Решение № 1478 от 03.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Плевен, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430101876 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от В. С. Д., ЕГН **********, от ***, против „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, пл.Оборище №13Б, представлявано от С.Н.Т., искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с искане да се прогласи нищожността на неустоечната клауза, предвидена в чл.27, ал.1 от Договор за потребителски кредит №1020431/30,11,2023 г., сключен между страните по делото, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, като частичен иск от 374,58 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №1020431/30,11,2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че на 30,11,2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1020431/30,11,2023 г., съгласно който на ищеца е отпуснат заем в размер на 900,00 лева, платими на 12 месечни вноски, с ГЛП в размер на 26,64% и ГПР от 30,158%. Сочи се, че общата сума, която е следвало да бъде върната е в размер на 1058,57 лева. Твърди се, че в чл.17, ал.1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ за доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Излага се, че в чл.27 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл.17 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит на ден, като в договора било уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените 1 размери. Сочи се, че неустойката се заплащала от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски. Излага, че ищецът е върнал цялата процесна сума. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на предвидената от закона форма, както и основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Излага, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора, като описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения. Сочи, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури две физически лица, които да поемат солидарно задължението в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, а при неосигуряването им в тридневен срок от сключването на договора, дължи заплащане на неустойка, заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план. Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Излага, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Излага, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди /няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи че процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Твърди, че подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но че именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Излага, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.Твърди, че непредставянето на обещани обезпечения /когато същите са били реално очаквани от кредитора/, съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, като в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Сочи, че 2 от горното може да се направи извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Твърди, че дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Излага, че процесната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Сочи също така, че процесната клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Моли съда да уважи предявените искове. С молба от 26,09,2024 г. проц.представител на ищеца е поискал изменение в размера на предявения иск по чл.55 от ЗЗД, която съдът е уважил, и предявеният иск по чл.55 от ЗЗД се счита за предявен в размер на 371,69 лева. В писмени бележки от същата дата проц.представител на ищцата развива съображения за уважаване на претенциите.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че между него и ищеца е сключен договор за заем по силата, на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 900,00 лева, която сума е следвало да бъде върната заедно с дължимото възнаграждение за ползването. Сочи, че договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като подробно посочва начина, по който ищецът е кандидатствал и му е отпуснат същия. Излага, че в чл.20 и следващите от процесния договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка, каквато същият не е договорно задължен да претендира. Твърди, че подобна неустойка не е начислявана на ищеца, но въпреки това счита, че същата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Излага, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, поради което по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Твърди, че за да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява. Сочи, че всички тези обстоятелства са налице в процесния случай. Излага, че неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно непредоставяне на обезпечение по договора. Счита, че е нормално в случай, че 3 задължението, което тя обезпечава, не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен, което обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция. Твърди, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение, поради което и размерът й се определя като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя. Сочи, че видно от Договора, неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спирало да се начислява. Счита, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл.46, ал.1 от ОУ в размер на 0.9% на ден, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит бил посочен вече изчисленият размер, обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Излага, че неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта й била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. Твърди, че в случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите й функции, тъй като нямало данни за ответника да са настъпили вреди. Излага, че вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни - кредиторът бил лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес. Сочи, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.

Твърди, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като нямало и въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение. Излага, че нищожността, поради противоречие с добрите нрави, не следвало да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. Сочи, че ако се приеме, че неустойката е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Счита, че включването на неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона. Твърди, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, тъй като ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен /с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение/, като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Сочи, че знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл.12 от ЗЗД. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Със 4 заявление от 02,09,2024 г. ответникът е взел становище по същество на делото и претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.