Решение № 641 от 25.02.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Варна, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110105132 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу С. С. А., ЕГН ********** са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1.) сумата от 277,14лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.10.2021г. 14.03.2022г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер***; 2.) сумата от 145,71лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, начислена на основание раздел III, т.2 от споразумението вследствие неизпълнение по същото, 3.) сумата от 432,53лв. лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black за отчетен период 15.10.2021г. - 14.03.2022г., 4.) сумата от 100,80лв. - лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер *** за базови аксесоари за отчетен период 15.10.2021г. - 14.03.2022г., 5.) сумата от 30,86лв. неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.10.2021г. - 14.01.2022г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и 6.) сумата от 66,09лв. неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,, начислена на основание т.9 от договора вследствие неизпълнение по него, за които е издадена заповед № 460/29.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 5132/2024г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 16.01.2024 г. до окончателното им 1 изплащане.

В исковата си молба ищецът излага твърдения, че на 16.07.2021 г. между праводателя му „Теленор България" ЕАД, и ответника е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал Макс" и месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 32,99 лв., а след първоначалния срок на договора - в размер на 41,99 лв. Твърди, че А. не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 277,14 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.10.2021г. -14.03.2022г., поради което и по силата на раздел III т.2 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 145,71 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7333104647/15.03.2022г.

На същата дата - 16.07.2021 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ***, ищецът твърди, че в качеството си на лизингодател е сключил със С. С. А. договор за лизинг, по силата на който предоставил на лизингопололучателя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на 482,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 20,99 лв. По това правоотношение ответникът дължал сума в общ размер на 432,53 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.10.2021г. -14.03.2022г., а именно: 20,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.10.2021г. -14.11.2021г., начислена във фактура№ 7327813127/15.11.2021г.; 20,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.11.2021г. -14.12.2021г., начислена във фактура № 7329092020/15.12.2021 г.; 20,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.12.2021г. -14.01.2022г., начислена във фактура № 7329092020/15.12.2021г.; 12,73 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми, дължима за отчетен период 15.01.2022г. 14.02.2022г., начислена във фактура №7331813733/15.02.2022г.; -356,83 лв. сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал.З от Договора за лизинг за отчетен период

15.02.2022г.

14.03.2022г., начислени във фактура№7333104647/15.03.2022г.

Сочи, че на същата дата - 16.07.2021г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ***, мобилният оператор като лизингодател сключил нов Договор за лизинг с предмет временно и възмездно ползване на пакет базови аксесоари дължими срещу цена от 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,80 лв. По същия А. дължал заплащане на сума в общ размер на 100,80 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.10.2021Г.- 14.03.2022г., а именно 4,80 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.10.2021 г. - 14.11.2021г., начислена във фактура № 7327813127/15.11.2021г.; 4,80 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период

15.11.2021г.

-14.12.2021г., начислена във фактура

№

7329092020/15.12.2021 г.; 4,80 лв. - лизингова вноска в пълен размер за 2 отчетен период 15.12.2021 г. - 14.01.2022г., начислена във фактура № 7329092020/15.12.2021г.; 4,80 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период

15.01.2022г.

14.02.2022г., начислена във фактура

№7331813733/15.02.2022г.; 81,60 лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал.З от Договора за лизинг за отчетен период 15.02.2022г. - 14.03.2022г., начислени във фактура №7333104647/15.03.2022г.

Сочи още, че отново на 16.07.2021г. между С. С. А. и „Теленор България" ЕАД, понастоящем „Йеттел България" ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+" с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 9,99 лв. и месечен абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 15,99 лв. Ответникът имал неизпълнено задължение по договора в общ размер 30,86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.10.2021г. - 14.01.2022г., вследствие на което съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 66,09 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7333104647/15.03-2022г.

Излага, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставените устройства не били върнати на мобилния оператор.

За гореописаните вземания били издадени пет фактури, чиято стойност от 1053,13 лева претендира в настоящото исково производство, с оглед изпълнението на хипотезата на чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита производството за недопустимо, тъй като исковата молба била подадена след изтичане предвидения в закона преклузивен срок по чл.415, ал.4 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на основателността, ответникът оспорва твърдяното от ищеца обстоятелство, че приложените като доказателство Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** с посочена на стр.5-та дата на подписване - 09.02.2020 г. с „Резюме" на договора от 16.07.2021г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** с дата 16.07.2021г., Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32 GB Dual Black - без дата, Договор за лизинг с предпочетен номер *** за базови аксесоари - без дата и договор за мобилни услуги от 16.07.2021 г., носят подписа неговия подпис. Той не бил приемал общите условия на ищцовото дружество и не е бил запознат със същите. Той не бил сключвал договори с ищцовото дружество, както и не му били предоставяни твърдените услуги.

3

Оспорва също така основанието и размера на задължението за заплащане на абонаментни и лизингови вноски и неустойки по сключените договори.

Твърди, че бил задължен, за да закупи мобилно устройство на лизинг на преференциална цена, да подпише договор с мобилния оператор за ползване на мобилни услуги на по-висока такса от предходно договорената и да закупи базови аксесоари. Практиката на оператора била заблуждаваща и противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е променила поведението на ответника да вземе търговско решение, което той не би взел, ако не беше използвана тази търговска практика по смисъла - чл.

68г от ЗЗП.

Дори и да се приемело, че са налице договорни отношения, оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество изобщо е предоставяло услугите по представените договори на посочения потребител, както и оспорва едностранно издадените фактури № 7327813127 / 15.11.2021 г., № 7329092020/15.12.2021 г., № 7330412988 / 15.01.2022 г., 7331813733 / 15.02.202 г. и № 7333104647/15.03.2022 г.

Ответникът сочи още, че претендираните суми не кореспондират с представените от ищеца договори, като счита за неясен начина, по който са формирани "начислените" във фактурите суми за услуги, поради което се противопоставя и на претендираните размери на задълженията.

Оспорва също така вземанията за неустойки по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, поради виновно неизпълнение от страна на потребителя, уговорени в договора за мобилни услуги и в Раздел III, т. 2 от споразумението и в Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, като счита че такава неустойка може да се претендира единствено при разваляне на договорите за мобилни услуги, с оглед нейния компенсаторен характер. Сочи, че претендираните месечни такси до края на договора биха били дължими единствено като последица от развалянето му. В този смисъл, за да се породи правото на кредитора да се претендира тази неустойка, твърди, че следва да се установи, че договорът между страните е развален. В случая ищецът не бил представил покана за доброволно плащане с твърдения, че е уведомил длъжника и му е предоставил достатъчен срок за изпълнение, за да се приеме, че е развалил надлежно договорите между страните. Не са представени и други доказателства, че такова изявление е достигнало до длъжника.

Изявление за разваляне не било отправено и с исковата молба. Включването във фактурите на вземания, чийто правопораждащ факт е развалянето на договорите, не е равнозначно на изявление за разваляне. Поради тази причина счита, че договорите за мобилни услуги между страните не са били надлежно развалени, поради което и ищецът не може да претендира неустойките по тях и тези искове са неоснователни, а от там и акцесорните претенции за лихви.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Правният интерес от търсената съдебна защита произтича от издадената 4 по ч.гр. дело № 5132/2024г. по описа на Районен съд - Варна заповед за изпълнение по чл. 410, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК.

Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. Искът е предявен в рамките на едномесечния преклузивен срок.

Основателността на последния е обусловена от установяването в условията на главно и пълно доказване от ищеца на следните релевантни към възникване на спорното право факти: че между страните са валидно сключени процесните договори за мобилни услуги и лизинг; че е изправна страна по договорите за лизинг, т.е предоставил е държането на вещите срещу уговорена преференциална цена; размер на стандартната цена на предоставените лизингови устройства; наличие на уговорени неустойки и размер на претенцията за тях; договаряне размера на неустойката в съответствие с типични разходи и обичайна печалба.