Решение № 323 от 12.05.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Разград, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330100189 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Депозирана е искова молба от А. А. Ю. против Н.

О. И. гр. Разград, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите: 6 621,46 лева главница, 8 898,31 лева лихви, 76,00 лева разноски по ИД и 1 381,43 лева такса по чл. 53 от тарифа за ДТ по ГПК, поради погасяване на задължението, на основание изтекла петгодишна погасителна давност.

Претендира разноските по делото.

Твърди, че ищцата е длъжник по изпълнително дело № 20243330400218 по описа на ДСИ при Районен съд Разград, на основание изпълнителен лист от 08.06.2017 г., издаден въз основа на влязла в сила на 09.05.2017 г. присъда по НОХД № 660/2016 г. на Районен съд Разград. Изпълнителният лист бил издаден за сумата от 6 621,46 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.04.2012 г. до окончателното изплащане.

Първоначално въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на взискателя Н. С. от 22.06.2017 г., било образувано изпълнително дело № 135/2017 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при РС Разград, по което на 27.06.2017 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена от нея на 19.07.2017 г. С Постановление от 03.02.2021 г. това изпълнително дело било прекратено.

С нова молба от 16.12.2024 г. до ДСИ при РС Разград и въз основа на горепосочения ИЛ от 08.06.2017 г. взискателят поискал да бъде образувано изпълнително производство и така било образувано изпълнително дело № 1

20243330400218, по което на 20.12.2024 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от ищцата.

Като длъжник в изпълнителното производство ищцата имала интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист.

Излага съображения за изтекла на 09.05.2022 г. петгодишна погасителна давност както за главницата, така и за лихвите, без давността да е спирана или прекъсвана, поради което счита вземането на взискателя по издадения изпълнителен лист за погасено по давност. Позовава се на задължителната практика на ВКС, обективирана в тълк. решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и тълк. решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК. Твърди, че взискателят образувал изпълнително дело № 20247610400218 през м. декември 2024 г., след изтичането на петгодишния давностен срок. При вече изтекла погасителна давност, нова не можело да започне да тече.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, но в проведеното съдебно заседание взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск, като твърди, че при извършеното проучване на длъжниковото имуществото по образуваното изпълнително дело през 2017 г. било констатирано, че длъжникът не притежава имущество, банкови сметки и вземания, от които Н. като взискател да удовлетвори вземането си. Липсата на имущество възпрепятствала възможността да се поиска по инициатива на взискателя извършване на изпълнителни действия в рамките на образуваното изпълнително производство. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно, поради което имало законно основание за образуване на новото изпълнително дело през 2024 г. Относно изтекла погасителна давност на вземането на Н., не изразява конкретно становище, а предоставя преценката на съда.

Прави възражение за възстановяване на разноските в настоящото производство, тъй като ищцата била осъдено лице с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК и изпълнителният лист в полза на Н. бил издаден, поради причинени на ответника имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно изплащани суми за пенсия на лицето, чрез използване на неистински документ, като с тези си действия ищцата ощетявала за дълъг период от време бюджета на държавата за обществено осигуряване. Удовлетворяването на това искане счита, че ще бъде в разрез с целта на закона, посочена в чл. 36 от НК, а именно, че наказанието се налага с цел да се поправи осъдения и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства възпитателно и предупредително върху него и другите членове на обществото. Ищцата не само не била върнала получените без правно основание суми, изплащането на които ощетило Н. дълги години, но и с непоемане на разноските в настоящото производство, ощетяването бюджета на държавното обществено осигуряване щяло да продължи, което създавало усещане за безнаказаност. Предвид горното, моли искането за заплащане на разноски да не бъде уважено, а адвокатското възнаграждение да бъде определено към минимума.

След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки 2 становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна следното:

По делото е безспорно обстоятелството, че срещу ищцата в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 08.06.2017 г. по НОХД № 660/2016 г. по описа на Районен съд Разград за сумата 6 621,46 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.04.2012 г. до окончателно плащане на вземането, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 135/2017 г. по описа на СИС при РС Разград, по подадена на 23.06.2017 г. молба от страна на взискателя – ответник по настоящото дело, към която бил приложен процесният изпълнителен лист, видно от изисканото и приложено изпълнително дело.

С молбата е отправено искане за извършване на справки за имуществото на длъжника, ищца в настоящото производство, вкл. е инкорпорирано искане за налагане на запор върху вземания на длъжника и налични банкови сметки.

От извършените от ДСИ справки се установява, че длъжника не притежава движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, пенсии или други доходи, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Покана за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на 27.06.2017 г. и е получена лично на 19.07.2017 г. С постановление от 03.02.2021 г. ДСИ в СИС при РС Разград е прекратил изпълнителното производство по изп. д. № 135/2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С молба от 16.12.2024 г. до ДСИ при РС Разград, взискателят Н. въз основа на същия изпълнителен лист от 08.06.2017 г. е поискал да се образува изпълнително производство срещу длъжника – ищцата по настоящото дело. С молбата е направено искане за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, като е поискано налагане на запор върху вземания и налични банкови сметки и възбрана върху недвижимо имущество. В резултат на извършеното проучване на имуществото е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Инвестбанк“ АД на 20.12.2024 г. На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, редовно връчена на 02.01.2025 г., с която е уведомен за наложения запор.

Няма данни за други извършени действия по принудително изпълнение по отношение на ищцата, като длъжник по образуваното срещу нея изпълнително производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При заявените в исковата молба твърдения и с оглед установеното по настоящото дело следва да се приеме, че ищцата цели да установи недължимост на вземания, за събирането на които са предприети принудителни изпълнителни действия въз основа на изпълнителен лист от 08.06.2017 г., издаден по НОХД № 660/2016 г. по описа на РС Разград, като се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност. Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита, обосновават правна квалификация на иска по чл. 439 от ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 3 изпълнителното основание. Защитата на длъжника по реда на чл. 439 от ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на принудително изпълнение, а предмет на установяване е липсата на изпълняемо право срещу него.

Последица от уважаване иска по чл. 439 от ГПК е прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, от което се извежда и правният интерес от исканото установяване.

Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредиторът да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, като иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и липсва доброволно изпълнение от страна на длъжника, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Давността представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който кредиторът бездейства, последица от което е погасяване на правото да иска принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да съществува като материално право и може да бъде изпълнено доброволно от длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД.

Процесният изпълнителен лист е издаден на основание влязла в сила присъда от 03.11.2016 г. но НОХД № 660/2016 г. по описа на РС Разград, която се приравнява като последици на влязло в сила съдебно решение, поради което по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД приложимият давностен срок по отношение на вземането, удостоверено с него, е пет години. Последиците от влязлата в сила присъда са аналогични на последиците при влязло в сила решение – длъжникът не може да оспорва вземането въз основа на факти, настъпили до влизане в сила на присъдата. Спорът по делото е правен и касае теченето на давностния срок.

В исковата молба са наведени твърдения, че присъдата по цитираното НОХД е влязла в сила на 09.05.2017 г., а на 08.06.2017 г. е издаден и процесният изпълнителен лист. От този момент за вземането, предмет на същата, е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.

Съгласно т. 10 от тълк. решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, след което започва да тече нова давност: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тълкувателното решение изрично са посочени и действията, които не прекъсват давността, а именно: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Според тълкувателното решение, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, в 4 рамките на съответния способ. В конкретния случай от значение е дали са предприемани годни да прекъснат погасителната давност действия.

Образуването на изпълнително дело не е действие по предприемане на принудително изпълнение, а такова, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, това също не е предприемане на принудително изпълнение. Само действия по принудително изпълнение могат да прекъснат давността.

Така депозираната молба за образуване на изпълнително дело от 23.06.2017 г. не е прекъснала давността относно вземането по издадения изпълнителен лист, макар и да съдържа искане за налагане на запор върху вземания на длъжника и налични банкови сметки, тъй като такъв не е осъществен поради липса на длъжниково имущество.