Решение № 10932 от 10.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10932 гр. С., 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110106542 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу В. К. П. и Г. К. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите както следва: 1656,30 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, 194,11 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019 г., 30,55 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 6,62 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г., в условията на разделна отговорност както следва:

В. К. П. – ½, а именно: 828,15 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, 97,06 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019 г. , 15,28 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г.;

Г. К. А. – ½, а именно: 828,15 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, 97,06 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019 г. , 15,28 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. – 1 мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54959/2019 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.“ ООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът моли да бъде установено спрямо ответниците, че дължат процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцовото дружество сторените по делото разноски в размер на 1149.50лв., от които 87.75лв. – разноски в заповедното производство и 1062.25лв. – разноски в исковото производство, като сумата следва да бъде разпределена поравно, а именно по 531.12лв. от всеки един от ответниците.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С., АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите 2 както следва: 828,15 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г. до обект с абонатен № 226104, представляващ ап. № 37, находящ се в гр. С., жк. „АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, 97,06 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019 г., 15,28 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 54959/2019г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С., АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 828,15 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г. до обект с абонатен № 226104, представляващ ап. № 37, находящ се в гр. АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, 97,06 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 17.09.2019 г., 15,28 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,31 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 17.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 54959/2019г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046, разноски в размер на 531.12лв.

ОСЪЖДА Г. К. А. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046, разноски в размер на 531.12лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Термокомплект“ ООД.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3