Решение № 19386 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19386 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110130960 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

28.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 30960/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.АД срещу Т. С. Б., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „С.“, бл. 1, вх. В, ет. 5, ап. 68, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1192,38 лева за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 141,61 лева за периода от 15.09.2024 г. до 21.02.20254 г. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове, тъй като ответника бил подал възражение. Иска да бъде признато по отношение на ответника, че дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на искова молба и не е изразила становище по предявените искове. Във възражението по чл. 414a ГПК е наведен довод за погасяване на задълженията чрез плащане.

Третото лице-помагач „Т.С. ЕООД на страната на ищеца „Т.С.АД е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като 2 страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 57, том I, рег. № 444, нот. дело № 50/2002, като се установява, че Пламен Спиридонов Янчев е продал на Вихрен Петров Алексиев недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „С.“, бл. 1, вх. В, ет. 5, ап.

68,

Приложено е Саморъчно завещание от 15.08.2024 г., като се установява, че Вихрен Петров Алексиев е завещал на Т. С. Б. цялото си движимо и недвижимо имущество, както и паричен влог, в това число процесния недвижим имот.

От протокол за приемане и обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение извън нотариалната кантора от 06.02.2015 г. се установява, че процесното завещание е поискано да бъде обявено, като ответницата в настоящото производство е приела завещанието на общият наследодател. Тоест, в случая наследствената сезина е приета по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН.

Саморъчното завещание (т. нар. олографно завещание) е частен диспозитивен документ, който е подписан от завещателя, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, той обвързва наследниците на починалото лице с извършените от последното разпореждания mortis causa с имуществото му и произтичащите от тях права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

По правната си характеристика завещанието представлява едностранна mortis causa сделка, извършена от лице, което притежава testamenti factio activa (активна завещателна способност), която е лична, формална, отменима, и с която е налице акт на имуществено разпореждане, с който безвъзмездно се облагодателстват едно или повече лица – универсални правоприемници (наследници) или заветници.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“.

С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени императивните изисквания на чл. 13 ЗН, във вр. чл. 21, във вр. чл. 25 ЗН, поради което процесното завещание е породило своя правен ефект.

Основен принцип при тълкуването на сделките mortis causa е същите да се тълкуват 3 освен с всички общо известни правила на тълкуването, така и в ползва на валидността (in favorem validitatis). В случая при спазване на посочения принцип за тълкуване на сделките по повод на смърт, както и при приложението на чл. 20 ЗЗД – с оглед извършване на граматическо, систематично и телеологическо тълкуване, настоящият съдебен състав намира, че в случая извършеното разпореждане от наследодателя по повод на смърт има характер на общо завещателно разпореждане по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Според посочената новела, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. В тази насока по per argumentum a fortiori от Решение № 276 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2013 г., I г. о., ГК, в което е възприето, че „Когато е завещано конкретно имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН.“.

В процесния случай, няма оспорвания на процесното завещание, което да е надлежно въведено в настоящото производство, поради което и съдът намира, че същото е действително и породило ефект досежно ответника.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.