Определение № 1038 от 01.06.2024, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1038 гр. Благоевград, 01.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102714 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№2714/2023г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба вх.№25394/08.12.2023г. на Е. Н. Х., ЕГН **********, гр.Я против „Юг, седалище и адрес на управление гр.Б Предходен съдия-докладчик е приел, че исковата молба е редовна и допустима, поради което на основание чл.131 от ГПК е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да бъдат връчени на „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград за отговор. В законоустановения едномесечен срок е подаден отговор на исковата молба от и– Директор на „Ю БВ отговора е направено възражение за недопустимост на предявения иск, поради това, че „Юг не е в трудовоправни отношения с ответника и не е издал заповедта за дисциплинарното наказание, а по силата на чл.174, ал.1, т.5 и т.6 от ЗГ териториалните поделения на държавните предприятия водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела и са „работодатели“ по смисъла на КТ.

Съобразявайки задължението на всеки съдия-докладчик да извърши самостоятелна проверка за редовност и допустимост на предявения иск, със свое Разпореждане №556/23.02.2024г. и Разпореждане №1192/18.04.2024г. съдът два пъти е оставил исковата молба без движение с указание до ищеца да уточни пасивната легитимация по делото и да конкретизира кой е неговият работодател – Югозападно държавно предприятие ДП или ТП „Държавно горско стопанство Якоруда“ /доколкото в исковата молба са посочени два и двамата/.

В указания срок ищецът е представил поправена искова молба, насочена срещу легитимирания ответника ТП „Дъ“. В съдебната практика се приема, че кой се сочи за страна трябва да се извлече не от буквалния текст на молбата, а от нейния смисъл, преди всичко от правоотношението, предмет на иска и допуснатата от ищеца грешка при обозначаване на действителния ответник също може да бъде поправена, без това да съставлява изменение на иска. Тези хипотези следва да бъдат разграничавани от случаите, когато качеството на 1 страна се придобива вследствие на правоприемство /чл.227 ГПК/, или вследствие изменение на страните по иска /чл.228 ГПК/. В процесния случай ищецът не е заявявал искане за привличане на нов ответник, нито за замяна на първоначалния с друг. Извършените от него действия по съществото си представляват поправка на грешка, допусната при обозначаване на действителния ответник, приравнено на отстраняване нередовност на исковата молба /Решение от 16.01.2012г. на ВКС по гр.д.№1080/2010г., I г. о., ГК; Решение от 28.10.2016г. на ВКС по гр.д.№2005/2016г. и др./.

След проверка на поправената искова молба, настоящият съдебен състав намира, че делото не му е подсъдно на основание чл.108, ал.2 от ГПК, по следните мотиви:

Съгласно чл.118, ал.1 и ал.2 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

На основание чл.108, ал.2 от ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и 110. За спазването на правилото по чл.108, ал.2 от ГПК относно специалната местна подсъдност съгласно чл.119, ал.3 от ГПК съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание.

Съобразно разпоредбата на чл.108, ал.2 от ГПК компетентен да разгледа спора е Районен съд-Разлог. Съображенията за това са следните:

Налице е първата предпоставка по чл.108, ал.2 от ГПК – ответникът Териториално поделение „Де териториално поделение към Дкъм Министерство на земеделието и храните, което покрива критериите за поделение на държавно учреждение.

Трайно установено в практиката на ВКС е разбирането, че държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Като основна характеристика на държавното учреждение се определя упражняването на функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата.

Съгласно разпоредбата на чл.163, ал.1 и ал.2 от ЗГ за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия, които са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон. Държавните предприятия по чл.163 имат двустепенна структура: 1. централно управление; 2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства /чл.164 от ЗГ/.

Държавните предприятия са създадени със закон за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата в изпълнителната власт – осъществяване на държавната политика в сферата на управление на горските територии. Поради това ДП и неговите ТП имат белезите на държавно учреждение, поради което е приложима специалната подсъдност по чл.108, ал.2 от ГПК / Определение №1170 /7.05.2023г. по ч.гр.д.№1225/2023г. на ВКС/.

Налице е втората предпоставка по чл.108, ал.2 от ГПК – правоотношението, 2 от което произтича спорът, е възникнало на територията на Община Якоруда, която попада в района на Районен съд-Разлог. По силата на чл.175, ал.1, т.6 от Закона за горите териториалните поделения на държавните предприятия са „работодатели“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ. Действително териториалните поделения са неправосубектни /не са юридически лица/, но по силата на чл.174, ал.1, т.5 от ЗГ притежават специална нарочно уредена от закона процесуална правоспособност, по силата на която водят от свое име и за своя сметка съдебни дела, като надлежна страна в производствата /Определение №141 от 21.02.2013г. по ч.гр.д.№424/2012г. на ВКС;

Определение №764 от 31.12.2018г. на ВКС по т.д.№183/2018г., II т. о., ТК/. От материалите по делото се установява, а и ищецът сам твърди, че работи в Териториално поделение „Дъ, чийто директор е издал оспорената заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.114 от ГПК, работникът може да предяви иск против работодателя си и по мястото, където обичайно полага труд. В случая безспорно мястото на полагане на труд е ТП ДГнаходящо се в гр.Я. Очевидно ищецът не се е възползвал от дадената му изборна подсъдност по чл.114 от ГПК, поради което в случая следва да намерят приложение правилата за общата подсъдност на производството, като съдът служебно следи за подсъдността по чл.108, ал.2 от ГПК. Законът дава право на ищеца да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело - дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд. Искът обаче не може да бъде предявен в друг съд по усмотрение на ищеца /Определение №18/14.01.2014г. по ч.гр.д.№7706/2013г. на ВКС/. В настоящия случай и седалището на ответника и обичайното място на работа обосновават подсъдността на Районен съд-Разлог.

Предвид гореизложеното и на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.108, ал.2 от ГПК делото следва да бъде препратено по подсъдност на Р Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№2714/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-Разлог.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдБлагоевград в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3