Определение № 38842 от 21.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38842 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110122792 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. Й. В. срещу „Б.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника „Б.“ ЕООД, в рамките на което е изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в обект: магазин за месо, намиращ се в гр. София, ж.к. ***“, пазар Р., магазин ***. Твърди, че на 09.06.2026 г. ищцата била изгонена агресивно от магазина от управителя А.А., без обяснения, с думите: „Вън, вън, вън“. На същия ден ищцата подала сигнал до НАП, а на 26.06.2026 г. - до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за това, че е изгонена от работа, не е допусната до обекта, няма оформени документи, но до момента няма официален отговор от институциите. Посочва, че при проверка в системата на НАП е установила, че няма подадени данни от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение до 06.08.2026 г. Поддържа, че не е подписвала молба за прекратяване на трудовото правоотношение, не е подавала молба за прекратяване по взаимно съгласие. Моли съда да признае уволнението й за незаконно, да й присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал.

2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 213 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „Б.“ ЕООД, с който е направено възражение за недопустимост на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, при твърдения, че трудовото правоотношение на ищцата към датата на подаване на исковата молба не е прекратено.

Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ, трудовият договор (трудовото правоотношение) се прекратява писмено, като разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от КТ уреждат момента на прекратяването съобразно общите правила на ЗЗД за действието на изявленията на страните. Когато трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие (чл. 335, ал.

2, т. 3 от КТ), моментът на прекратяването съвпада с момента на получаването от (връчването на) насрещната страна, на изходящото от другата страна писмено изявление (писмен акт, независимо как той е наименован) за прекратяването. Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ), прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване на последния (чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ) – с изтичането на съответната част от него, но и в тези случаи е необходимо 1 връчване на писмения акт (наименован предизвестие или по друг начин) на насрещната страна по трудовото правоотношение, тъй като именно от момента на връчването тече срокът на предизвестието или съответната част от него, като в случаите когато той е изцяло неспазен (т. е. – по същество не е отправено предизвестие) моментът на прекратяването също съвпада с момента на връчването.

С исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ работникът или служителят търси съдебна защита срещу незаконно уволнение, т.е. – срещу незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (т. 1), възстановяване на предишната работа (т. 2) и обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението (т. 3).

От изложеното следва, че когато в исковата си молба ищецът, изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието й, без да сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено. Поради това, предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за защита срещу процесното уволнение ("извършеното" според него със същата заповед, но без тя да му е връчена по какъвто и да било начин) са без предмет и той няма правен интерес от воденето им срещу ответника-работодател. В тези случаи исковете и съдебното производство по тях са недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно чл. 130 от ГПК.

В случая при така заявените по делото категорични твърдения на ищцата, че заповед за уволнение никога не й е била връчвана, при липса на каквито и да било доказателства по делото в обратна насока, и при изрично направеното възражение на ответника за недопустимост, съдът намира, че на основание чл. 130 от ГПК следва да прекрати производството по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 22792/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, в частта по исковете с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва за продължаване на производството по иска по чл. 213 КТ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2