Споразумение № 10 от 05.01.2024, Районен съд - Свиленград

ПРОТОКОЛ

№ 10 гр. Свиленград, 05.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова и прокурора Д. Ил. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно дело от общ характер № 20245620200011 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани, изпращат представител – Прокурор Д. С..

Подсъдим Р. Н. , редовно призован, се явява. За него се явява адв.Г. Б., упълномощен защитник от Досъдебното производство (ДП), редовно призован.

В залата присъства преводач О. В., редовно призована.

Адв.Б. – Заявявам, че подзащитният ми ще се ползва в настоящото производство от украински език.

Съдът като взе предвид, че подсъдимият Р. Н. не владее български език и предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се ползва от украински език в настоящото производство, намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, като поименно определя О. В., която да извърши устен превод от български на украински език и обратно, водим от което и на основание чл. 142, ал. 1 от НПК

О П Р ЕД Е Л И :

НАЗНАЧАВА на подсъдимия Р. Н. преводач О. В., която да извърши устен превод от български на украински език и обратно при възнаграждение в размер на 50 лв., платими от БС на Съда.

Да се издаде РКО.

Сне се самоличността на преводача.

1

Преводач О. В., родена на ************* година в град Суми, Украйна, украинка, украинска гражданка, живуща в град *****************, област Хасково, със средно-специално образование, вдовица, неосъждана, без родство, спорове и дела с подсъдимия и с другите участници в производството.

Преводачът О. В. – Владея писмено и говоримо украински език.

Преводачът О. В. предупредена за наказателната отговорност по чл.

290, ал. 2 от НК, който предвижда за даване на неверен превод пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Преводачът О. В. – Обещавам да направя верен превод.

На преводача О. В. се разясниха правата и задълженията й.

Преводачът О. В. – Ясни са ми правата и задълженията.

По хода на делото:

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв.Б. – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият Р. Н. (чрез преводача) – Ход на делото. Заявявам, че се разбирам добре с преводача.

Съдът намира, че не са на лице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, Съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия чрез преводача.

Подсъдим Р. Н. ( ***************), роден на **************** година в град Чернивцъй, Украйна, украинец, украински гражданин, живущ в град ***************, Украйна, със средно образование, женен, неосъждан.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се разясниха на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника, съдебния секретар и преводача.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на подсъдимия, секретаря и преводача.

Адв.Б. – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора, секретаря и преводача.

Подсъдимият Р. Н. (чрез преводача) - Не възразявам против състава на съда, прокурора, защитника, секретаря и преводача.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени в НПК, както и правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК, и в частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно: да получи писмен превод на съответния език на одобреното от Съда Споразумение за решаване на делото или да откаже получаването на писмен 2 превод на посочения документ.

Подсъдимият Р. Н. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.

Съдът докладва внесеното Споразумение.

Прокурорът – Представили сме Споразумение, което е подписано с упълномощения защитник на подсъдимия Р. Н., което поддържам и с което уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

Адв.Б.

– Поддържам Споразумението, което е подписано с представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

Подсъдимият Р. Н. (чрез преводача) – Поддържам Споразумението, което съм подписал. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.

На основание чл. 382, ал. 4 от НПК, Съдът запитва подсъдимия Р. Н. разбира ли обвинението; признава ли се за виновен; разбира ли последиците от Споразумението; съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал Споразумението.

Подсъдимият Р. Н. (чрез преводача) - Разбирам обвинението.

Признавам се за виновен. Разбирам последиците от Споразумението и съм съгласен с тях. Известно ми е, че одобреното Споразумение има характера на влязла в сила Присъда. Подписал съм Споразумението доброволно.

На основание чл. 382, ал. 5 от НПК, Съдът предлага на страните следната промяна в Споразумението: в т. 3 да се добави абзац последен със следното съдържание: „Диск, изпратен от ГПУ – Свиленград и съдържащ записи от камерите за видеонаблюдение на ГКПП „Капитан Андреево”, да остане приложен по делото.”.

Прокурорът – Съгласна съм.

Адв.Б. – Съгласен съм.

Подсъдимият Р. Н. (чрез преводача) – Съгласен съм.

Съдът, след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие относно съдържанието на окончателното Споразумение, ведно с промяната, направена в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ВПИСВА съдържанието на окончателното Споразумение в съдебния протокол, както следва:

Днес, на 05.01.2024 година в град Свиленград, между подписаните Д. С.

- Прокурор в Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград и Г. Б. - Адвокат от Адвокатска колегия - Хасково, упълномощен защитник на Р. Н. (***************) - обвиняем по ДП № 113/2023 година по описа на Териториална дирекция Митница Бургас, като констатирахме, че са 3 налице условията, визирани в чл. 381 от НПК, постигнахме помежду си Споразумение за решаване на делото, включващо съгласието по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК относно следното:

1. Обвиняемият Р. Н. (***************), роден на **************** година в град Чернивцъй, Украйна, украинец, украински гражданин, с персонален № 19900216-00491, притежаващ Международен паспорт с № РU 694490, издаден на 15.12.2022 година от Украйна , с адрес: град ***************, Украйна, със средно образование, женен, неосъждан, работи като шофьор в украинската фирма „3Г ТРАНС” („3G TRANS”), се признава за виновен в това, че на 25.10.2023 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, при излизане от Република България за Република Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във Валутна митническа декларация придружени парични средства - сумата от 20 000 (двадесет хиляди) евро на обща стойност 39 116.60 лв. (тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет лева, и шестдесет стотинки) и 280 000 (двеста и осемдесет хиляди) щатски долари на обща стойност 517 806.80 лв. (петстотин и седемнадесет хиляди осемстотин и шест лева и осемдесет стотинки), всички с обща левова равностойност съгласно валутните курсове на БНБ към 25.10.2023 година, възлизаща на 556 923.40 лв. (петстотин петдесет и шест хиляди деветстотин двадесет и три лева и четиридесет стотинки), като е нарушил разпоредбите на:

Валутен закон: чл. 10а, ал. 2 – „Пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (ОВ, L 284/6 от 12 ноември 2018 година), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1672.”; чл. 10а, ал. 3 - „Задължението за деклариране по ал. 2 се смята за неизпълнено и:

1. когато декларираната информация е невярна или непълна;