Решение № 430 от 19.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Плевен, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря И.П.Ц. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500561 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 679 от 11.05.2022г по гр. дело № 260/2022г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНИ Л уволнението на Т. Х. Б., ЕГН********** по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен против Водоснабдяване и Канализация ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Плевен, *********, представлявано от К.Т.управител, извършено със Заповед №63/02.12.2021г. ВЪЗСТАНОВИЛ Е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Т. Х.

Б., ЕГН********** на заеманата преди уволнението длъжност „„Инженер електроник“ в отдел „Автоматизация и диспечеризация“ във Водоснабдяване и Канализация ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, *********, представлявано от К.Т.-управител и е ОСЪДИЛ на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, Водоснабдяване и Канализация ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, *********, представлявано от К.Т.-управител, да заплати на Т. Х. Б., ЕГН**********, сумата от 6215,83 лв./брутна сума/, представляваща 1 обезщетение за времето, в което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода 03.12.2021 г. - 12.04.2022 г., а за разликата от 6215,83 лв. до предявения размер от 9000 лв Е ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛИЛ е също така и предявения от Т. Х.

Б., ЕГН********** против Водоснабдяване и Канализация ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, *********, представлявано от К.Т.-управител иск с правно основание чл.21, предложение второ КТД за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3000 лева като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната част за обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ и отхвърлителната част за обезщетение по чл. 21 от КТД въззивна жалба е постъпила от Т. Х. Б.. В жалбата се възразява, че иска е бил отхвърлен поради факта, че последното по делото заседание е било преди изтичане на 6 месечния срок, за какъвто период е законово предвидено да се дължи обезщетение при оставане без работа.

Твърди се, че няма промяна във фактическата обстановка и въззивницата е била без работа за целия 6 – месечен период до 3.06.2022г. Твърди се относно иска за изплащане на обезщетение по чл. 21 от КТД, че въззивницата пред Пл ОС и ищца пред ПлРС е дългогодишен член на СО на КНСБ, страна по КТД, има над 5 години трудов стаж в дружеството, трудовото й правоотношение е прекратено на осн. Чл. 328 ал.1 т.3 от КТ. Възразява се, че тълкуването на съда, че това обезщетение се дължи само ако уволнението не е отменено, е неправилно. Възразява се, че клаузата на КТД е ясна и задължението за изплащане на обезщетение не е обвързано с отмяната на уволнението.Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова в атакуваните части , с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.Възразява се, че искането за изплащане на остатъка от обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ , направено пред въззивната инстанция е недопустимо, а и липсват доказателства за твърденията на ищцата за оставането без работа. Възразява се, също така, че съгласно утвърдената съдебна практика, обезщетението по КТД не се кумулира с обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ. Присъждането и на това обезщетение, според 2 въззиваемата страна , би довело до неоснователно обогатяване на въззивницата доколкото и двете обезщетение са за оставане без работа.

Претендира се потвърждаване на решението в атакуваните части и присъждане на разноски.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси касаят наличието на условия за изплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа за периода от 13.04.2022 г до 3.06.2022г, както и обезщетение по чл. 21 от КТД.

Районен съд – Плевен е постановил решение относно спорните въпроси и обжалваните части, в което е приел, че във връзка с паричната претенция на ищцата по делото е била изслушана съдебноикономическа експертиза. Ищцата е представила доказателства – служебна бележка, че е регистрирана като безработно лице, трудова книжка за констатация, при което се установява, че след отразяването на прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, липсва друго вписване, поради което съдът е приел, че ищцата е доказала оставането си без работа за посочения период. Този факт не се оспорва от ответника по делото.

С оглед на незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ е установен по основание. Поради изложеното съдът е счел, че третата обективно съединена претенция на ищцата по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца също е основателна и доказана. От заключението на вещото лице, се установява, според ПлРС, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение по чл.225 от КТ, за периода от 03.12.2021г. до 12.04.2022г., е равно на 6215.83лв./брутно възнаграждение/. Поради изложеното, съдът е приел исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за основателна до размер от 6215,83 лв., а за разликата до предявения размер от 9000,00 лв. за неоснователна.

3

Направено е било възражение за прихващане с описаните суми изплатени на ищцата обезщетения с правно основание чл.220 КТ и чл.222 КТ, което обаче е б и л о направено след срока за отговор на исковата молба, поради което същото е просрочено и не е било разгледано от съда. На основание всичко гореизложено РС е приел, че следва искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 КТ да бъде уважен за сумата от 6215,83 лв като за разликата от сумата от 6215,83 лв. до предявения размер от 9000 лв. иск а следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.21 КТД съдът е приел, че видно от Колективен трудов договор от 30.09.2020г., сключен между ВИК ЕООД Плевен и формираните синдикални организации, една от които КНСБ, клаузите на договора се прилагат автоматично за всички работници и служители-членове на синдикатите, страни по договора. Съгласно чл.21 от Договора, находящ се в раздел IV Обезщетения, Работник или служител, член на СО, страна по този КТД, уволнен при условията на чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 от КТ получава допълнително обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения за лица с трудов стаж над пет години в дружеството. Базата за изчисление на обезщетението е последното брутно трудово възнаграждение. Видно е било ,че ищцата е била член на КНСБ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на работа и описания КТД е в сила за нея. При прекратяване на трудовия договор на това основание за нея възниква правото по чл.21 КТД, но в случай, че уволнението не е отменено. Съобразно изхода на спора по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, отпада основанието за получаване на посоченото обезщетение. Видно е било ,според Р С , че клаузата на чл.21 КТД е в раздел „Обезщетения“ и съставлява предвидена допълнителна обезвреда на вредите на работника, настъпили в резултат на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество. След като бъде отменено уволнението, то отпадат предпоставките за получаване на това обезщетение. За оставането си без работа в резултат на незаконното уволнение ищцата има право на обезщетение на основание чл.225 КТ. РС е приел, че същото не може да бъде кумулирано с обезщетение, което е предвидено да репарира претърпените вреди от настъпилото уволнение, в случай че уволнението не бъде отменено. При 4 изплащане кумулативно на двете обезщетения би се стигнало до неоснователно обогатяване, тъй като и двете обезщетения по естеството си са за оставане без работа поради уволнението, но едното се изплаща когато уволнението е незаконно и бъде отменено, а другото се изплаща при законосъобразно уволнение, довело до окончателно прекратяване на трудовото правоотношение на работника/служителя с ответното дружество.

Поради изложеното РС е приел, че следва предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в предявения си размер от 3000 лв Решението на първоинстанционния съд е частично законосъобразно

РС - Плевен е изложил пространни мотиви за изводите си, които, се споделят напълно от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.

Следва обаче да се отбележи, че към момента на приключване на делото пред първата инстанция не е бил изтекъл изцяло предвидения в чл. 225 ал.1 от КТ 6-месечен период на оставане без работа на работника или служителя. В този смисъл към онзи момент изводите на съда са правилни.

Към настоящия момент обаче този период до 3.06.2022г е изтекъл. По делото са били представени пред първата инстанция доказателства за регистрация на въззивницата като безработна и за констатация трудовата книжка на същата.

Касае се за отрицателни факти, а липсват твърдения от другата страна, че въззивницата е работила по трудово правоотношение. Пред въззивната инстанция са представени и приети от съда писмени доказателства при съобразяване на разпоредбите на чл. 266 от КТ. Видно от същите въззивницата е била възстановена на работа при въззиваемата страна с оглед влизане в сила на решението за отмяна на уволнението, считано от 1.07.2022г , а от преписа от трудовата книжка се установява, че за периода от уволнението до възстановяването не са налице вписани други трудови правоотношения. В този смисъл следва да се отмени решението на РС – Плевен в отхвърлителната му част досежно иска по чл. 225 ал.1 от КТ за разликата над 6215,83 лв до размер от 8 631 лв и да се осъди въззиваемата страна да заплати обезщетение на въззивницата за оставането й без работа за периода от 13.04.2022г до 3.06.2022г в размер на 2415,17 лв Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна за 5 недопустимост на искането за заплащане на остатъка от обезщетението пред въззивната инстанция. Искането е било направено надлежно с исковата молба, но производството пред първата инстанция е приключило преди изтичането на този срок, поради което е и постановено отхвърлително решение за част от сумата и периода. Следва също така да се присъди и законната лихва върху обезщетението, считано от датата на исковата молба като такова искане е налице още със самата искова молба.

Основателни са обаче възраженията относно неоснователност на въззивната жалба в частта относно обезщетението по чл. 21 от КТД. Пл РС е изложил точни и ясни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се повтарят отново. При отмяна на уволнението, какъвто е процесният случай, обезщетение по КТД не се дължи.

Предвид горезизложеното следва да се отмени частично съобразно горните мотиви обжалваното решение, а в останалата му част да се потвърди като правилно и законосъобразно. Следва при този изход на делото да се присъдят разноски по компенсация. Налице са искания и от двете страни за присъждане на разноски. Налице е и възражение от въззивницата за прекомерност на разноските на другата страна. Пред Пл ОС са представени списъци за разноските като въззивната страна претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв, а въззиваемата страна такова в размер на 960 лв при договорено възнаграждение от 800 лв и 160 лв ДДС. При този изход на делото и частичното уважаване на жалбата, както и приемане от страна на съда, че договорените адвокатски възнаграждения са по равно за двата иска, за които е обжалвано решението, то дължимите разноски на въззивницата са в размер на 150 лв, а на въззиваемата страна в размер на 480 лв. Следва да се отбележи, че не е налице прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при дела с определен интерес от 1000 до 5000 лв ,какъвто е настоящия случай, възнаграждението е в размер на 300 лв и 7% за горницата.