Решение № 7658 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7658 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110100472 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „АРХОЛЛ“ ЕООД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 60891/2024 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника „АРХОЛЛ“ ЕООД за сумите, както следва: сумата от 8,11 лева (осем лева и 11 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,00 лева (три лева), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2021 г. до 02.10.2024 г., сумата от 0,56 лева (нула лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до 30.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,50 лева (нула лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2021 г. до 02.10.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно 1 отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителя. Поддържа, че съгласно договора и приложимите общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена в срока съгласно ОУ, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.София, ж.к. . Твърди, че ответникът е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Не отрича доставянето на топлинна енергия до процесния имот, но счита, че е налице неправилно осчетоводяване на заплатените от „АРХОЛЛ“ ЕООД суми при ищцовото дружество. Поддържа, че всички задължения на ответника са заплатени в срок. В условията на евентуалност, в случай че се установи дължимост на сумата, прави възражение за изтекъл период на погасителна давност. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бизов Сервиз“ ЕООД сочи, че дяловото разпределение се извършва от него, като същото е на база реален месечен отчет, а не на прогнозен такъв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка искането на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 14.03.2025 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и искането за нейното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 24.04.2025 г. без възражения от страните.

По делото е прието заявление от 15.08.2017 г. от „Архолл“ ЕООД, адресирано до „Топлофикация София“ ЕАД за сключване на договор съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, за топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.

Приет е подписан от страните и неоспорен Договор № 363061/27.11.2017 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката, сключен между страните по делото за топлоснабден имот с адрес:

2 гр.София, ж.к. със срок на договора: пет години, считано от 27.11.2017 г.

По делото е приет нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № г., видно от който на 28.04.2006 г. „Архолл“ ЕООД е придобило собствеността върху поземления имот, намиращ се в гр. София, район „върху който е построена процесната топлоснабдена сграда.

Приет е договор от 15.04.2021 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката между „Топлофикация София“ АД и „Бизов Сервиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиенти в сграда - етажна собственост.

Договорът е сключен за срок от две години, считано от датата на подписването му.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.

По делото е прието извлечение от счетоводството на ищеца, в което дължимите суми са описани по фактури.

Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди”.

В разглеждания случай не се спори, че процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди с оглед на сключения между страните договор. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия по арг. от чл. 150 ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че по делото е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния период (което обстоятелство не се оспорва с отговора на исковата молба), както и че през този период страните са били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. Това се установява от писмените доказателства – нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. № 2744, дело № 93/2006 г. и договор № 363061/27.11.2017 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, сключен за срок от пет години, считано от 27.11.2017 г. (по делото няма данни за прекратяване на 3 договора преди изтичане на срока му), поради което следва да се приеме, че през процесния период ответникът като собственик на топлоснабдения имот, сключил писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди по реда на чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, има качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди по смисъла на цитираните законови разпоредби и дължи заплащането на стойността на доставената до имота топлинна енергия. Договорът е сключен при публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, които са влезли в сила спрямо ответника, поради което ответното дружество се явява потребител на енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ.

Спорен между страните е въпросът дали претендираното от ищеца задължение е погасено от ответника чрез извършено плащане. За направеното възражение, че задължението е погасено, от страна на ответника, който носи тежестта за доказване, не са ангажирани никакви доказателства.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 8,11 лева и 0,56 лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 3,00 лева върху непогасената топлинна енергия и 0,50 лева върху непогасената сума за дялово разпределение. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно дадено.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.10.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.10.2021 г., са погасени по давност. В настоящия случай обаче началният момент на процесния период е от 01.11.2021 г., поради което не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок.