Решение № 4171 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4171 гр. С, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20221110155570 по описа за 2022 година

Предявена е искова претенция на правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124 ал. 1 от ГПК, с която се иска да бъде признато за установено, че Г. Н. Г., с ЕГН ********** и Н. В.

Т., с ЕГН ********** не дължат на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** сума в размер на 3152,25лв., останала непогасена част от главницата по издадени изпълнителени листа по ч.гр.д. № 358/2007г., по описа на PC-Я от 08.03.2007г. и от 16.03.2007г., за събирането на която сума е образувано изп.дело №20072330400254 на ДСИ С М към РС-гр.Я, поради погасяване на възможността за принудително събиране на сумата по давност.

Сочи се, че изпълнителните листа са издадени в полза на първоначалния кредитор „ф-ма“ ЕАД, което задължението в последствие е цедирано на дружество „ф-ма“ ЕАД, а от там задължението е цедирано на дружество „ф-ма“ ЕООД. Въз основа на издадения изпълнителен лист, първоначалният кредитор бил образувал и.д. № 254/2007г. при ДСИ- С М. Към настоящия момент „ф-ма“ ЕООД не се било конституирало като взискател по изп.дело, но подало вземането, като свое в Централен кредитен регистър след сключване на Договор за цесия, поради което се твърди, че за ищците е на лице правен интерес от провеждане на установителна защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ ЕООД е депозирал отговор, с който признава исковата претенция, че Г. Н. Г. и Н. В. Т., не дължат на дружество ф-ма ЕООД суми по издадени изпълнителени листове по ч.гр.д. № 358/2007г., по описа на PC-Я от 08.03.2007г. и от16.03.2007г., като погасени по давност. Посочват, че с поведението си не са станали причина за завеждане на делото доколкото дружеството не се е конституирало като взискател по изп.дело, а подаването на информация към ЦКР от страна на дружеството, след цедиране на вземането е нормативно задължение на ответника, в изпълнение разпоредбите на БНБ.

1

От страна на ищците е направено искане за постановяване на решение при признание на иска, като се претендира заплащане на разноски.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че следва да се произнесе по предявените искове с решение по реда на чл.237 ГПК.

Направено е признание на иска, същото не противоречи на закона и добрите нрави, с признанието ответникът се разпорежда с права, които са в неговия патримониум. Не са представени насрещни доказателства, които да сочат на вероятна неоснователност на иска.

С оглед на изложеното предявения иск следва да се уважи.

По разноските:

От страна на „ф-ма“ ЕООД е направено признание на иска, но настоящия състав намира, че не са на лице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноски в тежест на ищеца. От представени писма на Г. Н.

Г. и Н. В. Т., получени от „ф-ма“ ЕООД на 06.08.2021г. се установява, че ищците са упражнили възражение за давност и са поискали горепосочените задължения да бъдат заличени от информационните масиви на „ф-ма“ ЕООД, както и да бъде коригирана информацията, подавана до ЦКР. С писма до двамата ищци „ф-ма“ ЕООД е посочило, че няма основания за подаване на коригираща информация, доколкото необходимостта от подаване на информация към ЦКР на БНБ възниква на основание сключването на самото договорно отношение и не е необходимо същото да бъде съдебно претендирано. Посочено е, че настъпилите последици на института на погасителна давност водят до погасяване на правото на принудително изпълнение, но не и на самото вземане. Следователно „ф-ма“ ЕООД е отказало да признае извънсъдебно възражението на ищците и да коригира подадената информация, с което е станало повод за завеждане на делото и дължи разноски.

Поради изложеното, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ф-ма“ ЕООД следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 426,09лв. за заплатена държавна такса и адвокатско вътзнаграждение.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124 ал. 1 от ГПК, предявен от Г. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П, бул.“А С“ №32, ет.5, ап.85 и Н. В. Т., с ЕГН ********** с адрес: гр.С, ж.к.“С“, бл.25, ап.8, че ищците не дължат на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“Р П К“ №4-6, сума в размер на 3152,25лв., останала непогасена част от главницата по издадени изпълнителени листа по ч.гр.д. № 358/2007г., по описа на PC-Я от 08.03.2007г. и от 16.03.2007г., за събирането на която сума е образувано изп.дело №20072330400254 на ДСИ С М към РС-гр.Я, поради погасяване на възможността за принудително събиране на сумата по давност.

2

ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“Р П К“ №4-6 да заплати на Г. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П, бул.“А С“ №32, ет.5, ап.85 и Н. В. Т., с ЕГН ********** с адрес: гр.С, ж.к.“С“, бл.25, ап.8 , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по настоящето дело в размер на 426,09лв., като дължи в полза на всеки от ищците по ½ част от сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3