Решение № 1315 от 28.09.2010, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3078/2010
- Вид
- Решение № 1315
- Подписан
- 28.09.2010
- В сила
- 22.10.2010
- Състав
- ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.182 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.375 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№…….. гр.Бургас,24.09.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателен състав на двадесети септември две хиляди и десета година в публичното заседание в следния състав:
Председател:Иво Добрев
Съдебни заседатели:
Секретар: Златка Калоянова
Прокурор: …………………. като разгледа докладваното от съдия Иво Добрев наказателно административен характер дело номер 3078 по описа на съда за 2010 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано във връзка с постановление на Бургаска районна прокуратура, с което на основание чл.375 ал.1 от НПК е направено мотивирано предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Р.П.М., ЕГН **********,*** за извършено престъпление по чл.182 ал.1 от НК.
Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемата М. е майка на свидетелката И.И.,
ЕГН ********** и като такава упражнявала родителските права по отношение на детето си. До началото на лятото на 2009г. същата полагала грижи за дъщеря си, която живеела и учила в гр.Сливен. През месец август 2009г., М. ***, при баба и -свид.И.Г.. След като свършила лятната ваканция станало ясно, че обвиняемата не възнамерява да се грижи за момичето, отсъства от дома си в гр.Сливен и близките и не знаят къде се намира. Това наложило И. да бъде записана като ученик в десети клас на училище “Юрий Гагарин”-Бургас. Непълнолетната останала да живее при баба си в гарсониера, която последната обитавала, намираща се в района на “П.к.”, . Връзка с майка си, И. поддържала основно по телефона. От тези разговори И. и Г. останали с убеждението, че М. има собствен живот и не е в състояние да упражнява родителски контрол или да участва по друг начин във възпитанието на детето си. Междувременно отношенията между И. и баба и се влошили, конфликтите зачестили и в началото на 2010 година се задълбочили сериозно. Споровете между тях били свързани най-вече с претенциите на детето да получава пари, с които да задоволява нуждите си и от друга страна с неодобрението на приятелската среда на момичето от страна на бабата. Като последица от това неразбирателство и липса на родителска грижа И. престанала да посещава училище, отказала да разговаря и коментира с преподаватели проблемите си и никой, включително и баба и не бил наясно как прекарва времето си.
По делото не се спори, че М., като майка е следвало да упражнява родителски контрол и полага съответните грижи за детето си. Излагат се аргументи, че действията на обвиняемата били продиктувани точно от мисълта за детето и неговото развитие, като по този начин му била предоставена възможност да расте при баба си, която щяла да задоволява неговите потребности. Съдът не приема изтъкнатите доводи, като счита, че ангажимент и задължение на родителите и лицата които упражняват родителски права е да отглеждат и възпитават децата си. Това не изключва изпращането на децата при техните близки и роднини за определен период от време, но в никакъв случай не отменя или намалява отговорностите за възпитание и надзор върху детето, докато същото не навърши пълнолетие. Отношенията между родители и деца са уредени в Семейния кодекс, който предвижда следното:
Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
По мнение на съда М. е пренебрегнала напълно своите задължения като родител, проявила е пълно незачитане на принципите на семейните отношения по начина, по който са уредени в Семейния кодекс, като за един продължителен период от време е лишила детето си от дължимите му родителски грижи и по този начин е повлияла крайно негативно върху умственото, нравственото и социалното му развитие.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от материалите по приложеното ДП №05-768/2010г. по описа на Пето РУП гр.Бургас. Безспорно е доказано, че обвиняемата извършила престъпление по чл.182 ал.1 от НК, като през месец август 2009г., като родител и майка е оставила лице, намиращо се под родителски грижи- детето си И.И.И. без надзор и достатъчно грижи в гр.Бургас и с това създала опасност за неговото физическо, морално и душевно развитие.
За осъществяването на признаците от обективната страна на състава на това престъпление е достатъчно бездействието на родителя, изразено в неполагане на грижи и неупражняване на надзор да създава само опасност за развитието на детето. Не е необходимо да настъпи реално увреждане.
Деянието е извършено умишлено. Обвиняемата е с необременено съдебно минало и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV гл. VIII от НК. От друга страна за престъплението е предвидено наказание “лишаване от свобода” до 3 години и обществено порицание, при което съдът счита, че са налице предпоставките за прилагане института на чл.78а от НК, чрез освобождаване на М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Предвид гореизложените съображения съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемата като личност намира, че за постигане целите на генералната и специалната превенции на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК адекватно по вид и размер наказание се явява глоба в размер на 600 лева в полза на държавата.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският районен съд на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемата Р.П.М., ЕГН **********, българска гражданка, неосъждана, разведена за виновна в това, че през месец август 2009г., като родител и майка е оставила лице, намиращо се под родителски грижи- детето си И.И.И. без надзор и достатъчно грижи в гр.Бургас и с това създала опасност за неговото физическо, морално и душевно развитие- престъпление по чл.182 ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност.
НАЛАГА на Р.П.М., ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на 600 лева /шестстотин лева/ в полза на държавата.
Решението може да бъде обжалвано или протестирано в 15- дневен срок от съобщаването му пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Златка Калоянова