Определение № 2081 от 19.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2081 гр. Бургас, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252100101371 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано по искова молба Г. Д. Ч. срещу Прокуратурата на РБългария, с която, предвид изложените твърдения, са предявени обективно съединени искове с правно основание в чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за осъждане на ответната прокуратура да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, които вреди са й причинени от нарушение при разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 05-348/2010/2013 год. по описа на 5-то РУ към ОДМВР – гр.Бургас, преписка вх.№ 743 / 2011 год. на РП – гр.Ямбол.

Производството по така предявените искове е недопустимо, по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 год.), като вътрешноправно средство за защита е предвидена, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ, в случаите на приключили производства, е изчерпването на административната процедура за обезщетяване по глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Отпочването на тази процедура със заявление от претърпялото вреди лице е обвързано със срок, който е преклузивен – чл.60а, ал.4 от ЗСВ.

Оправомощен да се произнесе по основателността на заявлението е министърът на правосъдието, който може да го отхвърли при наличие на хипотезите, предвидени в т. 1-4 от от чл.60е, ал.1 на ЗСВ, респ. да го уважи в хипотезата на ал.2 от същата разпоредба, като определи размер на обезщетението, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, след което да предложи сключване на споразумение със заявителя. Дори когато не е спазен срокът по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, министърът на правосъдието също е длъжен да се 1 произнесе по допустимостта на подаденото заявление, оставяйки го без разглеждане.

Неподаването в рамките на този срок на заявление за обезщетяване по реда на глава трета"а" от ЗСВ, води до недопустимост на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При служебната проверка за допустимост на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, съдът следи не само дали е била изчерпана административната процедура по реда на глава трета "а" от ЗСВ и по нея няма постигнато споразумение, но и дали е подадено заявление за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ в рамките на преклузивния срок (О-50004-2023-ІV г. о.).

Според твърденията на ищцата, а и видно от приложеното към исковата молба постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.Ямбол, ДП № 05-348/2010/2013 год. по описа на 5-то РУ към ОДМВР – гр.Бургас, преписка вх.№ 743 / 2011 год. на РП – гр.Ямбол е прекратено, поради изтекла давност. Същото, пак според твърденията на ищцата, относно датата на получаването му, е влязло в сила на 02.03.2024 год.

Липсват доказателства в подобна насока, а впрочем – налице са твърдения, че процедура по реда на глава трета"а" ЗСВ не е провеждана, поради което следва да се приеме, че не е налице специална процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и настоящото производство е недопустимо (О-3515-2025-III г.о.).

Ето защо, на основание чл.130 от ГПК Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1371 / 2025 год. по описа на БОС, поради недопустимост.

Определението е обжалваемо пред БАп.С, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

2