаев"№27, ет.3, ап.№1 против на „Водоснабдяване и Канализация- Сливен" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул."Шести септември" №27, чрез адв. П. от АК - Сливен искови претенции за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество, както следва:

- сумата 14870,92 лева, представляваща главница по фактура № 0000000045 от 11.12.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане;

- сумата 4363,86 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата, съгласно приложената справка за периода от 12.12.2020 г. до 14.09.2023 г.;

- сумата от 384.69 лв. - представляваща разноски по делото, заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство;

1

- сумата 1262.00 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение № 1983/15.09.2023 г. по ЧГД № 3664/2023 г. на СлРС, като неоснователни и недоказани и е осъден ищеца да заплати на ответното дружество разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Ищецът и ответникът са в дълготрайни търговски отношения. Ищецът е доставял стока на ответника. Стоката е приета от ответника, като за предаването е подписан приемателно-предавателен протокол. Протоколът е подписан от търговски помощник на ответника по чл. 31 ТЗ, в склада на ответника, който е „общодостъпно място за търговия“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 ТЗ.

Приемателно-предавателният протокол не е оспорен от ответника.

Следователно същият служи като доказателство за отношенията между страните и установява Връзката между издадената фактура и предадената стока, както и установява предаването на стоката на ответника. За предаването на стоката на ответника са събрани и гласни доказателства, които потвърждават описаното в протокола за предаване на стоката. Издадена а фактура за доставка на стоката № 45/11.12.2020 г./, която е осчетоводена при ищеца. Начислен е дължимият ДДС и фактурата е отбелязана в дневника за продажбите и справката-декларация по ЗДДС на ищеца. Фактурата не е осчетоводена от ответника. Доколкото ТЗ не поставя никакво изискване относно форма за действителност на този вид сделки, то формата за действителност е устна. Но по делото са представени доказателства, от които се установява освен сключването и изпълнението на търговската сделка.

Същата е сключена в общодостъпно място за търговия. Такова място е складът на ответника, където са изпълняват търговски сделки, който склад е общодостъпен и в който е било извършено и предаване на стоката, потвърдено с писмен документ- протокол за предаване. Знанието на ответника за издадена фактура се установява от подписания приемателно-предавателен протокол за предаването на стоката. В този протокол фактурата е посочена изрично. От друга страна, съгласно чл. 321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи.

Следователно издаването на фактурата следва, а не предхожда сключване на сделката. Фактура е издадена и същата не е оспорена, нито е оспорена датата на издаването й, нито включването й в търговските книги на ищеца.

2

Установявало се, че след подписването на приемателно- предавателния протокол ответникът не е върнал стоката, не е направил възражение За липса на споразумение с ищеца а напротив-задържал е стоката и я е ползвал.

Съгласно чл. 326 ал. 2 ТЗ ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Цената за стоката, както и цената, посочена във фактурата не са оспорени от купувача. С приемането на стоката, както и с позоваването на фактурата се смята че купувачът е приели цената и че не е възразил срещу нея, не е върнал доставената стока и въобще не предприел действия, установяващи липсата на съгласие за сключване на договора.

Неосчетоводяването на издадените фактури от купувача не може да бъде аргумент за липса на сключена търговска сделка, доколкото счетоводството на страните не може да служи безспорно като основание за доказване сключването на сделка. Доставчикът не може да принуди получателя на доставката /купувача/, да осчетоводи или да не осчетоводи определена фактура. Практиката както на Върховния съд така и на съда на ЕС по повод на делата, свързани с доставки на стоки, е еднозначна- неосчетоводяването на стока при длъжника не може да служи като доказателство за липса на сключен договор или за липса на осъществена доставка. С оглед на това обстоятелство счетоводната експертиза освен, че е изяснила единствено включването или невключването на фактурата в съответните счетоводни книги на доставчика и на купувача, не е изяснила въпроса дали счетоводството е редовно водено или не, а съгласно правилата на ГПК записванията в счетоводните книги се преценяват с оглед на всички останали събрани доказателства по делото. Тези доказателства сочат както сключването на сделката, така и нейното изпълнение чрез доставка на стоката на купувача в мястото на доставка. В обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважат претенциите.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Лицето, подписало приемо- предавателният протокол, видно от представените по делото писмени доказателства е назначено по трудов договор на длъжността - началник на склад. Трудовите му задължения са посочени в приложената по делото длъжностна характеристика 3 и обхващат: организиране приемането, съхраняването и предаването на стоки и материали. На това лице никога не е учредявана представителна власт.

Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. Търговският помощник не може да извършва сделки за сметка на търговеца. Само, когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там. Протоколът е подписан за „приел“ от служител в склада на ответното дружество. Липсват данни той да е бил надлежно упълномощаван от търговеца да сключва сделки от негово име и за негова сметка, а длъжността му не предполага това по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ТЗ, тъй като складът не представлява „общодостъпно място за търговия“, в което обичайно се извършват сделки.

Що се отнася до значението на издадената от ищцовото дружество фактура тя също не може да послужи в конкретния случай за косвено доказателство за възникване на търговско облигационно правоотношение, доколкото тя не носи подписа на представител на ответника, не е представяна в неговото счетоводство, не е осчетоводена или описана в търговската му документация, а вещите не са заприходени. Не може да се приеме и наличието на „трайни търговски отношения“ между двете дружества, тъй като според заключението на вещото лице в кратък период преди и след издаването на процесната фактура ищецът е издал още няколко такива и никоя от тях не фигурира в счетоводната документация на ответния търговец, няма направени плащания и не са отбелязвани в годишните справки-декларации. Също така не може да намери проявление и презумпцията на чл. 301 от ТЗ относно валидиране от страна на търговеца на действия, извършени без представителна власт, тъй като както вече бе посочено - няма данни тази фактура въобще да е била предавана в счетоводството, за да може да се приеме, че търговецът е узнал за доставянето на стоката. Доколкото няма представена писмена заявка или по друг начин да е доказано желанието на ответника да закупи конкретните вещи, само фактът на тяхното получаване от негов служител, без това да е доведено до знанието на управителя или друго упълномощено лице, не е достатъчен да се приеме, че е сключен търговски договор за продажба. С оглед 4 консенсуалния характер на същия, е необходимо да се докаже по несъмнен начин съвпадането на двете насрещни воли относно съществените елементи на съглашението, каквото доказване в случая не е успешно проведено. В обобщение - не може да се приеме, че е възникнало договорно търговско правоотношение, което да може да бъде годен облигационен източник на права и задължения. Това от своя страна означава, че търсените суми, чийто произход се свързва именно с договор за търговска продажба на движими вещи, не се дължат на договорно основание. Поради това моли да се потвърди решението.

В с.з. за въззивника не се явява представител. В писмено становище представител по пълномощие поддържа жалбата.

За въззиваемото дружество не се явява представител. В писмено становище представител по пълномощие оспорва жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Предявеният главен установителен иск има за предмет съществуването на парично задължение на ответника към ищеца, с размер и основание, които следва да са идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

5

Ищецът-въззивник сочи като облигационен източник на притезанието търговска сделка – договор за продажба на движими вещи.

Законът не предвижда задължителна писмена форма за валидност на този вид договори, поради което фактът на сключването им може да се доказва с всички годни и допустими доказателствени средства.

В случая ищецът представя приемо-предавателен протокол, в който са описани по вид, количество и цена стоките и е описана по номер и дата издадена от него фактура и твърди, че вещите са предадени на ответника.

Протоколът е подписан за „приел“ от служител в склада на ответното дружество. Липсват данни той да е бил надлежно упълномощаван от търговеца да сключва сделки от негово име и за негова сметка, а длъжността му не предполага това по смисъла на чл. 30 ал. 2 от ТЗ, тъй като складът не представлява „общодостъпно място за търговия“, в което обичайно се извършват сделки. Що се отнася до значението на издадената от ищцовото дружество фактура – тя също не може да послужи в конкретния случай за косвено доказателство за възникване на търговско облигационно правоотношение, доколкото тя не носи подписа на представител на ответника, не е представяна в неговото счетоводство, не е осчетоводена или описана в търговската му документация, а вещите не са заприходени. Не може да се приеме и наличието на „трайни търговски отношения“ между двете дружества, тъй като според заключението на вещото лице в кратък период преди и след издаването на процесната фактура ищецът е издал още няколко такива и никоя от тях не фигурира в счетоводната документация на ответния търговец, няма направени плащания и не са отбелязвани в годишните справки-декларации. Също така не може да намери проявление и презумпцията на чл. 301 от ТЗ относно валидиране от страна на търговеца на действия, извършени без представителна власт, тъй като както вече бе посочено – няма данни тази фактура въобще да е била предавана в счетоводството, за да може да се приеме, че търговецът е узнал за доставянето на стоката. Доколкото няма представена писмена заявка или по друг начин да е доказано желанието на ответника да закупи конкретните вещи, само фактът на тяхното получаване от негов служител, без това да е доведено до знанието на управителя или друго упълномощено лице, не е достатъчен да се приеме, че е сключен търговски договор за продажба. С оглед консенсуалния характер на 6 същия, е необходимо да се докаже по несъмнен начин съвпадането на двете насрещни воли относно съществените елементи на съглашението, каквото доказване в случая не е успешно проведено.