Решение № 29 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева в присъствието на прокурора Тодор. П. Павлов. като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602602 по описа за 2023 година за да се произнесе прецени следното:

С присъда № 32 от 04.10.2023г., постановена по НОХД № 406/23г., Районен съд – К. e признал подсъдимия П. Л. С. за невинен в това на 03.11.2022г. на път I-6 /Б.-С./, в населено място с.В. Л., обл. П., като извършител в съучастие с М. И. Г. с ЕГН **********, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно да е подпомогнал чужденци - 7 /седем/ *** граждани - О. А. /O. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., С.

М. /S. M./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., М. Б. /M. B./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., С.

А. /S. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., Х. Ш. /H. S. / ЛНЧ * - роден на *г. в М., Д.

Ш. /D. S./ ЛНЧ * - роден на *г. в М. и М. А. /M. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., да пребивават и преминават в страната - Република България, в нарушение на закона - чл. 19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е 1 необходима“, като деянието да е извършено, чрез използване на моторни превозни средства - лек автомобил марка „Форд“ модел „Г.“ с регистрационен номер * и лек автомобил марка „А.“ модел „А.“ с регистрационен номер *, по отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 281, ал.2, т.1, предл.1-во и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

С присъдата си съдът е постановил, на основание чл.190 ал.1 от НПК, разноските по делото в размер от 236 лева да останат за сметка на Държавата.

Взел е отношение и по веществените доказателства по делото, като е постановил 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „А.“ модел „*“, черен на цвят, с повреден в горната част стъклен протектор, с ИМЕЙ 1: *, ИМЕЙ 2: *, ведно със сим-карта в него с абонатен номер *, регистрирана на П. С.; л. а. марка „А.“ модел „А.“ с регистрационен номер *, собственост на П. Л. С., ведно с контактен ключ за него, находящи се на съхранение при домакина на РУП К., след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия.

Сребрист плик с надпис ’’D.” с REF *, съдържащ сонда за проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер ’’D.” с № *, също находящ се при домакина на РУП К., да бъде унищожен като вещ без стойност. А 1бр.диск, изпратен от АПИ, да остане в кориците на делото.

Недоволна от така постановения съдебен акт е останала Районна прокуратура – Пловдив ТО-Карлово, която посочвайки го за неправилен предлага в протеста си да бъде отменен, като подсъдимият С. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста във въззивното производство.

Подсъдимият П. С., самостоятелно и чрез защитника си, моли за потвърждаване на атакувания от прокуратурата съдебен акт.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 2

03.11.2022г. около 21.50ч. дежурен автопатрул при РУП Карлово в състав св.

Д. Ж. и св.К. К. получили сигнал от ОДЧ за два автомобила, движещи се заедно, в т. нар. „пакет“ по подбалканския път Б. – С., а именно лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с регистрационен номер * и лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с регистрационен номер *, за които имало съмнения, че превозват нелегално мигранти, като им била поставена задача да установят и проверят тези МПС. Двамата незабавно тръгнали по път 1-6 в посока гр.К. с цел да обезпечат кръстовището му с път III-641, откъдето имало вероятност автомобилите да отбият и продължат пътя си. След кръстовището за с.К., общ.К., полицейският автомобил се разминал с единия от подадените автомобили - „А.“. Те веднага обърнали движението си и го последвали, като в с.В. Л., общ.К., на автобусна спирка западно от кръстовището на ул.“**“ и ул.“**“, спрели автомобила със светлинен и звуков сигнал. Само половин минута след това от същата посока се появил и другия подаден автомобил „Ф.“, който също бил спрян от полицейските служители на същата автобусна спирка. Установено било, че именно във „Ф.“-а пътуват 7 чужди граждани без документи, идентифицирани по-късно като * граждани. Установена била самоличността на водачите на двата автомобила - П. Л. С. управлявал л.а.

„А.“, а М. И. Г. управлявал л.а. „Ф.“, модел „Г.“. Ж. и К. разговаряли със С. и Г., като последният им заявил, че е качил лицата находящи се в автомобила му в района на гр.С. с цел да им помогне да се придвижат до гр.С. Той и подс.

С. категорично отрекли да се познават. Ж. и К. докладвали в дежурната част за установеното и запазили местопроизшествието.

П. С. и М. Г., заедно със седемте чужди граждани, били доведени в сградата на РУП К. Било образувано досъдебно производство № 479/2022г. по описа на РУП Карлово. А С. и Г. били задържани по ЗМВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие, с изготвяне на фотоалбум, при който били огледани и фиксирани - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен номер * и лек автомобил марка „А.“ модел „*“ с регистрационен номер **.

С протокол за доброволно предаване М. И. Г. предал на разследващия полицай 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „С.“, черен на цвят с ИМЕЙ 1:

* и ИМЕЙ 2: *, без сим-карата в него; 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „С.“, черен на цвят с ИМЕЙ 1:* и ИМЕЙ 2:*, ведно със сим-карата в него с 3 абонатен номер *, регистрирана на името на М. Г. - /В./;1 бр. мобилен телефонен апарат марка „С.“, светъл на цвят с ИМЕЙ 1: * и ИМЕЙ 2: *, ведно със сим-карата в него с абонатен номер *, регистрирана на М. Г. -/Й./; л. а. марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен номер *, регистриран на И. Н. А., ведно с контактен ключ за него; 2бр. касови бележки /фискален бон/ от бензиностанция „К.“ гр.К. от дата *г.; 2бр. касови бележки /фискален бон/ от бензиностанция „К.“ гр.К. от дата *г.; 1бр. касова бележка /фискален бон/ от бензиностанция „Е.“ с.Е. общ.Н. З. от дата *г. А с протокол за доброволно предаване подс.П. С. предал на разследващия полицай 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „А.“ модел „*“, черен на цвят, с повреден в горната част стъклен протектор, с ИМЕЙ 1: * , ИМЕЙ 1:*, ведно със сим-карата в него с абонатен номер *, регистрирана на П. С. -/А 1/; л. а. марка „А.“ модел „А.“ с регистрационен номер *, собственост на П. Л. С., ведно с контактен ключ за него. Проведени били разпити на свидетели, в т.ч. и пред съдия от Районен съд гр.К. Изискани и приложени са справки от мобилните оператори и от АПИ. Извършен е оглед на ВД – телефони. В хода на разследването в ДП се установило, че на 03.11.2022г. св.Г. получил обаждане от непознат номер от чужбина, който му предложил срещу заплащане да транспортира нелегални мигранти от района на с.Т., обл.Б. към вътрешността на страната и той се съгласил. На същия ден - 03.11.2022г. към 14.00 часа св.М. Г. тръгнал от гр.С. по магистрала „Т.“ в посока гр.Б. с лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен номер *. По „В.“ от непознат чужд номер получил локация, от къде трябва да вземе мигрантите. От неустановено по делото лице бил уведомен, че при спиране на точката посочена в локацията хората, които трябва да превози сами ще дойдат. Това съобщение било изтрито от М. Г., тъй като така бил инструктиран. Към 17.00- 18.00 часа св.М. Г. спрял в района на с.К. на оказаното му място. Задните седалки на автомобила му били предварително сгънати. От храстите в близост до пътя излезли 7 лица, които били проникнали в Р България, като прескочили оградата с Р Т., установени по късно от органите на полицията като ***те граждани – О. А. /O. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., С. М. /S. M./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., М. Б. /M. B./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., С. А. /S. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., Х. Ш. /H. S./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., Д. Ш. /D. S./ ЛНЧ * - роден на *г. в М. и М. А. /M. A./ ЛНЧ * - роден на *г. в М., които се качили през багажника на автомобила и успели да се сместят. Св.М. Г. потеглил за гр.С., като се движил по подбалканският 4 път. По време на пътуването не е разговарял с подсъдимия, не го познавал и въобще не го е виждал до спирането им от органите на полицията. След установяване на престъплението и образуването на ДП№479/2022г. по описа на РУП Карлово, свидетелят К. С. - Началник група ПКП при РУП Карлово, притежаващ правото да извършва необходимите справки в АИС - „Пътна карта“ за движението на МПС, осъществил такава за спрените от полицейските служители автомобили, като въвел в програмата регистрационните номера на МПС-тата и установил данни за тяхното движение. От извършените справки в система АИС “Пътна карта“, бил проследен маршрута на двата автомобила. Същите били засечени на 03.11.2022г. в 14.24ч. на точка С. комплекс Ч. К., след което на точка на АМ Т. /В./ в посока гр.Б. След това на точки И., Т. в., Ц., Ч., П. П. и около 17.00ч. в точка К. на АМ Т. Двата описани автомобила били засечени да преминават през посочените точки в интервал един от друг от няколко секунди до няколко минути. Когато посоката на движение на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с peг. №* се променила, лек автомобил марка „А.“, модел „*“ с регистрационен номер * направил същата маневра /засечени са от камерите на АПИ/. След това отново двата автомобила били засечени да се връщат обратно през гр.А. и гр.К., отново през К. - АМ Т., но вече в обратна посока към гр.С. Засечени били в 19.52ч. на точка З. - АМ Т. и след това на точка М. АМ Т. в посока гр.С. З. Малко след това и двата автомобила направили обратен завой и отново били засечени на точка М. - АМ Т., но вече движещи се в обратна посока - от гр.С. З. към АМ Т., като в 21.33ч. са засечени отново един след друг на близка дистанция на точка Т. посока от гр.К. към гр.К., където били спрени от Ж. и К.

С постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив - Териториално отделение гр.Карлово от 12.12.2022г. досъдебно производство № 479/2022г. по описа на РУП Карлово е разделено, като по отношение на М. И. Г. с ЕГН ********** за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл.1-во и т.5, във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК е заведено под № 527/2022г. по описа на РУ - гр.Карлово. По това ДП, с това обвинение, с Г. е сключено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство и същото е внесено в РС Карлово, където било образувано НОХД № 671/2022г. по което е одобрено споразумението с което на Г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и „Глоба“ в размер на 5000 лева, като на 5 основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година било отложено с изпитателен срок от 3 години. А досъдебно производство № 479/2022г. по описа на РУП Карлово продължило срещу П. С. и е приключило с внасянето на процесния обвинителен акт.

Съдът е приел и заключението по съдебно-химикотоксикологичната експертиза даващо отговор за липсата на наркотични/упойващи вещества в кръвната проба на подсъдимия.

Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след сторен внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено, че авторството на подсъдимия С. не се установява по безсъмнен и категоричен начин в конкретното престъпно деяние. Разглеждайки делото в хипотезата на чл.371т.1 от НПК и анализирайки изнесеното от свидетелите и подсъдимия в рамките на ДП, съдът правилно е достигнал до извода за липсата на пряко уличаващи С. гласни доказателства. Изключение правят единствено показанията на полицейския служител св.К. С., за които законосъобразно и в съответствие със съдебната практика съдът е преценил, че не следва да бъдат ценени. По друг начин би стоял въпросът по доказване, ако вследствие на „признатото” пред С., в хода на проведената беседа/сторена след задържането на подсъдимия/, изхвърляне на телефон от С. е бил издирен този телефон, което обаче не е било сторено от полицейските служители. Т.е. единствените улики по делото срещу подсъдимия С. се явяват данните по справките от мобилните оператори и АПИ за движението „в пакет” на автомобилите на подсъдимия С. и този на осъдения М. Г., които доказателства обаче не могат да обусловят постановяване на осъдителна присъда спрямо С. - при това и при категоричното отричане и от двамата да са се познавали един с друг, както и да са комуникирали въобще помежду си, както и от показанията на свидетелите – * граждани, че въобще не са виждали подсъдимия. Съобразно с практиката на върховния съд, че косвените доказателства – уликите могат да послужат като единствена основа за изграждането на осъдителна присъда, но тогава направения въз основа на тях извод трябва да бъде единствено 6 възможния, то въззивният състав на съда счита, че това не може да бъде отнесено към настоящия казус. Липсва изискваното от тази практика хармоничното единство между косвените доказателства и другите обективни такива по делото, което да доведе до категоричното и безсъмнено становище за виновно поведение на С. във вмененото му престъпно деяние. В тази връзка следва да се посочи, че твърдяното от прокурора наличие на безспорни доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на общественоопасното деяние, касае единствено тези, посочени по-горе, а именно данните от справките на мобилните оператори и ДАИ. Изключвайки категорично показанията на св.С. в частта им по споделеното му от подсъдимия, то соченото в обвинителния акт относно получаване от последния на предложение за превоз на мигранти, даване на съгласие, комуникация по телефон с М. Г. и последващо изхвърляне на апарата – всичко това остава в сферата на предположението.