Определение № 486 от 03.11.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. С., 02.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500345 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството по делото е по чл.267 във вр. с чл.27ал.2 СК.

С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№60212 от 15.08.2022година от И.

Г. Л. – Р.а,ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника й адв.Б.П. и въззивна жалба вх.

№60221 от 09.08.2022година от Б. Ф. Р., депозирана чрез пълномощника му адв.В.Р. и двете срещу Решение №60011 от 21.07.2022годиан, постановено по гр.д.№526/2022година по описа на Районен съд С., с което е допусната съдебна делба между И. Г. Л. [1]Р.а и Б. Ф. Р. на следните недвижими имоти - сграда с идентификатор *** п КККР на гр.С.,представляваща гараж № 7 до Договор за покупко-продажба от 06.07.2011 г.,с площ 24 кв.м.,ведно със съответните части от правото на строеж върху имота; гараж № 2,находящ се в гр.С.,в жилищен блок КЦ 47,кв.Нов център,със застроена площ 19,20 кв.м.,ведно с 0.64% ид.части от правото на собственост върху общите части на сградата и 0.64% идеални части от правото на строеж; гараж № 3 находящ се в гр.С.,в жилищен блок КЦ 47,кв.Нов център,със застроена площ 19,20 кв.м.,ведно с 0.64% ид.части от правото на собственост върху общите части на сградата и 0.64% идеални части от правото на строеж; гараж № 4 находящ се в гр.С.,в жилищен блок КЦ 47,кв.Нов център,със застроена площ 19,20 кв.м.,ведно с 0.64% ид.части от правото на собственост върху общите части на сградата и 0.64% идеални части от правото на строеж; поземлен имот с идентификатор *** по КККР н гр.С.,с площ 21 кв.м.,ведно с построена в същият имот сграда с идентификатор ***,с площ 21 кв.м. на един етаж,с предназначение-сграда със специално предназначение,идентична с гараж,находящ се в жилищна сграда блок КЦ 47,със застроена площ 21 кв.м.; 6) Застроено и незастроено дворно място 45,27/8970 ид.части от парцел П-за жилищно строителство,магазини ,обсл.жилищни групи и гаражи в кв.2 на гр.С.,целият с площ 8970 кв.м., както и е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за делба 1 предявен от И. Г. Л. против Б. Ф. Р. в ЧАСТТА за имотите както следва: жилище, апартамент с идентификатор 67653.918,8.1.10 по КК и КР на гр.С.,ведно с избено помещение № 10 намиращ се в ж.блок „КЦ-47“,вх.А,У[1]ти етаж,построен върху държавна земя,кв.Нов център, жилищна група“А“ ,с административен адрес: гр.С.,ул.“Д.П.“ 8,вх.А,ет.5,ап.10,със застроена площ 686,48 кв.м.ведно с избено помещение № 10 и 2,99% идеални части от общите части на сградата и 2.99% идеални части от правото на строеж върху мястото; самостоятелен обект в сграда с идентификатор с идентификатор ***,по КККР на гр.С.,със застроена площ 76/седемдесет и шест/кв.м.,брой етажи 2/два/,предназначение:сграда за търговия,като сградата е разположена в ПИ с идентификатори ***,*** и принадлежи към ПИ с идентификатор

***,с административен адрес на сградата:гр.С.,ул.полк.Д.П. по КК и КР на гр.С.,одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година,последно изменение със Заповед № КД 14- 21-46/16.02.2010 година на Началника на СГКК-С./съгласно скица на сграда № 15467601-28.05.2019 година,издадена от СГКК-С./построена в ПИ с идентификатор *** на едно ниво,с площ 82 кв.м.; сграда с идентификатор ***. по КККР на гр.С.,разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и *** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ***,със застроена площ от 76 кв.м.,брой етажи 2,с предназначение сграда за търговия.

Въззивната жалба на И. Г. Л. – Р.а е подадена в срока по чл.259ал.1 ГПК, тъй като съобщението, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано е получено на 01.08.2022година от адв.С.К..

В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна- Б. Ф. Р.

, депозиран чрез пълномощника им адв. В.Р..

Въззивната жалба на Б. Ф. Р. е подадена в срока по чл.259ал.1 ГПК, тъй като съобщението, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано е получено на 15.08.2022година от пълномощника адв.В.Р..

В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна- И. Г. Л.

– Р.а, депозиран чрез пълномощника им адв. Б.П..

Съдът докладва въззивните жалби и отговори:

С въззивната жалба на И. Г. Л. – Р.а се атакува постановеното съдебно решение в частта, която е отхвърлен иска за делба(с изкл.на сграда с идентификатор ***. по КККР на гр.С.,разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и *** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 76 кв.м.,брой етажи 2,с предназначение сграда за тьрговия/т.З), като е прието, че тази сграда представлява три гаража с №2,3 и 4,обединени в един магазин,за което не е проведена процедура по преустройството им и е допуснал делба на гаражи №2,3 и 4 с оплакване, че решението в тази му част е неправилно,поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводсгвените правила и необосновано. За да отхвърли искът за делба по отношение описаните три недвижими 2 имота,първинстанционният съд е приел относно жилището, апартаментат точка 1) А,че страните по делото (съделители/са сключили брак с акт № 55 на Община-Мадан на 10.09.1986 година).т.е. страните са бивши съпрузи.Установено е,че ищцата И. Горгиевна Л. е руски граждани,като е пребивавала в Република България с разрешение за продължително пребиваване,а ответникът Б. Ф. Р. е български гражданин. На основание договор за покупкопродажба на жилище,сключен по реда на чл.117 ЗТСУ № 54/09.06.1988 г.,том III ответникът Б. Р. придобил жилище № 10,намиращо се в гр.С.,ж.к.“Нов центьр“-жилищна сграда-блок КЦ-47,вх.А,ет.5,с площ 86,48 кв.м.,състоящо се от три стаи,кухня и сервизни помещения,ведно с избено помещение № 10 и 2,99% ид.части от общите части на сградата и 2.99% ид.части от правото на строеж върху мястото за сумата 20250 лева,от които 9050 лв. платени с жилищно спестовен влог и 11,200 лв.заем ДСК,като върху отпуснатия кредит е вписана ипотека т.е. жилището-апартамента е придобит две години след сключването на брак между страните-съделители. Първоинстанционният съд е приел,че искът за делба на описаният недвижиимот следва да бъде бъде отхвърлен,тъй като е придобит с лични средства на ответника Б. Р.,представляващи спестовен влог,открит през 1993 година от трудови възнаграждения,средства от кредит,погасяван лично от него и със средствата от продажбата на закупения в Русия автомобил,като ищцата не е участвала в погасяваното на кредита,изтеглен за закупуването на жилището,а същият е погасяван изцяло от ответника, поради което на основание чл.23.ал.1 СК жилището е лично имущество на Б. Р. поради пълна трансформация на лично имущество в обшо и по отношение на него искът следва да бъде отхвърлен.

Направено е оплакване, че този извод на районен съд е незаконосъобразен и неообоснован. Като доказателство по делото е приложена декларация подписана от Б. Ф. Р. и И. Г. Л. във връзка с направена постъпки пред ДСК [1]С. за отпускана на заем на 04.12.1987 година, където всеки от тях е посочил размер на получавано трудово възнаграждение към посочената дата и година - Б. Р. е получавал 300(триста)лева заплата, като работещ в ДП-С.,а И. Р.а е посочила 150 лева заплата работеща в Универмаг С.-общите доходи на семейството 04.12.1987 година е общо в размер на 450(четиристотин и петдесет)лева и ДСК преценявайки получаваните от тях месечни доходи е одобрила заем в размер на 11200 лева на 17.12.1987 година(видно от записването в сочената декларация).

Твърди се също така, че първоинстанционният съд е приел,че ответникът Б. Р. е заплатил жилището със лични средства,представляващи жилищен влог в размер на 9050(девет хиляди и петдесет)лева,който влог е открит през 1993 година т.е. 5(пет)години по - късно от сключване на договора за покупко- продажба на апартамента. Направено е оплакване,че този извод на първоинстанционният съд е произволен и неотговарящ на събраните по делото доказателства относно закупуването на апартамента.Към момента на сключването на договора стойността на апартамента следва да е изплатен напълно,след което договора се подписва.Към датата на подписване на договора за покупко продажба паричните средства,необходими за покриване на стойността на закупеният недвижим имот следва да са налични и да се намират по сметката на Общината-като продавач на имота. Развито е оплакване, че не е ясно от къде са тези “лични средства“,записани в договора за покупко3 продажба като жилищно спестовен влог на името на Б. Р. не става ясно от събраните по делото доказателства.Такъв влог той има открит едва през 1993 година и е неотносим към датата на сключването на договора за покупката на жилище.Освен това по искане на Б. Р. е назначена ССЕ вещото лице по която установява ,че при направена справка в счетоводството на „Главбулгарстрой“ АД [1]София,че действително ответникът е работил за периодите 01.02.1979-09.05.1986 година и от 20.10.1989 г.-14.03.1991 година в Русия, за първият период от време Б. Р. е получил като възнаграждение 49 886.61 рубли,а за вторият пепиод-11 251,73 лева.Към годината на сключване на договора за покупка на апартамента 09.06.1988 година ответникът не е работил в Русия, а в България. От заключението се установява,че в „Главбулгарстрой“АД София липсва информация за извършени преводи на суми в спестовен или друг вид влог от Русия в България на името на Б. Р.. Приетото от съда,че ответникът Б. Р. е придобил жилището с лични средства не отговаря и е в пълно противоречие със събраните и обсъдени по горе доказателства.Съдът е приел,че жилището е придобито през 1988 годна-две годни след сключването на брака,но заплатен с две парични суми-с влог на името на ответника открит през 1993 година-5(пет)години след сключването на договора. Необоснован е извода на съда,че и отпуснатият заем за покупка на жилището в размер на 11200 лева е бил изплатен изцяло с лични средства на ответника,тъй като доверителката ми била около една година след покупката на жилището в Русия и не е участвала в изплащането на заема.Този извод е произволен, тъй като липсват каквито е да е било доказателства в подкрепа на извода на съда.Съдът е прел безусловно за вярно твърдението на ответника в тази насока направен в отговора на исковата молба на стр.2-ра през м.септември се оженили, почти след сватбата-ищцата си заминала без да го предупреди-за около една година,като мислел,че няма да се върне-не се обаждала,а съдът е приел,че ищцата е напуснала България след закупуването на апартамента,което е през 1988 година.Дори и да е заминала за Русия,това не означава,че не е участвала в изплащането на кредита.Самият ответник в отговора на исковата молба твърди, че закупил жилището за сумата 20 250,00 лева от които 9 050,00 лева от жилищно спестовен влог-спестена валута.Остатъкът до пълната цена изплатили чрез заемни средства от Банка ДСК 11 200.00 лева, като съдът е приел обратното,че той изцяло изплатил заема от Банка ДСК. Предвид събраните по делото доказателства,касаещи закупуването на апартамента е налице изрично деклариране от страна на Б. Р. за жилищно спестовен влог в размер на 9 050 лева, който е открит пет години по късно от сключеният договор следва да се приеме за неотносим към момента на закупуването на апартамента и предвид на това,че не е доказал,че този влог е бил наличен към датата на сключването на договора за покупко продажба, поради което се изразява несъгласието с извода на районен съд,че жилището —апартамента не представлява СИО.Направено е оплакване, че в тази част на постановения съдебен акт не са изложени съображения съгласно мотивите на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т.д.№ 5/203 г.на ОСГК на ВКС налице ли са критериите за преобразуване на лично имущество на ответникът Б. Р. в закупеният през време на брака имот(жилище,апартамент),като в противоречие със събраните по делото доказателства се е произнесъл относно характера на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по съответния 4 юридически способ (ППВС № 5/1972 г.).Посочено е в постановеният съдебен акт,че ответникът е доказал,че вложил в покупката парични средства по открит на негово име жилищно спестовен влог от 1993 година.По делото ответникът твърди, че при една от отпуските си направил жилищно спестовен влог в тогавашната ДСК в отговора на исковата молба.Липсват доказателства по делото,че сумата от 9 050 лева да имат извънбрачен произход или да са били изтеглени от влог на ответника. Отделно от това по делото липсват доказателства представени от ответника сумата,за която твърди,че е донесъл в брой в България и е направил влог декларирана ли е пред съответните власти при пристигането му от Русия, дали тази сума е притежавал на влог като спестяване в Русия на основание на което да установи,че същата има извънбрачен произход от него в България и не установява дали сумата 10 000 рубли пренесени от Русия да са декларирани пред властите изключва твърдението му,че е правил влог от Русия ,липсват данни за извънбрачният произход на сумата от 9 050 лева. А относно изплащането на отпуснатият заем,съдът не е обсъдил събраните доказателства-декларация от 04.12.1987 година,подписана от съделителите ,с която са кандидатствали пред ДСК за отпускане на заем във връзка с покупка на апартамента,сключеният договор между ДСК и длъжника на 17.12.1087 година платим в срок от 30(тридесет)години,в изплащането на който кредит е участвала и ищцата наравно с ответника,същата е работила,поради което ищцата е съсобствник на жилището,апартамента в претендираният от нея обем от ½идеална част, тъй като последната има принос в придобиването на жилището. Направено е и оплакване с оглед събраните доказателства, че съдът не обсъжда задълбочено произхода на средствата от 9050 лева,изплащането на отпуснатият заем от двамата съпрузи,които сочат ,че апартамента е придобит и изплатен съвместно от двамата съпрузи и представлява СИО и следва да се допусне до делба при равни квоти.Ответникът не доказва,че е налице пълна трансформация на лични средства в покупката на апартамента, поради което имуществото се счита придобити в режим на СИО. Съделителят Б. Ф. Р. не обори презумпцията по чл.21,ал.З СК,тъй като не проведе пълно и главно доказване на твърденията си за лични средства и платен изцяло от него заем за изцяло негово за покупката на процесният недвижим имот-апартамент. Развива се оплакване, че ако се приеме, че ответникът е направил влог в ДСК с донесени пари в брой в РБ (влог не му е правен от Русия в Българиявидно от закл.на в.л. по назначената СИЕ),защото пренесените през граница пари в брой следва да бъдат декларирани пред властите около 10 000 лева. Твърди още, че продажната цена е платена с имущество, което по смисъла на чл.21,ал.1 СК се счита за съпружеска имуществена общност. Съдът не е обсъдил показанията на св.Надя Архипенко и Анна Томова, съгласно които [1]бизнеса им бил общ, И. участва в него изключително активно,ходела за стока,снабдявала магазина изцяло с необходмите стоки,това беше първият магазин на ул.“Д.П.“, който факт ответника не оспорва. Магазинът (първоначалният търговски обект) е познат на живущите като „магазина на рускинята“,а не като магазина на Б. Р..