Решение № 14 от 04.02.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Петрич, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20211230200795 по описа за 2021 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т.Д.К.“ ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ж.к. „Л.-*“, ул. “***-та“ № *, представлявано от управителя Р.К.М., против Наказателно постановление № 568862-F575303/31.03.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – гр. С., с което за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност на дружеството е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.

С депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че цялата сума от дневния оборот на монтирания в проверявания търговски обект ЕСФП била налична, но в сейф на дружеството, намиращ се на втория етаж от сградата на обекта, поради което не е извършено административно нарушение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП. При условията на евентуалност, в случай, че бъде установено извършване на нарушение, същото да бъде квалифицирано като маловажен случай или да бъде наложено административно наказание в предвидения от закона минимален размер.

1

В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател не се явява представител.

За административнонаказващия орган не се явява представител, депозирано е писмено становище от гл. юрисконсулт Е.В.М., с което се иска съдът да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и да потвърди процесното наказателно постановление като напълно правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от с.з. от 20.01.2022 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят М. ИВ. С. и свидетелят по съставянето на акта ЛЮБ. Л. ТЮЛ..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:

Безспорно се установи по делото, че на 25.09.2020 г. служители на ЦУ на НАП – свидетелите М.С. и Л.Т., извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – Бензиностанция Алех 333, находящ се в с. К., общ. П., Път ***, стопанисван и експлоатиран от „Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК ****. При проверката е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕСФП, съгласно междинен отчет от фискална памет № 0021278 от дата 25.09.2020 г. е в размер на 2 805.88 лв., а фактическата наличност в касата на обекта, съгласно изготвен от К.А.Б. опис на паричните средства е в размер на 251.25 лв.

Констатирано е, че фискалното устройство Datecs FP-800, индивидуален номер на фискалното устройство №OS010149 и индивидуален номер на фискалната памет № 58010149, притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но установената промяна в касовата наличност в размер на 2 554.63 лв., представляваща извеждане на пари от касата, не е отразена на фискалното устройство.

При гореустановеното, проверяващите приели, че „Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК **** не е изпълнило задължението си, да отбележи всяка промяна на касова наличност на фискалното устройство чрез операцията „служебно изведени“ суми с точност до минута, което не води до неотразяване на приходи. Въз основа на направените констатации бил съставен протокол от извършена проверка сер. АА № 0462583/25.09.2020 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл.

50, ал. 1 от ДОПК, в присъствието на служителя И.А.Б.

На 14.10.2020 г. свидетелят М. ИВ. С. на длъжност Инспектор по приходите при ЦУ на НАП съставил АУАН № F575303/14.10.2021 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При съставянето на акта присъствал управителят на дружеството, на когото акта бил връчен лично и срещу подпис, като последният отразил, че възразява към акта. Възражения не са постъпили в законоустановения тридневен срок за това.

2

Въз основа на така съставения АУАН, на 31.03.2021 г. началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – гр. С. издал атакуваното НП № 568862-F575303/31.03.2021 г., с което за административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност наложил на дружеството жалбоподател наказание "имуществена санкция" в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.

В с.з. са разпитани свидетелите М.С. и Л.Т.. От показанията на свидетеля М.С. се установява, че при първоначално извършена проверка съвместно с органи на Български институт по метрология на бензиностанцията, находяща се в с. К., инспекторите установили бензиноколонка с неодобрен тип на електронната система с фискална памет, обективирано в протокол за извършена проверка № 0458717/29.07.2020 г., по повод на което, с цел установяване разминавания в данни и количества горива е извършена и последваща проверка на обекта. В хода на втората проверка се установило, че има разлика в касовата наличност след съпоставка на данните от снетия отчет „хикс“ и съставения опис на паричните активи. Свидетелят Л.Т. не си спомня случая, поддържа описаното в акта, и доколкото същият е свидетел по съставянето на АУАН, неговите показания свидетелстват относно авторството на акта и присъствието на управителя на дружеството жалбоподател при съставянето му, съответно и връчването на акта.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите М.С. и Л.Т., Наказателно постановление № 568862-F575303/31.03.2021 г. /оригинал/, АУАН № F575303/14.10.2021 г. /оригинал/, протокол за извършена проверка сер. АА № 0462583/25.09.2020 г. /заверено копие/, искане за представяне на писмени обяснения от задължено лице – И.А.Б. от 25.09.2020 г. /заверено копие/, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение за И.А.Б. от 25.09.2020 г. /заверено копие/, опис на парите в касата с общо 251.25 лв. към протокол № 0462583 с дата 25.09.2020 г. /заверено копие/, свидетелство за регистрация на фискално устройство Datecs FP-800 с индивидуален номер на фискалното устройство № OS010149 и индивидуален номер на фискалната памет № 58010149 от 30.06.2020 г. /заверено копие/, разпечатка на дневен отчет и фискални бонове /заверени копия/, протокол за извършена проверка № 0458717/29.07.2020 г. /заверено копие/.

Съдът кредитира всички доказателства събрани по делото, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона седмодневен срок от получаване на НП и до 3 надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Относно основателността на жалбата съдът намира следното:

При гореустановеното от фактическа страна и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на дружеството жалбоподател е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на вмененото административно нарушение по смисъла на чл.

33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.

В казуса е извършена проверка на касовата наличност на регистрираното и въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Datecs FP-800, индивидуален номер на фискалното устройство №OS010149 и индивидуален номер на фискалната памет № 58010149. В хода на проверката е установено, че монтираното фискалното устройство притежава функцията „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, извършена е съпоставка между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава в обекта, при която е установено: разчетена касова наличност от ФУ в обекта 2 805.88 лева; фактическа наличност в размер на 251.25 лева /по опис/; установена е разлика в размер на 2 554.63 лева.

Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата наличност на парични средства в проверения обект и отразената във ФУ, правилно и законосъобразно административно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството, което е задълженото от закона лице, за нарушение на императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Не би могло да се твърди, че липсват общественоопасни последици, нито колко тежки са последните, ако има такива. Също така житейската причина за касовата разлика /съхранението на дневния оборот в сейф, находящ се на втори етаж от проверявания обект/ не изключва възможността това да бъде отразено по надлежния ред, доколкото 4 монтираното фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Не на последно място, обстоятелството, че дружеството не е извършило други нарушения е такова, което по-скоро следва да се съобрази при индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не е достатъчно основание за приложение реда на чл.28 от ЗАНН.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за оправдаване на извършеното нарушение с факта, че не води до неотразяване на приходи. Именно, че нарушението не води до неотразяване на приходи е обективният признак, при наличието на който се налагат по-благоприятните за нарушителя санкции по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, т.е. в по-нисък размер.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния случай административно наказващият орган е наложил санкция в размер от 700 лева. Така наложената санкция, с оглед значителния размер на сумата - 2 554.63 лева, явяваща се разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава в обекта, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и в този смисъл се явява справедлива. Наложеното наказание не е за укриването на приходи, а за неизпълнение на задължението да бъдат изпълнени операциите "служебно въведени/изведени", във ФУ. По тези съображения не са допуснати нарушения нито при определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция и същата е законосъобразно наложена, при правилно приложение на закона.