Определение № 1034 от 19.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034 гр. С.З., 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500540 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба на ,,К.“ ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н *****************, представлявано от законния си представител С.Я., чрез юрк. А.И., срещу определение № 1481/27.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 3623/2025 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменяне на решението в частта за разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, основани на доводи за неправилно определяне на дължимото по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвокатапълномощник на насрещната страна по делото, поради ниската фактическа и правна сложност на делото.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор е подаден такъв от ответника по частната жалба - Г.

Х. Г., действащ чрез адв. М. М., с който е оспорена основателността на жалбата.

Изложени са доводи за правилност на обжалваният съдебен акт, т.к.

1 присъдените на страната разноски за адвокатско възнаграждение касаят заплатено такова, в размер съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и съобразен с предвидените в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа размери.

Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

След обсъждане на оплакванията и доводите на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество се преценява от въззивния съд за неоснователни по следните съображения:

Гр.д.№ 3623/2025 г. по описа на Районен съд – С.З. е образувано по искова молба на Г. Х. Г., действащ чрез адв. М. М., срещу „К.“ ЕАД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за кредит, с цена от 5 070,53 лв., с равностойност от 2 592,52 евро.

„К.“ ЕАД е предявило срещу Г. Х. Г. насрещен осъдителен иск, с цена от 258,35 лв., с равностойност от 132,09 евро.

В производството ищецът е била представляван от адв. М. М., на когото е заплатил адвокатски възнаграждения в размери от 412 евро по за процесуална защита и съдействие по главния иск и от 204,52 евро по насрещния иск.

Извършените от адв. Елена Иванова действия, касаещи осъществяването на правната защита и съдействие на Гергана Николова Михалева се изразяват в изготвяне и подаване на искова молба; изготвяне и подаване на отговор искова молба, и участие в едно открито съдебно заседание.

С постановеното по делото решение предявеният от ищеца иск е уважен, а предявеният срещу него насрещен иск е отхвърлен, като негова полза са присъдени направените разноски за платените адвокатски възнаграждения.

В срока за изменение на решението в частта за разноските ответникът е подал молба, с която е поискал определянето на по-нисък размер на разноските.

2

С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение.

Приел е, че адвокатът има право на възнаграждение за осъществената защита по всеки един от предявените искове, а размерите на възнагражденията не са прекомерни с оглед правната и фактическата сложност на делото, и при отчитане конкурентния пазар на адвокатските услуги.

Въззивният съд изцяло споделя този извод на първоинстанционния съд.

На първо място следва да се отбележи, че се касае за заплатено от ищеца и ответник по насрещната искова молба възнаграждения на адв. М. М., а не за определено на последния възнаграждение по реда на чл.38, яал.2 от закона за адвокатурата.

На следващо място за неоснователни съдът намира оплакванията в частната жалба, че присъденото като разноски възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

При определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да изходи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото и трудът, който адвоката полага за защита на съответното право.

Цената на труда се определя в случая от предмета на спора, касаещ защита на ищец - потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на исковата молба, съдържаща аргументите за основателността на исковете, изготвяне и подаване на отговор на насрещната искова молба, съдържаща аргументите за неоснователността на насрещния иск, и участие в едно открито съдебно заседание, в което е са събирани доказателства – заключение на експертиза.

В конкретният казус е налице сравнително ниска фактическа и правна сложност на делото, т.к. спорът между страните се свежда както до прилагането на правото, така и по фактите, разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, с участието на пълномощника на ищеца, но предметът на делото касае правен спор, по който има обилна задължителна за националните юрисдикции съдебна практика на Съда на европейския съюз и на Върховния касационен съд.

При определяне на възнаграждението обаче следва да бъде приложена 3 разпоредбата на чл.2, ал.5 от НВАР, т.к. предметът на осъществената от адвоката защита се отнася и до двата разгледани иска.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. М. М. правна защита и съдействие на Г. Х. Г. следва да бъде определено при прилагане на нормите на чл. 7, ал.1, т.1 и т.2 НВАР, които размери се явяват типичния измерител на пазарната стойност на положения от адвоката труд по този тип дела.

Заплатеното от Г. Х. Г. на адв. М. възнаграждение от 612 евро съответства именно на посочените в чл. 7, ал.1, т.1 и т.2 НВАР, поради което не се явява прекомерно, т.е. значително по голямо по размер от възнагражденията, които обичайно биват заплащани по дела с подобна фактическа и правна сложност.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските в настоящото производство:

Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на разноски.

Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:

На основание чл.274, ал.3 от ГПК определението подлежи на касационно обжалване, т.к. цената на главният иск е над 5 000 лв.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1481/27.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 3623/2025 г. по описа на Районен съд – С.З..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5