Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 06.11.2025, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 341/2025
Вид
Решение № 164
Подписан
06.11.2025
В сила
05.02.2026
Състав
Веселина Любенова Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Оряхово, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100341 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца Н. Е. П., ЕГН ********** от гр. Мизия, ул. „Илия Байрамов“ № 22, действащ чрез пълномощника си адв. Л. К. Б. от САК срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офиссграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б. и Д.М., с искане за обявяване на недействителността на

Договор за потребителски кредит

№

2590334/17.06.2022 г., както и на Договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2022 г., като противоречащи на закона и заобикалящи императивни разпоредби на ЗПК. Също така е заявено искане за осъждане на ответното дружество да върне на ищеца недължимо платена сума по нищожните договори в размер на 532,86 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 21.05.2025 г., до окончателното плащане на сумата. Претендират се и разноски в производството.

Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесните договори, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена към ответника сума по недействителен договор.

От името на ищеца се твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2590334/17.06.2022 г. за сумата от 800 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор. В същия ден е сключен договор за поръчителство за обезпечаване на кредита с „Ай Тръст“ ЕООД и по него ищецът се е задължил да заплати възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което е следвало да бъде включено в ГПР по кредита и тъй като не е сторено – 1 договорът за кредит се явява недействителен. В последствие, чрез сключен договор за цесия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД (цеденти), вземането по процесните договори е придобито от ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 (цесионер).

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включенo възнаграждението за поръчител по сключения за обезпечаване на вземането Договор за предоставяне на поръчителство. Това възнаграждение се явява елемент от общите разходи по кредита, тъй като е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и се дължи плащането й от потребителя. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита.

Сочи се още, че Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД също е нищожен, тъй като целта на поръчителството не е реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнителното му оскъпяване с допълнително възнаграждение за кредитора, извън ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – т.е. заобикаля закона и е сключен в противоречие с добрите нрави. Изложени са подробни доводи и за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори. Изложени са доводи за свързаност между дружествата „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като договорът за поръчителство формално представлява отделна гаранционна сделка, но всъщност се явява част от кредитното правоотношение, тъй като възнаграждението се плаща в полза на кредитора, а не на гаранта, заедно с погасителните вноски по кредита.

Твърди се още, че ищецът е изплатил изцяло дължимите суми по кредита, като по отношение на предявения осъдителен иск и на база исканията за обявяване на двата процесни договора за недействителни, се иска връщане на недължимо платената от ищеца сума в размер на 532,86 лв., ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба, до погасяване на сумата. Претендират се разноски в производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, действащо чрез юрисконсулт И. Ф., с който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се фактът, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2590334/17.06.2022 г. за сумата от 800 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – до 31.03.2023 г., като ответното дружество е придобило вземанията на първоначалния кредитор по процесния договор на основание сключен Договор за цесия от 01.02.2022 г. и Приложение № 1 от 12.06.2023 г., за което ищецът е надлежно уведомен.

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство, тъй като 2 същото не влиза в общия разход по кредита, услугата не е задължителна за сключването на договора за кредит, а представлява избор на потребителя.

Сочи се също, че размерът на възнаграждението за поръчител не е било известно на кредитора „Кредисимо“ ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че при подаване на заявлението си за кредит, ищецът е имал няколко възможности за избор по отношение обезпечаването на кредита, като предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Твърди се, че за кредитора не е било ясно нито дали ще се сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито при какви параметри на същия. Твърди, че преди сключване на договора за кредит, на ищеца са били известни всички параметри и уговорки по кредита, с посочване на дължимите суми по него, поради което се не е въведен в заблуждение относно съдържанието и дължимите по договора суми.

Относно сключения от ищеца договор за поръчителство се твърди, че е съвсем отделен договор, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ищецът се е съгласил срещу възнаграждение от негова страна, дружеството да стане солидарен длъжник за задължението му към „Кредисимо“ ЕАД.

Разходът за него не се включва в ГПР, поради което се твърди, че няма нарушение на чл. 19 от ЗПК и този договор не е част от основната сделка.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото. Оспорва се претендираното адвокатско възнаграждение, с доводи за прекомерност на същото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 12.09.2025 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2590334/17.06.2022 г. за сумата от 800 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – до 31.03.2023 г., като ответното дружество е придобило вземанията на първоначалния кредитор по процесния договор на основание сключен Договор за цесия от 01.02.2022 г. и Приложение № 1 от 12.06.2023 г., за което ищецът е надлежно уведомен.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от сключения Договор за потребителски кредит № 2590334/17.06.2022 г., кредитът се обезпечава или с банкова гаранция или с поръчител – юридическо лице, одобрено от кредитора, в противен случай - ако потребителят е завил кредит без обезпечение – то срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни от подаване на заявлението, като последното може и да не бъде одобрено.

От представения Договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2022 г. и приложение № 1 към него се установява, че ищ eцът е сключил договор поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на вземането на кредитора ответник и следва да заплати за това възнаграждение от 654,22 лв. на крайния падеж на кредита – 30.06.2023 г., тъй като е сключен за срок от 12 месечни вноски. Поради това от приложените договори и погасителни планове към тях се установява, че ищецът следва да заплати сумата от общо 3

1641,48 лв., включваща 800 лв. главница, 187,26 лв. договорна лихва и 654,22 лв. такса възнаграждение за поръчителство. Освен това от договорите се установява, че тази обща вноска следва да се погасява по една и съща банкова сметка (BG86STSA93000021867774), с титуляр „Кредисимо“ ЕАД (чл. 6 от договора за кредит и чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за поръчителство).

По делото са приети като доказателства и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), общи условия за предоставяне на кредити, покана за незабавно плащане от 03.07.2023 г., извънсъдебна покана за плащане, разписка от 10.07.2023 г. за платени 1332,86 лв., 3 броя уведомления до ищеца за дължими суми по кредита.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението безспорно се потвърждава, че „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер на 800 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за кредит. Последният е следвало да бъде върнат на дата 30.06.2023 г., като общата сума за погасяване след цедирането на вземането към ответното дружество е била в размер на 1328,44 лв., включваща главница, договорна лихва, лихва за забави, разноски за събиране на вземането и такса за предоставяне на поръчителство. Вещото лице е установило още, че ищецът е погасил процесния кредит предсрочно и изцяло на дата 10.07.2023 г., като е заплатил на ответното дружество сумата от 1332,86 лв. С тази сума са погасени главница от 637,63 лв., договорна лихва от 104,99 лв., сума по договора за поръчителство – 405,29 лв., лихва за забава от 34,95 лв., такси от 150 лв. (таблица № 17 от заключението). Безспорно се потвърждава, че кредитът е изцяло погасен от ищеца и това обстоятелство не е спорно между страните.

Вещото лице е изчислило ГПР по отпуснатия кредит, като е взело предвид, че кредиторът е включил в него само главница и лихва, с обща сума на вноските за периода на кредита от 12 месеца, като е получило ГПР от 48,23 %, който отговаря на посочения в договора за кредит ГПР.

Вещото лице е изчислило и какъв би бил ГПР по кредита, при включване в него и на дължимото възнаграждение за поръчителство от 654,22 лв., като вземайки предвид началния и крайния срок на кредита, дължимите суми за погасителните вноски (които освен главница и лихва, безспорно включват и начислено възнаграждение за предостявяне на обезпечение) и платеното от ищеца по кредита, то при заместването на тези стойности в съответната формула за изчисление на ГПР е установено, че действителният ГПР по процесния договор за кредит би бил всъщност 365,87 %., а не на посочения в процесния договор – 48,23 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да 4 докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.