Решение № 367 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. В., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601246 по описа за 2025 година Провадийският районен съд, с присъда по НОХД № 236/24г по описа на същия съд, постановена на 03.06.2025г е признал подсъдимата П. О. К., за виновна в това, че:

На 10.12.2023 г. в гр. П., област В., управлявала моторно превозно средство - л.а. „*****" с рег. № *****, с идентификационен номер на рама * * * * * * * , след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с Химико-токсикологична експертиза № Е- 036/27.02.2024 г. на ВМА - МБАЛ - В. - поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК й наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева.

На осн. чл. 343г вр. чл. 37 от НК, наложил на подсъдимата наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и три месеца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК Е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимата е била лишена по административен ред от това право, считано от 11.12.2023г

Постановил е отнемане и унищожаване на ВД по делото На осн. чл. 343б, ал. 5 от НК, СЪДЪТ е отнел в полза наДържавата:

- л.а. „***", модел „*****", с идентификационен номер на рама ******* и ключ за л.а. „***"

1

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимата П. О. К. да заплати направените по делото разноски на досъдебно производство в размер на 433.79 лева (четиристотин тридесет и три лева и 79 ст. ), в полза на бюджета на ОД на МВР В., както и направените по делото разноски съдебното производство в размер на 740.10 (седемстотин и четиридесет лева и 10 ст.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ПРП, който я е обжалвал в срок, считайки, че същата е несправедлива.

Недоволна от така постановената присъда е останала и подсъдимата, която я е е обжалвала в срок, считайки, че същата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна.

В съдебно заседание пред състава на ВОС, адв. А. поддържа жалбата, счита, че по делото липсват задълбочени мотиви, моли за оправдателна присъда.

Подсъдимиата К. редовно призована се явява, моли за оправдателна присъда.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище, че протеста е основателен.

След преценка доводите по жалбита на защитата, становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че протеста и жалбата са неоснователни по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, съставът на ВРС е приел за установено, че :

Подсъдимата П. К. притежавала свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), била собственик на л.а. марка „***", модел „*****" с рег. № **** с идентификационен номер на рама *******, придобит с договор за покупко- продажба на МПС от 04.12.2023 г. с нотариална заверка на подписите.

На 10.12.2023 г. свидетелите К.К. и М.Р., и двамата полицейски служители в РУ-П., били на работа по утвърден график за времето от 20,00 часа до 08,00 часа на 11.12.2023 г., около 23,30 часа изпълнявали служебните си задължения в гр. П., по път III 208, до Минерални бани, когато спрели за проверка движещия се л.а. марка „***", модел „*****" с рег. № **** с идентификационен номер на рама *******, управляван от подс. П. К., а 2 пътници в автомобила били М.М.Д. и С.А.И..

Била извършена проверка, при която подс. П. К. била изпробвана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" за наличие на алкохол в издишания от водача въздух, който не отчел наличие на такъв.

Непосредствено след това подс. П. К. била изпробвана за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARMF-0094, който отчел наличие на амфетамин и метамфетамин. За проверката бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и акт за установяване на административно нарушение серия G A № 943721/11.12.2023 г., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

На подс. П. К., в 0,10 мин. бил издаден талон за изследване и придружена до ФСМП- П., където дала кръв за лабораторно изследване в 01,00 маса, пет минути след определеното време от 45 минути.

От заключението на назначената ХТЕ № Е-036/27.02.2024 г. на Военномедицинска академия, МБАЛ- Варна, се установява, че в изследваната проба на кръвта на подс. П. К., са открити наличие на амфетамин и метамфетамин.

В съдебно заседание вещото лице Г.Б. е защитил даденото заключение по възложената и изготвена СХТЕ.

На зададените въпроси е отговорил, че не е възможно от приема на определени лекарствени продукти да се открие наличие на амфетамин и метамфетамин в кръвта и урината на изследваното лице. Някои медикаменти, при определени условия би могло да укажат влияние на тестове, които са с имунохимичен принцип, примерно като дрегера на полицията, но в конкретния случай е бил използван нормативно приет метод, инструментален, газ хроматографски, който работи на съвършено различен принцип и при него такава грешка е изключена. На въпрос: „Възможно ли е при прием на медикаменти полицейският тест да даде фалшивоположителен резултат?", отговаря, че е възможно, но се случвало много рядко, тъй като изискванията са доста специфични, а именно, някои определени лекарства, трябвало да бъдат в големи концентрации, кои са тези вещества и какви са тези лекарства е описано в техническата спецификация на техническото средство тип дрегер, тъй като концентрациите, при които може да се наблюдава са много високи и на практика това се реализира твърде рядко.

Предвид възраженията на защитата, съдът е назначил изготвянето на допълнителна химико- токсикологична експертиза със задача: „Възможно ли е лекарствените препарати, които е употребила подсъдимата П. О. К., ЕГН:

**********, за които заявява, че е упоменала при прегледа си пред лицето, което е взело биологичен материал, да са повлияли на резултата от експертизата, както и през какъв период от време евентуално приети наркотични в-ва биха останали в организма на човека." Видно от заключението по назначената допълнителна химикотоксикологична експертиза, вещото лице е дало заключение, че посочените 3 от подсъдимата медикаменти, които е приемала след заболяването и от бронхопневмония не могат да бъдат причина за получаването на неправилен (фалшив) резултата за наличие на амфетамин и метамфетамин при проведеното газ-хроматографско изследване на предоставената кръвна проба и няма причина полученият положителен резултат да се счита за погрешен или невалиден. По отношение на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин заявява, че се задържат в откриваеми концентрации приблизително 48 часа в кръвта и 96 часа в урината. При доказаното им наличие в дадена кръвна проба, употребата се приема за извършена в рамките на едно-две денонощия преди момента на вземане на биологичния материал.

Възражението на защитата, че е нарушена процедурата по вземане на биологичен материал, тъй като пробата е дадена 5 минути по-късно и заключението е невярно не се приема от въззивната инстанция.

Колкото по-късно е дадена пробота, толкова и резултата би бил по благоприятен за извършителя. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Наличието на наркотични вещества е установено по надлежния ред, регламентиран в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо средство - Dreger Drug Test 5000 с фабр.№ ARJM-0053, а в последствие и чрез химически анализ на взетите биологични проби/кръв и урина/ от подс.Т.. Марихуаната е високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Правилно съдът не е приел възражението на защитата на подсъдимата, че не са налице достатъчно категорични доказателства за извършеното престъпление.

Престъплението по чл.343б ал.3 от НК е формално и деянието по чл.343б ал. 3 от НК е криминализирано независимо от концентрацията на употребеното наркотично вещество за разлика от деянието по чл.343б ал.1 от НК. За обективната съставомерност не е необходимо при управлението на МПС водачът да е повлиян от употребеното наркотично вещество, а единствено да управлява МПС след употребата на такова вещество. За съставомерността на деянието по чл.343б ал.3 от НК е достатъчно деецът да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква доказване на неспособност за управление на моторно превозно средство. Законът не е въвел изискване за установяване степента на въздействие на наркотичните вещества върху водачите, доколкото с факта на тяхната употреба вече се презюмира и неблагоприятното им влияние върху способността на водача да управлява 4

МПС. От субективна страна подс.К. е извършила деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията й. тя е съзнавала, че управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества, което води до нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки това е предприел действия по управление на МПС.

По този начин, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, тя е предвиждала и настъпването на общественоопасните последици и е искала настъпването им. Утвърдено е в наказателноправната теория, че прекият умисъл е единствено възможна форма на вина при съставите на просто извършване/формалните престъпления /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н.д. № 912/2004 г., II н.о. на ВКС/. Престъпното управление на МПС след употреба на наркотици е престъпление на просто извършване, като в състава на чл.343б ал.3 от НК не се сочат конкретни общественоопасни последици. Законодателят е преценил, че опасност за обществените отношения по транспорта е налице винаги при данни от годно техническо средство или химическо изследване за употреба на наркотично вещество от съответния подсъдим при управление на МПС, респ. криминализирал е именно и единствено този доказуем резултат, но без количествено или времево рамкиране на неговия първоизточник.

Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ всички събрани доказателства и на тази база е постановил атакувания съдебен акт, като е отговорил изчерпателно и убедително на поставените от защитата възражения. Изводите и заключенията относно правнорелевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.

След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното деяние, правилно е бил призната за виновна по предявеното й обвинение.

Фактическата обстановка е правилно установена, а правната квалификация – законосъобразна. Извода, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно обоснован и законосъобразен.

По направените възражения в протестана ПРП за несправедливост на определеното наказание.

ПРС е изложил подробни и задълбочени мотиви относно индивидуализацията на наложеното наказание. Съдът правилно е отчел, наличието на смекчаващите вината обстоятелства и обществената опасност на деянието и правилно е определил наказанието. Тези изводи се споделят и от въззивната инстанция.