Решение № 279 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Й.

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Й. Въззивно търговско дело № 20253001000315 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба от И. И.

Г. от гр.Шумен срещу решение №73/10.04.2025 г. постановено по гр.д. № 256/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от И. И.

Г. срещу ЗД „Лев инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.2 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП от 16.07.2022 г., за сумата от 55 000 лв., представляващи разликата над уважените 15 000 лв. и претендираните 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 09.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Въззивникът намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато нарушение на материалния закон и в противоречие с доказателствения материал.

Излага, че при определяне на справедливия размер съдът е допуснал неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, като не е дооценил установените в производството факти и обстоятелства, доказващи характера и интензитета на претърпените болки и страдания. Съдът не е съобразил задължителната съдебна практика обективирана в ППВС 4/68 и относимата друга съдебната практика по сходни случаи. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да постанови друго, с което исковата претенция бъде изцяло уважена.

В срока за отговор, насрещната страна ЗД „Лев инс” АД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това, оспорвайки сторените възраженията за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа възражението за наличие на съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, респ. да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпил е и отговор от конституираното на страната на ответника трето лицепомагач ЗАД „Бул Инс“ АД, със седалище гр.София, в който въззивната жалба се оспорва 1 изцяло. Присъдената сума намира за адекватна и съобразена както с доказателствения материал, така и с нормата на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно, респ. въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция за сумата от 15 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата от 09.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следва да се посочи, че въпросите за наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина не подлежат на преразглеждане, тъй като този въпрос е разрешен освен с одобреното по НАХД N 2114/2023 г. по описа на ШРС споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда и със сила на пресъдено нещо, доколкото първоинстанционното решение е обжалвано частично и влязло в сила по отношение на част от претенцията за неимуществени вреди. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и заключенията по назначените САТЕ, СМЕ и СПЕ се установява, че въззивникът И. Г., в резултат на настъпилото на 16.07.2022 г. произшествие е получил съчетана травма в областта на главата, гръдният кош и крайниците: мозъчно сътресение и охлузни рани по главата; пневмоторакс вдясно, малък хемоторакс вдясно, фрактура на 6-то и 7-мо ребро, охлузни рани в дясна гръдна половина; охлузни рани на дясно рамо, дясна предмишница, ляво коляно, лява подбедрица, разкъсноконтузна рана на 3-ти и 4-ти пръст на лява ръка, порезна рана на дясна предмишница. Приет е за лечение в „МБАЛ – Шумен“ АД, където е престоял 12 дни, през които е лекуван с медикаменти, извършени са образни, лабораторни и клинични изследвания, като е проведено консервативно и оперативно лечение. На 19.07.2022 г. е била извършена операция във връзка с получената гръдна травма, която е протекла с гладък следоперативен период. Според вещото лице по извършената съдебно – медицинска експертиза, не са налице категорични данни за изпадане в пълна мозъчна кома, а се касае за полученото мозъчно сътресение, което представлява временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

От заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза се установява, че въззивникът за период от около шест месеца имал продължаващ болков синдром, двигателни ограничения, нарушения на съня, променливо настроение, страхове от шофиране и пътуване с кола, опасения да не 2 пострада при подобен инцидент и при пътуване, ограничение на контактите. Продължилият във времето стрес е надвишил адаптационните възможности на организма, което е довело до негативни физиологични и психологични промени, което са се проявили с изброените погоре симптоми и известна социална дисфункция. За този период пострадалият се чувствал напрегнат, тревожен, непрекъснато мислел за случилото се, като се опитвал да възстанови епизода на инцидента, не можел да се съсредоточава, имал паметови смущения, измъчвали го опасения, че няма да може да се справи с ангажиментите си, имал главоболие и замайване. Според експерта, личностновото функциониране на пострадалия е възстановено, макар субективно все още да не отговаря на пълните му потребности, като не са установени клинични признаци за депресивно или психично разстройство.

От показанията на сидетелите С А и Г Г. се установява, че поради тежкото си състояние, пострадалият Г. е лежал в болница около 10-15 дни, като след изписването му не се е чувствал добре, не можел да се качва и слиза по стъпала, което наложило да се премести да живее в жилището на брат си. След завръщането си в Норвегия, където работил от дълги гофини, пострадалият продължил своето лечение, но споделял, че не помнел много неща и това му причинявало неудобства, както и затруднения в работата, трудно разбирал поставените му задачи, престанал да кара мотоциклет от притеснение във връзка с катастрофата, страхувал се да се вози в автомобил.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе периода на лечение на въззивника, времето през което е бил в болница, където е претърпял и опасна за живота хирургическа интервенция, периода на зарастване на двете счупени ребра, през който е следвало да се възстановява от разкъсно-контузните рани на лявата си ръка пръст и порезна рана на дясна предмишница, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. От полученото сътресение на мозъка, макар и в не много тежка степен, лекувано медикаментозно в болнични условия, може да се достигне до обоснован извод относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитал И. Г.. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

3

Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от три месеца, въззивникът в резултат на произшествието е бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 35 000 лева.

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от деликтния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154, ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства.

Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d008354-1631-41aa-9dbb-63bb192378de