Решение № 5420 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5420 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110206937 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „Й. Б.“ ЕАД с ЕИК*********** със седалище и адрес на управление в гр. С. в част ********************************* представлявано от изпълнителните директори М. С., Д. К. К. и Л.К., против Наказателно постановление №**********издадено на *****************година от Председателя на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ с код по БУЛСТАТ121516918 със седалище и адрес на управление в гр. С. ул. „В.“ №******* на етаж **********.

Жалбопоподателят оспорва процесното наказателно постановление. Поддържа, че актът за установяване на административно нарушение бил издаден след изтичане на срока, уреден в чл. 34, ал. 1, изречение II, предложение I на Закона за административните нарушения и наказания. Отрича извършването на административно нарушение.

Административнонаказващият орган не посочил точно кои от извършените от жалбоподателя действия съставляват нелоялна търговска практика. Не били събрани доказателства, че увеличението на цените на услугите на жалбоподателя ще измени съществено икономическото поведение на потребителите. Наложената санкция била в завишен размер.

Представител на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание. Надлежно 1 упълномощена процесуална представителка на жалбоподателя се явява в заседанието и излага аргументи за допустимост на жалбата. Иска съдът да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено.

Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за юрисконсултско възнаграждение.

Административнонаказващият орган представя становище, в което поддържа, че жалбата е неоснователна. РазвИ. правни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 24. XI. 2018 година жалбоподателят сключва с потребителя И.В. И. с ЕГН********** представено по делото допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с месечна абонаментна такса в размер на 26.99 лева с данъка върху добавената стойност. В т. 4 от допълнителното споразумение е уговорено, че дружеството има право да индексира месечната абонаментна такса веднъж годишно с обявения от Националния статистически институт средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, като информира потребителя.

На 16. I. 2023 година Националния статистически институт обявява средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 година, видно от приложено по делото писмо на института.

На 20. II. 2023 година жалбоподателят издава на потребителя И. В. И. с ЕГН********** представена по делото фактура №*********** за отчетен период от 20. I.

2023 година до 19. II. 2023 година. Според извлечението към фактурата, същата включва плащане за абонаментен план Тотал, индексиран с 15.30% (индекс за потребителските цени за 2022 година).

2. По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля В. Н. С. с ЕГН**********, както и въз основа на писмените доказателства приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от Наказателнопроцесуалния кодекс, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви в своята цялост и изясняващи фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Налице е съответствие между показанията на свидетеля и писмените доказателства по делото.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, затова поподробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от чл. 305, ал. 3, изречение II от Наказателно-процесуалния кодекс, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания.

2

3. По издаването на процесното наказателно постановление:

На 28. II. 2023 година потребителят И.В. И. с ЕГН********** подава в деловодството на административно-наказващия орган жалба, заведена с входящ №Ц-03-2374.

На 09. V. 2023 година свидетелят В. Н. С. с ЕГН**********изпраща на жалбоподателя представено по делото писмо с изходящ №Ц-03-2374, с което изисква документи, необходими за произнасянето по жалбата. Изисканите документи, включително допълнителното споразумение с потребителя, са представени на административнонаказващия орган по електронен път на 11. V. 2023 година. Електронната кореспонденция и приложените документи са представени по делото и не са оспорени от никоя от страните в производството.

На 11. VIII. 2024 година свидетелят В. Н. С. с ЕГН********** съставя акта за установяване на административно нарушение под №004130.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на 22. VIII. 2023 година.

Жалбоподателят саморъчно вписва в акта обяснения, според които няма възражения по направените в него констатации.

Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Председател на Комисията за защита на потребителите, на 02. ХI. 2023 година издава обжалваното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 30 000.00 лева на основание чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05. I. 2024 година, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 19. I. 2024 година. Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представена по делото Заповед №49ЧР на Председателя на ответната комисия, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания.

За да се произнесе по доводите на жалбоподателя, че актът за установяване на 3 административно нарушение е издаден след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че посочената разпоредба административнонаказателното производство да не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от открИ.не на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с открИ.нето на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Съдът не приема, че посочените условия са били изпълнени с подаването на жалба от потребителя до административнонаказващия орган. В посочения момент съществува единствено предположение за извършено нарушение. Данни за извършването на нарушението могат да се съберат единствено със съдействието на жалбоподателя, каквито са изискани с обсъденото по-горе писмо на актосъставителя. Поисканите сведения са изпратени от жалбоподателя на 11. V. 2023 година, от когато започва да тече и 3-месечният срок. Същият изтича на 11. VIII. 2023 година, в който ден е съставен и актът за установяване на административно нарушение.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило.

Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни елементи. Налице е съответствие между описанието и правната квалификация. Твърдяното с жалбата противоречие не е налице.

Раздел IV от Закона за защита на потребителите урежда материята за защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики. Забраната за нелоялни търговски 4 практика е предвидена в чл. 68в от същия Закон. В чл. 68г, ал. 1 от закона е посочено какво се разбира под нелоялни търговски практика – търговска практика, от страна на търговец към потребител, която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следващите разпоредби уреждат различни хипотези на такИ. практики.

Административнонаказателната разпоредба на чл. 210а от Закона за защита на потребителите, предвижда за нарушения на чл. 68в и чл. 68г, за юридическите лица имуществена санкция в размер от 2 000.00 до 530 000.00 лева.

За да се произнесе по въпроса дали дружеството–жалбоподател е осъществявало търговска практика по смисъла на §13, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, съдът взе предвид, че според административнонаказващия орган средногодишният индекс на потребителските цени за предходната 2022 година е правилно приложен. Укоримо в случая било обстоятелството, че увеличението на цените било известно на жалбоподателя преди сключването на договора и страните още тогава могли да уговорят по-висока цена. Съдът не приема този довод. Дори и увеличаването на цените да е всеобщо известно, включително за жалбоподателя, точният му размер може да бъде определен едва след оповестяването на средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 година от Националния статистически институт на 16. I. 2023 година. Следва да се има предвид още, че според сключеното допълнително споразумение жалбоподателят има право да извършва индексация именно до размера на оповестения средногодишен индекс на потребителските цени за 2022 година, и то само веднъж годишно. Ако жалбоподателят извърши увеличение на цените преди индексът да бъде официално оповестен, има опасност да ги увели прекомерно или да се наложи да ги увеличава отново в рамките на кратък период от време.

По делото няма и данни жалбоподателят да е увеличавал цените в рамките на 2023 година преди процесния случай през месец февруари, затова съдът намира, че жалбата е основателна, а процесното наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.