Определение № 17653 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17653 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110106084 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 79029/12.03.2026 г./ на З.

И. В. срещу С. И. С., която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от ищцата документи са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Приемането на представените от ответницата документи, описани в раздел І, т. 5 и т. 13 от доказателствената част на отговора, е недопустимо, защото те нямат характер на писмени доказателства, а се касае за заключения на съдебни експертизи по други дела. Документите, описани в раздел І, т. 20 от доказателствената част на отговора, нямат никакво отношение към предмета на настоящия правен спор, поради което също не следва да бъдат приемани като писмени доказателства. Всички останали представени от ответницата документи са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Всяка от страните е поискала допускането на по двама свидетели при режим на довеждане за установяването на посочените от нея факти. Съдът, като съобрази, че свидетелите се искат за доказване на относими факти, за които събирането на гласни доказателства е допустимо, а в случая е и необходимо, счита, че исканията следва да бъдат изцяло уважени.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.06.2026 г. от 10:30 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – препис и от отговора на искова молба и приложенията към него.

ЗАДЪЛЖАВА ответницата в 3-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото документ за заплатена по сметката на СРС за държавни такси държавна такса в размер на 8.54 евро за служебно изготвяне на преписи за ищцата от приложенията към отговора на исковата молба. При неизпълнение в срок дължимата сума 1 ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 ГПК.

ПРИЕМА представените от ищцата документи като писмени доказателства по делото, като УКАЗВА на ищцата, че описаните като приложение към исковата молба в т. 4 документи не са фактически представени.

ПРИЕМА представените от ответницата документи като писмени доказателства с изключение на документите, описани в раздел І, т. 5, т. 13 и т. 20 от доказателствената част на отговора на исковата молба, които НЕ ПРИЕМА.

ДОПУСКА на ищцата и на ответницата по Д ВА М А свидетели при режим на довеждане.

УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в насроченото открито съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима на свидетел от довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда за това, така че неявяването на свидетел да не става причина за отлагане на делото, като в този случай следва своевременно да посочат данни на съответния свидетел /три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер/ и да представят документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за всеки свидетел в размер на по 30 евро.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

З. И. В. е предявила срещу С. И. С. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение от ответницата на 05.04.2025 г., 17.05.2025 г., 06.12.2025 г., 20.12.2025 г., 24.12.2025 г. и 03.01.2026 г. на определения по гр. д. № 60698/2023 г. по описа на СРС, 158 състав, режим на лични контакти между ищцата и нейния малолетен внук П. И.

И., ведно със законната лихва за периода от 05.04.2025 г. до окончателното плащане.

Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че нейният син И. Г. И. и ответницата са родители на малолетното дете П. И. И., респ. П. е неин внук. Излага, че малко след раждането на детето ответницата изгонила сина й от общото семейно жилище, находящо се в ......., където останала да живее с детето, след което започнала действия, целящи отчуждаване между бащата и бабата – от една страна, и детето – от друга страна, което наложило ищцата и нейният син да заведат дела за определяне на режим на лични контакти с детето. Сочи, че с влязло в законна сила Решение № 23395/27.12.2024 г., постановено по гр. д. № 60698/2023 г. по описа на СРС, 158 състав, на ищцата бил определен режим на лични контакти с детето, съвпадащ с определения режим на лични контакти между бащата и детето. Заявява, че тъй като живее в гр. Пирдоп, се уговорила със своя син, ако той успява да вземе детето от майка му, двамата едновременно да прекарват време с детето, което обаче никога не се случило. Твърди, че на всяка от процесните дати той посещавал адреса на детето, но ответницата отсъствала от адреса и не предоставяла информация дали са налице уважителни причини за непредаването на детето, а давала абсурдни обяснения, противоречащи на решението на съда – че детето било болно или спяло, като всеки път се налагало да бъдат викани полицейски патрул и служители на Агенция за социално подпомагане – район „Оборище“ и да бъде сезиран частен съдебен изпълнител, който налагал глоби. Излага, че с поведението си ответницата цели да отчужди детето от ищцата и накърнява правото й като баба да вижда своя внук, от което ищцата търпи неимуществени вреди – емоционални страдания заради невъзможността да види своя внук, стрес, тревожност и безпокойство заради възможността той да я забрави, кошмари, загуба на апетит, сълзи.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е предприемала каквито и да е действия по отчуждаване на детето от ищцата и неговия баща, както и да е осуетявала 2 срещите между тях. Изтъква, че предвид съвпадането на режима на лични контакти между ищцата и детето с този между бащата и детето реализирането на първия е изцяло обусловено от поведението на бащата. Твърди, че още преди процесните дати е постановено срещите с бащата да се извършват първоначално в защитена среда в детски контактен център в присъствието на квалифициран психолог, но такива срещи не са осъществени поради липсата на сключен договор от бащата с центъра, като поради неизпълнение от бащата на дадените му указания и препоръки емоционална връзка между него и детето не е изградена, а липсата на осъществен адаптационен процес в контактен център възпрепятствала преминаването към режим на лични контакти чрез лично предаване на детето от дома на ответницата, тъй като детето страда от сепарационна тревожност и езиков дефицит. Поради това счита, че не са били налице предпоставките за вземане на детето от дома на ответницата на процесните дати. В подкрепа изтъква, че по образувано от бащата изпълнително дело съдебният изпълнител отказал да пристъпи към принудително предаване на детето поради липсата на адаптационен процес в контактен център и отказът му бил потвърден от съда. Отделно от това заявява, че самата ищца никога не е правила дори опит да осъществи и изгради връзка с детето. Счита, че като майка е съобразила изцяло поведението си с интереса на детето, който съгласно чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 59, ал. 4 СК е водещ. На следващо място, излага, че на процесните дати са били налице уважителни причини за неосъществяване на лични контакти на детето с баща му и с ищцата, изразяващи се в това, че детето е било болно и под домашно лечение. По тези съображения счита, че не е налице нейно виновно противоправно неизпълнение на съдебно определения режим на лични контакти между ищцата и детето, защото неизпълнението на задълженията от страна на бащата, от чийто режим се ползва ищцата, и влошеното здравословно състояние на детето на процесните дати са препятствали реализирането на каквито и да е контакти между ищцата и детето, като се касае за обстоятелства, които са извън контрола на ответницата. Оспорва твърдението на ищцата за налагани на ответницата глоби от съдебен изпълнител за неизпълнение на съдебно решение. Оспорва настъпването на твърдяните от ищцата неимуществени вреди, във връзка с което изтъква, че ищцата никога не е имала формирана привързаност към детето. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между твърдяните неимуществени вреди за ищцата и поведението на ответницата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно следните факти: противоправно неизпълнение от ответницата на определения по съдебен ред режим на лични контакти между ищцата и нейния внук П. И. И., което в случая предполага ищцата да докаже, че с влязъл в сила съдебен акт е определен режим на лични контакти между нея и детето, за изпълнението на който е предприела действия чрез И. Г. И. – неин син и баща на детето, на когото е определен идентичен режим на лични контакти с детето и който на всяка от процесните дати – 05.04.2025 г., 17.05.2025 г., 06.12.2025 г., 20.12.2025 г., 24.12.2025 г. и 03.01.2026 г., съответстващи на определените от съда дати за лични контакти, е осъществявал посещение на адреса на детето с цел неговото вземане за реализиране на личните контакти, но при всяко посещение ответницата и детето са отсъствали; настъпили в резултат от поведението на ответницата неимуществени вреди за ищцата, както и техния вид и интензитет.

В доказателствена тежест на ответницата при установяване на горните факти е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и да докаже релевираните възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително това, че на процесните дати предаване на детето на ищцата чрез неговия баща И. Г. И. не е осъществено поради непровеждане преди това от бащата на постановения от съда адаптационен процес в детски контактен център, както и поради влошено здравословно състояние на детето на всяка от процесните дати.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ответницата 3 и И. Г. И. са родители на малолетното дете П. И. И., а ищцата е негова баба по бащина линия; че на ищцата и на бащата са определени по съдебен ред идентични режими на лични контакти с детето; че на процесните дати, съответстващи на определените от съда дати за лични контакти, лични контакти между ищцата и детето не са осъществени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.