Определение № 16291 от 01.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16291 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502655 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 28928/28.01.2025 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, срещу определение рег. № 1099/09.01.2025 г., постановено по гр.д. № 28595/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 20332 от 11.11.2024 г. по гр.д. № 28595/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

Жалбоподателят твърди, че неправилно СРС е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца разноски за осъщественото от него безплатно процесуално представителство, като е отказал да изследва въпроса относно предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Сочи, че представеният по делото договор по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. страда от порок, който го прави негоден да породи правни последици, тъй като не е посочена конкретната хипотеза, в която се предоставя безплатната правна помощ измежду предвидените такива в чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Освен това според жалбоподателя, еднолично адвокатско дружество не можело да оказва безплатна адвокатска помощ на физическо лице – клиент, доколкото понятията „близък“ и „роднина“, визирани като предпоставка за оказването на такава, са от категория, валидна единствено в междуличностни отношения, но не и в отношения между дружество и физическо лице. Не на последно място, същият поддържа, че присъденото от първоинстанционния съд в полза на адвоката възнаграждение било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и не съответства на 1 принципа за пропорционалност и справедливост. Отделно от гореизложеното, според частният жалбоподател предметът на договора за безплатна правна помощ не бил индивидуализиран, доколкото в него било посочено единствено, че е за процесуално представителство по конкретно дело, без да има конкретно посочване на кредитна институция, номер на договор за кредит, дата и др. подобни, както и че процесуалният представител се е задължил да изготви и подаде искова молба, които по безспорен начин да удостоверяват, че безплатната помощ се предоставя по процесното кредитно правоотношение. Освен това, договорът бил изготвен след образуване на производството пред СРС и в него следвало да бъдат конкретизирани действията, които процесуалният представител на ищеца се е задължил да извърши, за да може да поиска присъждането на разноски и съдът да направи преценка относно определянето на конкретното възнаграждение, което би му се дължало.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да остави без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски за осъщественото от него безплатно процесуално представителство, а при условията на евентуалност да намали размера на същото. Отделно от горното, моли въззивния съд да спре производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр. чл. 631, вр. чл. 633 ГПК до произнасяне по дело С-744/2023 на СЕС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Л.К.Б., чрез адв. С. Й., е депозирал отговор на жалбата, с който счита същата за неоснователна и моли, да бъде оставена без уважение.

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното:

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал.1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски според изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.

В практиката на ВКС е изяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, или такова съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е обективирано по друг начин /напр. устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с последващо извършване от адвоката на действия по 2 делото/, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ – в този смисъл напр. определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 2266/2016 г. , ГК, І г.о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 45 от 22.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4456/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 50375 от 03.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1338/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС.

Само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл.38, ал.2 от ЗАдв. не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в договор или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., т.е. в коя категория лица по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв. попада страната, при които само конкретно посочени категории лица законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, в който смисъл е практиката на ВКС ( решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 507 от 19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 119 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 1071/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС ), която се споделя и от настоящия въззивен състав.

В настоящия случай действително в договора е посочено, че адвокатът осъществява безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., но доколкото т. 3 съдържа три хипотези, като съответно в същия този договор липсва посочване на конкретната хипотеза, за съда е в невъзможност да установи в коя категория попада страната, поради което и счита, че не е налице съвпадащо изявление на страната и адвоката, че страната попада в някоя от изчерпателно посочените категории лица. Такова изявление няма и в представеното пълномощно, доколкото в текста на пълномощното въобще няма изявление за начина на възнаграждаване на адвоката.

При тези обстоятелства и доколкото е направено изрично възражение в тази насока, не може да се приеме, че по делото е установено наличие на законово основание съда да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, и обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени, без да е необходимо да бъдат обсъждани останалите възражения в частната жалба.

С оглед изхода на спора, то не са налице предпоставките за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр. чл. 631, вр. чл.

633 ГПК до произнасяне по дело С-744/2023 на СЕС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение рег. № 1099/09.01.2025 г., постановено по гр.д. № 28595/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 20332/11.11.2024 г. по гр.д. № 28595/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, с която на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Й.“, с БУЛСТАТ № 176535088, представлявано от адв. С. Г. Й., сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на Л.К.Б..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр. чл.

631, вр. чл. 633 ГПК до произнасяне по дело С-744/2023 на СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4