Определение № 149 от 08.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. София, 07.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20221001001016 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1от ГПК, във вр. с чл.5,т.1 от Луганската конвенция от 30 септември 2007 г. /Конвенция относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела/.

Образувано е по частна жалба на ищеца „МАКС КОНТРОЛ

ГРУП“ - ООД против определение №265722 от 11.10.2022 г., постановено по т.д. № 615/2021 г. на СГС, ТО, VI-13 състав, с което съдът е прекратил производството приемайки, че не е международно компетентен да разгледа предявения срещу У. Е. Ф., гражданин на Швейцария, иск с правно основание чл.535 от ТЗ за заплащане на дължими суми по Запис на заповед от 20.09.2019 г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като жалбата е подробно мотивирана.

Излага доводи, че в настоящия случай, с оглед представените писмени доказателства, е налице формална редовност и действителност на менителничния ефект. Твърди, че СГС е международно компетентен да разгледа предявения иск на основание чл.3,т.1, във вр. с чл.5,т.1, б.“а“ от Луганската конвенция от 30 септември 2007 г. По аналогия цитираната разпоредба на чл.5 следвало да бъде прилагана и по отношение на едностранните сделки, поради липса на изрично предвидено изключение в обратния смисъл. И при едностранните сделки се касаело за задължение, поето доброволно от страната. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В настоящия случай ищецът претендира от ответника – швейцарски гражданин, сумата от 25 100 лева, предявен като частичен иск от общо дължимата сума от 250 000 евро, дължима на основание предявен за плащане и приет нотариално заверен Запис на заповед от 20.09.2019г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Записът на заповед е издаден от ответника У. Е. Ф. в полза на „МАКС КОНТРОЛ ТРУП“ ООД, като същия е предявен на издателя за приемане и плащане на 20.09.2019 г. С издаването на записа на заповед У. Е. Ф. се задължава неотменимо и безусловно да заплати срещу представянето на записа на заповед сумата от 250 000 евро в полза на ищеца „МАКС КОНТРОЛ ТРУП“ ООД. Според записа на заповед сумата е платима на предявяване, а мястото на плащане е в гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет.5. ап.51. Изрично е посочено, че сумата е платима без протест и без разноски за бенефициента.

Ищецът твърди, че поради липса на доброволно изпълнение от страна на издателя на записа на заповед ищецът е предявил настоящия иск срещу него за заплащане на дължимата сума.

За да прекрати производството поради това, че не е международно компетентен да разгледа спора, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.5, т.1, б.“а“ от Луганската конвенция се отнася до договорите, но не и до едностранните сделки, каквато е записът на заповед и посочената норма не може да се тълкува разширително.

Въззивният съд не споделя този извод. Съгласно нормата на чл.5, т.1, б.

„а“ от Конвенцията „срещу лице, което има местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенцията, може да бъде предявен иск в друга държава, обвързана по настоящата конвенция по дела, свързани с договор - в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. По аналогия цитираната разпоредба следва да бъде прилагана и по отношение на едностранните сделки, поради липсата на изрично предвидено изключение в обратния смисъл, както и при тълкуване на понятието „договорно задължение“, което в общоприетия си смисъл означава „всяко задължение, поето доброволно от страната“. В настоящия случай мястото на изпълнение на задължението на ответника - издател на записа на заповед, е в гр. София, което обосновава компетентността на СГС да разгледа предявения иск.

Българският съд е компетентен да разгледа настоящия спор и на основание чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП, съгласно който „Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато: 2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, 2 регистрирано в Република България.

Освен това, не остава съмнение за компетентността на българския съд в настоящия случай и съгласно нормата на чл.15 от КМЧП - „ Българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите по чл.4, и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно място на дейност в Република България“.Както бе коментирано по-горе, мястото на изпълнение на задължението за плащане по записа на заповед е в гр.София.

Установената съдебна практика също е в посочения по-горе смисъл, че мястото на плащане, посочено в запис на заповед е определящо за компетентността на съответния съд по реда на чл.5, ал.1, б.„а“ от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В този смисъл са Определение № 538 от 26.11.2018 г. по т.д. № 1220/2018 г. на ВКС, 1 ТО и Решение № 183 от 19.01.2018 г. по т.д. № 5134/2017 г. на САС, чиито изводи настоящият състав споделя.

С оглед изложеното, СГС се явява международно компетентен да разгледа правния спор, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №265722 от 11.10.2022 г., постановено по т.д. № 615/2021 г. на СГС, ТО, VI-13 състав.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3