Решение № 616 от 11.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Плевен, 11.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20214430201266 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление №569696-F 577141/21.01.2021 г. на НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“-ВЕЛИКО

ТЪРНОВО В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАП, на *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.16а ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Частично оспорва приетата в хода на административнонаказателно производство фактическа обстановка като изтъква, че действително е налице просрочие при подаване на заявлението по чл.16а ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., но подаването на заявлението е от дата 17.03.2020г., а не както се твърди – от дата 19.06.2020г.; че независимо от просрочието, процесната ЕСФП е била правилно функционираща и свързана със системата на НАП, както и че въпреки просрочието, не се е стигнало до неотчитане на приходи.

Жалбоподателят отбелязва, че няма други нарушения на данъчното законодателство и че при съобразяване на формалния характер на извършеното нарушение, същото следва да се квалифицира като „маловажен“ 1 случай. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. При условията на евентуалност поддържа, че следва обжалваното НП да бъде изменено, като бъде наложена имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, в минимален размер – 500 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, а при условията на евентуалност – за неговото изменение, с налагане на имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, в минимален размер, както и за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева, за което представя нарочен списък.

За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е законосъобразно и правилно, като пледира същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 577141/27.10.2020 г. от страна на В. М. П. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в присъствието на свидетеля *** Д. и съответно упълномощено лице от страна на *** /л.24 от делото/. Съставен е за това, че при извършена на 22.10.2020г. проверка на нафтостанция-обект 1, находящ се в ***, стопанисвана от ***, във връзка с подадено заявление с вх. № 00002927869/19.06.2020г. по описа на БИМ, съвместно със служител на БИМ, съгласно чл.16а, ал.3 /първоначална проверка на ЕСФП и одобряване на представената блок-схема/ е установено, че задълженото лице, като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да подаде, преди регистрацията на ЕСФП, заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта. В обекта - нафтостанция - обект 1 е инсталирана и работеща електронна система с фйскална памет /ЕСФП/ ,,DFS Q7S-KL", одобрена със свидетелство на БИМ №173FS/28.05.2019r., с ЦРУ: „Datecs" FP-2000, регистрирана в НАП с №4404707 на 12.03.2020 г. , с индивидуален номер /ИН/ DT796183, ИН на фискална памет /ФП/ № 02425980. Заявлението за първоначална проверка на ЕСФП е подадено към БИМ на 19.06.2020г., със закъснение, а не в законоустановеният срок, а именно - преди или на 12.03.2020г. /датата на регистрацията на ЕСФП/. Отбелязано е, че към момента на проверката 2

22.10.2020г., няма одобрена блок-схема за установената, инсталирана и регистрирана на 12.03.20г. в НАП с №4404707, работеща ЕСФП с индивидуален номер /ИН/: DT796183, ИН на фискална памет /ФП/ № 02425980. Посочено е, че така установените факти и обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0294409/22.10.2020г. , съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 ДОПК. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.16а ал.1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /“НАРЕДБАТА“/. При съставяне на АУАН е направено възражение, че дружеството има договор със съответен сервиз, който поддържа използваната ЕСФП и че е предприето всичко необходимо. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е постъпило допълнително възражение, в което е изразено несъгласие с констатациите в АУАН, като в тази връзка е приложено становище от страна на *** – сервизна фирма; в последното, на свой ред е отбелязано, че АУАН се явява „ неправомерен“ и е отбелязано, че необходимото заявление по чл.16а ал.1 от посочената Наредба е можело да бъде подадено още на 13.03.2020г., но това не се е случило предвид обявеното от страна на Народното събрание на РБ, извънредно положение; последвало е заявление по електронен път от 17.03.2020г., което обаче не било входирано от страна на БИМ, а от страна на Института постъпили указания, които за сервизното дружество били „трудно изпълними и рискови “; в крайна сметка, завеждане на заявлението от страна на БИМ било извършено на 19.06.2020г., очевидно въз основа на заявлението от 17.03.2020г., доколкото второ заявление, от страна на ***, не е било подавано.

Административнонаказващият орган изцяло приел описаната в АУАН фактическа обстановка, а от друга страна - счел направените от страна на нарушителя възражения за неоснователни. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.16а ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.46 – 48 от делото/.

Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на 3 свидетелите В. М. П., ДР. Н. Д. и писмени доказателства /л.17 – 20, л.28 – 45, л.57, л.59 – 61 от делото/. Показанията на свидетелите П. и Д. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни, взаимнопотвърждаващи се и в подкрепа на изложената в АУАН и НП, фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и представените по делото писмени материали – преписи от кореспонденция между *** и БИМ, Протокол за извършена проверка № 0294409/22.10.2020г., препис от Заявление №000029-27869/19.06.2020г., ведно с приложения. Следва да бъде подчертано, че жалбоподателят не оспорва просрочието при изпълнение на задължението по чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА; като спорен се изтъква въпроса за величината на самото просрочие, като в тази връзка се отбелязва, че всъщност, посоченото задължение е било изпълнено още на 17.03.2020г., но завеждането му, по неясни причини е извършено на 19.06.2020г., докато самата проверка на място от компетентните държавни органи – едва няколко месеца по-късно, през есента на 2020г. Тук е необходимо да бъдат обсъдени два момента. На първо място, в контекста на настоящия правен спор е ирелевантно към кой момент компетентните държавни органи са извършили проверката на място, след като са били сезирани по реда на чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА. На второ, принципно неотносим е и въпроса каква е величината на просрочието, щом същото е налице, тъй като в такъв случай, задължението по чл. 16а ал.1 от НАРЕДБАТА, така или иначе, не е изпълнено. В тази връзка обаче, за пълнота, следва да бъде отбелязано, че съобразно действалата към месец март 2020г. редакция на чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА, „ Преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по метрология препраща заявлението в НАП.“. Видно е, че с правно значение се ползва подаването на заявление, т.е. при отчитане на представените по делото материали от кореспонденция между *** и БИМ, обсъжданото задължение по чл. 16а ал.1 от НАРЕДБАТА, действително е било изпълнено с подаването на заявление на 17.03.2020г., по електронен път. Причините, поради които е било деловодно обработено със съответен входящ номер на 19.06.2020г., излизат извън предмета на доказване по настоящото дело и няма да бъдат обсъждани, но със сигурност, подобно забавяне в административната дейност, не може да се разглежда във вреда на правните субекти. Ето защо Съдът намира, че просрочието не е до 19.06.2020г., а до 17.03.2020г., макар че отново следва да бъде подчертано – същото просрочие, така или иначе, е неоспорим факт. Поради това, свидетелските показания на В. М. П., ДР. Н. Д. се приемат от Съда с доверие, но специално досежно датата на подаване на заявлението, Съдът намира, че не се касае за 19.06.2020г., а за 17.03.2020г.; налице е интерпретация на правнорелевантните факти от страна на двамата свидетели, която интерпретация не може да бъде възприета, но същевременно – не повлиява в негативен аспект свидетелските показания. Поради това, с изключение на 4 вече обсъдената дата на подаване на заявлението – 17.03.2020г., а не 19.06.2020г., Съдът приема фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря.

При така установените факти и обстоятелства, Съдът намира, че нарушението по чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ***, се явява доказано по несъмнен начин. Посочената правна разпоредба предвижда задължение за действие, което е обвързано от срок: преди регистрацията на ЕСФП, да бъде подадено съответното заявление по образец в БИМ. Същото задължение не е било изпълнено от страна на ***, тъй като необходимото по чл.16а ал.1 от Наредбата заявление, е било подадено след регистрацията на ЕСФП – в случая - след 12.03.2020г. Ирелевантно е по какъв начин Дружеството е организирало работите си – и по-конкретно, дали както в случая, е сключило договор с трето лице /“ЕФ ДИ ЕС“ ЕООД-ПЛЕВЕН/, а на свой ред – третото лице не е изпълнило надлежно задълженията си по договора, в т.ч. – да подаде заявлението по чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА в гореспоменатия срок.

Впрочем, от становището на сервизната фирма е видно, че така или иначе, същата е възнамерявала да подаде коментираното Заявление несвоевременно, а именно – на 13.03.2020г., поради което изтъкването на обявеното от НС на РБ извънредно положение /13.03. – 14.05.2020г./, се явява неоснователно и неуместно, доколкото подаването му дори на 13.03.2020г., води до просрочие и ангажира административнонаказателната отговорност на ***.