Решение № 2303 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2303 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100507279 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5510 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 13563/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 121 ЗЗД, че К. Е. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* дължи на ,,УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, сумата от 706,69 лева, непогасена главница по договор № 4/05.06.2018 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 26.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за горницата до пълния предявен размер на главницата от 1049,01 лева, както и за сумата от 51,05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.12.2019 г. до 25.02.2020 г.; отхвърлен е предявения иск по чл.422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 161,92 лева, представляваща лихва върху просрочената главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г.

Срещу постановеното съдебно решение в частта на уважаване на исковете е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, въззивна жалба от ответника К. Е. З. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Заявява, че неправилно съдът е приел, че конституирания в хода на процеса 1 правоприемник К. Е. З. е приел наследството на М.П.А. Освен това, доколкото последния е малолетен съдът е следвало да предостави срок за приемане на наследството по опис, което в случая не било направено. Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, като неправилно и за отхвърляне на иска срещу него като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ,,УниКредит Булбанк“ АД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ,,УниКредит Булбанк‘‘ АД, ЕИК 831919536, с която при условията на обективно кумулативно съединяване ищецът е предявил положителни установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че първоначалната ответница М.П.А. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* /починала в хода на процеса на 06.09.2023 г. и заместена от своя наследник по закон К. Е. З., ЕГН **********, конституиран като нейн правоприемник с определение от 23.11.2023 г./, дължи в качеството си на солидарен длъжник по договор за потребителски кредит на ищеца следните суми, както следва:

•

1049,01 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г.; ведно със законна лихва за забава, считано от 26.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата,

2

•

51,05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.12.2019 г. до 25.02.2020 г.;

•

161,92 лева, представляваща лихва върху просрочената главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12072/ 2021 г. по описа на СРС, 53 състав.

В подадената искова молба са изложени твърдения, че ищецът ,,УниКредит Булбанк‘‘ АД е сключил договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г. с „Медицински център Иновамед“ ООД, ЕИК 204711984, като кредитополучател, В.И.А., ЕГН **********, като солидарен длъжник и първоначалната ответница М.П.А.

ЕГН **********, като солидарен длъжник.

По силата на този договор ищецът предоставил на кредитополучателя банков кредит, усвояван чрез кредитна карта с разрешен кредитен лимит до 1000 лева.

Въпреки че крайният срок на договора /раздел I, чл. 4.4/ бил договорен до 31.05.2020 г., поради неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя, на 25.02.2020 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем съгласно раздел II, чл.

15, т,. 1, за което страните по договора били надлежно уведомени. Претендира незаплатените и дължими по договора за кредитна карта суми, за които била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 12072/2021 г. по описа на СРС, 53 с-в.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК първоначалната ответница М.П.А.заявила становище за неоснователност на исковете. Възразила, че договора за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Заявила е становище за неравноправни клаузи в договора за кредит. Отправила е искане за отхвърляне на исковете, като неоснователни.

Страните не спорят и чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че по ч.гр.д. № 12072/ 2021 г. по описа на СРС, 53 състав е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 01.04.2021 г. за следните суми:

1049,01 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г.; ведно със законна лихва за забава, считано от 26.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата; 51,05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.12.2019 г. до 25.02.2020 г.; 161,92 лева, представляваща лихва върху просрочената главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г. и 301,24 лева разноски по делото, а именно: 25,24 лева държавна такса и 276 лева възнаграждение на адвокат.

Установява се, че по така образуваното заповедно производство е било подадено възражение от длъжника М.П.А. във връзка с което са били дадени указания към 3 заявителя да предяви иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземанията си.

Страните не спорят и се установява, че на 05.06.2018 г. бил сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г. между кредитора ,,УниКредит Булбанк‘‘ АД, кредитополучателя „Медицински център Иновамед“ ООД, ЕИК 204711984, и солидарните длъжници В.И.А., ЕГН **********, и първоначалната ответница М.П.А. ЕГН **********. По силата на посочения договор кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя парична сума, усвоявана чрез кредитна карта с разрешен кредитен лимит до 1000 лева с срок на действие на договора за потребителски кредит до 31.05.2020 г. Страните предвидили, че се открива на името на клиента картова сметка и се издава кредитна карта на оправомощения държател М.П.А./първоначален ответник/. Уговорена била възнаградителна лихва с фиксиран месечен лихвен процент в размер на 1.35%.

Чрез констатациите на приетата по делото пред първата инстанция ССчЕ, която наС.щия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сумите по кредита са били усвоени чрез плащане на ПОС (989,73 лева) и теглене на АТМ (1490,00 лева) в периода от 07.06.2018 г. до 29.11.2019 г., както и че същите са в общ размер 2479,73 лева.

Установява се, че последното плащане, извършено за погасяване на задълженията по кредита било направено на 26.11.2019 г., както и че непогасения остатък от кредита е в размер на 1261,97 лева. Посочената посочена сума от 1261,97 лева включва 1049,01 лева - главница; 51,05 лева - възнаградителна лихва върху редовна главница към 25.02.2020 г.; 161,91 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г. Както е посочил експерта, сумата на главницата се формира, както следва:

•

989,73 лева усвоени суми чрез ПОС;

•

1490, 00 лева усвоени суми чрез теглене на АТМ;

• такси в общ размер 344,32 лева, а именно:

1.

73,66 лева такси за теглене в брой;

2.

5,50 лева такси за справка баланс;

3.

50,00 лева годишна такса за обслужване;

4.

195,60 лева такси за администриране на неизплатено в срок задължение;

5.

19,56 лева такси за превишен кредитен лимит;

При съобразяване, че последното извършено плащане по договора е било извършено на 26.11.2019 г., банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на 25.02.2020 г., като солидарните длъжници били уведомени за него, чрез връчените им по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от частен съдебен изпълнител покани. Последното обС.телство, както правилно е посочил и СРС, не е оспорено от 4 ответника.

Установява се, че непогасения размер по договора за кредит възлиза на сумата 704,69 лева, като са отчетени извършените погашения по договора в общ размер на 1775,04 лева, както и че с тях са извършани плащания и на такси по договора за кредит в размер на 344,32 лева.

С протоколно определение от 04.10.2023 г. на СРС производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК поради установена в хода на процеса смърт на ответницата М.П.А. починала на 06.09.2023 г., удостоверено с преписизвлечение от акт за смърт. С Определение № 42834 от 29.11.2023 г. на основание чл.230, ал. 1 ГПК производството по делото било възобновено и на основание чл. 227 ГПК бил конституиран в процесуалното качество на ответник синът на починалата М.П.А.- К. Е. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. *******.

Установява се от представения пред наС.щата инстанция договор за цесия от 11.12.2023 г., че вземането по договора за кредит е било прехвърлено от банката – ищец на Ди Си Ей Мениджмънт АД, ЕИК 206858118.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна: