Решение № 301 от 05.06.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. К., 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510102872 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекс на труда / КТ / и чл. 272, във вр. с чл. 271 от КТ.

В исковата молба ищцата заявява, че е работила при ответника от *** г. въз основа на трудов договор № ***г. до момента на прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя й на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ на *** г. със Заповед № *** г. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовите й правоотношения с ответника имала неизползван платен годишен отпуск в размер от 18 работни дни. С издадената заповед за прекратяване на трудово-правните отношения с работодателя й той се съгласил да й бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск 18 дни в размер на 1410.60 лв., който размер счита за реален, правилен и справедлив, съответстващ на неизползвания от нея платен годишен отпуск.Тази заповед получила лично и подписала собственоръчно на *** г.

По това време временно изпълняващ длъжността *** на училището била г-жа Д.К., като тя и подписала тази заповед. След това ищцата напуснала работа и очаквала да й бъдат изплатени всички дължими й суми, както като трудово възнаграждение, така и като обезщетение по чл. 224 от КТ. Сочи, че на 29.10.2021 г. й били преведени 138.77 лв. и на 14.12.2021 година отправила запитване до бившия си работодател с вх. № *** г., защо не й е изплатена цялата сума, а само 138,77 лв. На това нейно запитване получила Отговор с изходящ № *** г., подписан от титуляря *** г-жа Ф.К.. От него с учудване разбрала, че има нова Заповед № 35/*** г., с която й се определя обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер 313,48 лв. за неизползвани 4 дни платен годишен отпуск, като с отговора получила и копие на тази заповед, която не е виждала преди, не й е била връчвана и не е подписвала, никой не я е търсил да 1 й я връчи, по какъвто и да е начин и ако не била отправила запитване дори и нямало да разбере за съществуването й. Счита, че с тази неправомерна и незакона заповед й се прави и удръжка от 143.36 лв., която противоречи на разпоредбата на чл. 272 от КТ, където изрично са изредени случаите, когато може да се прави удръжка от трудово възнаграждение на работник или служител без негово съгласие. Твърди, че за такава удръжка тя не е давала съгласие и Наредба № 14 от 16 ноември 2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование не може да има по-голяма сила от законовата норма в КТ, тъй като тя е нормативен акт, който стои по-ниско в йерархията на нормативните актове и не може да противоречи като такъв на Кодекса на труда, който е закон и съответно се прилагат нормите и разпоредбите от Кодекса на труда.

Заявява, че всички суми, изплатени й за работно облекло, е получила добросъвестно и са й изплатени от работодателя и съгласно чл. 271 от КТ не подлежат на връщане, още повече ответникът да й удържа суми от полагащо й се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, което е противозаконно. Счита Заповед № 35/*** г. за незакона и неправомерна, както и че цялостното поведение на ответника е в нарушение на чл. 8 от КТ и той е явно недобросъвестен. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. В случай че са налице предпоставките за неговата дължимост от работодателя, няма значение дали трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните, или е налице дисциплинарно уволнение. Предвид гореизложеното предявява иск към ОУ „Х.", ЕИК ***, със адрес: с. О., общ. П., обл. С., ул.

***, представлявано от ***а Ф.Ш.К. в размер на 1097,18 лева, който представлява обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизплатения й остатък неизползван платен годишен отпуск от 14 дни, както и сумата в размер на 143,36 лева, представляващи неправомерно направени й удръжки от обезщетението, изплатено от работодателя по чл. 224, ал. 1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск, като счита, че тези удръжки са в разрез с чл. 272 от КТ, където изрично са изредени случаите в които могат да се правят удръжки без съгласието на работника/служителя или общо иска й е за сумата от 1240,54 лева, като към горепосочената сума следва да се прибавят и дължимите законни лихви за забавеното плащане. Моли съда да уважи предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 272, във вр. чл. 271 от КТ, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и да осъди ОУ „Х.", ЕИК ***, със адрес с. О., общ. П., обл. С., ул. ***, представлявано от ***а Ф.Ш.К. да й заплати дължимите суми за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и сумите неправомерно й удържани от полагаемото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ведно 2 със законните лихви за забавеното плащане. Както и да отмени незаконосъобразната Заповед № 35/*** г. В изпълнение на изискванията на чл. 127,ал. 4 от ГПК сочи банкова сметка, по която ответникът може да плати задължението си: IBAN: *** ,ВIС : ***, при банка „Р.“. Моли съда да отсъди ответника да заплати направените разноски по делото съгласно чл. 78 от ГПК, а именно адвокатски хонорар в размер 600 лв.

С допълнителна молба вх. № 13971/16.12.2022 г. по описа на съда ищцата, чрез пълномощника си адв. Г. И. прави уточнение на петитума на исковата молба както следва: Иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 1097,18 лева, които представляват обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизплатения остатък неизползван платен годишен отпуск в размер от 14 работни дни, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

Иска с правно основание чл. 272 от КТ е в размер на 143,36 лева представляващи неправомерно направени удръжки от обезщетението изплатено от работодателя по чл. 224, ал. 1 от КТ за 4 работни дни, неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Общо обективно съединените искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 272, във вр. чл. 271 от КТ, във връзка с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД са в размер от 1240,54 лева , ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Не са предявявали иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ и не оспорват прекратяването на трудовите правоотношения, още повече, че срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, който е 2 месеца е отдавна минал и преклузиран. Трудовите правоотношения с работодателя/ответник по делото са били прекратени на основание чл. 325, ал.

1, т. 5 от КТ на *** г. със Заповед № *** г. Тази заповед, с която са прекратени трудово-правните отношения с ответника, ищецът не оспорва.

Оспорва Заповед № 35/*** г., с която се отменя, тази част от Заповед № *** г., свързана с обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, като то от 18 работни дни и размер от 1410,60 лв. се изменя на 4 работни дни и размер от 313,48 лв.,като се добавят и уточнения да бъдат направени удръжки за представително работно облекло в размер от 143,36 лв., което счита за нарушение на чл. 272 от КТ. В останалата си част Заповед № *** г. остава непроменена и не се изменя със Заповед № 35/*** г. Прекратяването на трудово-правните отношения се осъществява със Заповед № *** г., а не със Заповед № 35/***г.

Така, че прекратяването на трудово-правните отношения между ищеца и ответника не се явява предмет на иска и на настоящето дело, по този въпрос няма спор между страните, прекратяването е законно и на основание чл. 325, ал. 1,т. 5 от КТ. Спорът е относно дължимия размер на обезщетението по чл.

224, ал.1 от КТ и относно незаконосъобразните и неправилни удръжки от това обезщетение, които са в разрез на разпоредбите на чл. 272 от КТ. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Г. И. който моли съда да уважи предявените искове. Подробни съображения излага в писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.Й.Б., в качеството й на *** на ОУ „Х.“, село О., с който заявява, че счита предявения 3 иск за допустим, но неоснователен. Признава фактите относно следните твърдения: Ищцата е била назначена на работа в ОУ „Х.“, с. О. с трудов договор № 4 от *** г.; Със заповед № 34 от *** г. е прекратен трудовият й договор, считано от *** г.; през месец 10-октомври 2021 г. е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 313,48 лв. Прихваната е сумата от 143,36 лв. с основание – възстановяване на предварително изплатена сума за представително облекло по чл. 4 , ал. 2 от Наредба № 14 от 16.11.2016г.

Сочи, че съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по посочената алинея се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал.2 КТ). Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 42, ал. 4 НРВПО). За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни - чл. 177, ал. 1 КТ. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер (чл. 177, ал. 2 КТ.) Съгласно чл. 18. ал. 1 НСОРЗ, среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по чл.

18. ал. 1 НСОРЗ, изречение първо среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът (чл. 18. ал. 2 НСОРЗ). При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време (чл. 18. ал. 3 НСОРЗ). В чл. 22, ал. 1 КТ е уредено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (в т.ч. и обезщетението по чл. 224 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното 4 получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Заявява, че за 2021 г. ищцата е имала право на 56 дни платен годишен отпуск, от който по чл. 155 КТ - 48 и 8 по Колективен трудов договор. Към датата на прекратяването на трудовия й договор – *** г. същата е използвала 33 дни платен годишен отпуск. Твърди, че при съобразяване разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ във вр. с чл. 42, ал. 4 НРВПО в заповед № 34 от ***г. е посочена дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В Заповедта за прекратяване на трудовия договор не е задължително да бъде посочен размерът на паричното обезщение. Заповедта е връчена по надлежния ред. На основание Заповедта за прекратяване е определен и размерът на обезщетението, който е пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Заявява, че за отработените от нея 8-осем месеца, които се признават за трудов стаж, са се полагали 37,36 бр. дни, от които са използвани 33. При определяне на размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата е съобразена основната заплата в размер на 1310,00 лв. + 26% клас квалификация + 50,00 клас квалификация; сумата от 1700,060 лв., разделена на 21,7 работни дни през м. септември е определила среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 78,37 лв., което за четирите дни неползват платен годишен отпуск формира размерът на обезщетението от 313,48 лв. Твърди, че Заповед № 35 от *** г. е връчена на гжа Д. при условията на отказ за приемането й. Б. Д. е била поканена да получи лично заповедта, но е отказала да я получи и това е удостоверено с подписа на двама свидетели. Условията и реда за осъществяване правото на представително облекло на педагогическите специалисти, заместник[1]***ите без норма преподавателска работа и главния счетоводител от държавните и общинските детски градини, училища, от центровете за подкрепа за личностно развитие, от Националния дворец на децата и Държавния логопедичен център, наричани за краткост "институциите" се определя с Наредба № 14 от 16.11.2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование. В вл. 4 от Наредба № 14 от 16.11.2016 е предвидено , че когато лицето, което е получило представително облекло, напусне по време на календарната година, то възстановява частта от получената сума, установена пропорционално на неотработените месеци за годината. Сочи, че за 2021 г. в ОУ „Х.“ е определен размер 430,00 за представително облекло на педагогически персонал. Сумата разделена на 12 месеца, определя сума в размер на 35,83 лв. месечно. За отработените 8 месеца се полагат общо 286,64 лв. След като от определените 430,00 лв. се приспаднат 286,64 лв. /полагаеми/ се получава остатъка подлежащ на възстановяване от работника на работодателя на основание чл. 4 от Наредба № 16 . Счита, че при съобразяване на чл. 4 от Наредба № 16 г-жа Д. следва да възстанови на училището сумата от 143,36 лв. Действително разпоредбата на чл. 272 КТ предвижда забрана да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника. Направеното прихващане е от дължимо на служителката обезщетение, а не от трудовото й възнаграждение, и в случая липсва противоречие с цитираната в исковата молба правна норма.