Определение № 866 от 24.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866 гр. Плевен, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500581 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: **** чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК срещу Определение №1283/18.03.2026г., постановено по гр.д.

№4302/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че делото е заведено при условията на злоупотреба с право, поради което излага становище, че адвокатско възнаграждение не се дължи. Развива съображения, че ищецът е действал недобросъвестно, тъй като е декларирал неверни данни за имущественото си състояние. Цитира практика на районни и окръжни съдилища. Твърди, че в случая, освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора. Жалбоподателят счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Моли съда, да отмени обжалваното определение на РС-Плевен, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност, да ги намали значително.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба, депозиран от М.В.И., ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител адв. М.М., в който се изразява становище за неоснователност на частната 1 жалба. Твърди се, че доводите за злоупотреба с правото на иск, съгласно чл.3 от ГПК са неоснователни, като посочва, че въпреки множеството решения на СЕС, предписанията и заповедите на КЗП от 2024/2025г. насочени към фирмите за бързи кредити, с цел същите да узаконят своите договори за кредити, за да не се включват в тях скрити клаузи, с които да се трупат колосални печалби на гърба на потребителя, фирмите за бързи кредит продължават и към днешна дата да уговорят в своите договори за кредит скрити печалби под формата на неустойка, такси, гаранти и др., което от своя страна продиктува воденето на дела от страна на потребителите, като естествена тяхна защита. Посочва се, че наред с фактическата и правна сложност, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че адвокатът понася не малко разходи в изпълнение на професионалните си задължения. Излага се становище, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като се изразява несъгласие с доводите на частния жалбоподател. В заключение се прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение №133/05.02.2026г., постановено по гр.д.№4302/2025г. по описа на РС-Плевен съдът е признал за установено в отношенията между страните М.В.И. с ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ****, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 1116176 от 26.07.2024г., е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

На основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД съдът е осъдил „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: **** да заплати в полза на М.В.И. с ЕГН **********, сумата от 67,96 евро, недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 1116176 от 26.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозираме на исковата молба -10.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:

****, да заплати на М.В.И. с ЕГН **********, сумата от 55,65 евро, представляваща разноски за платена държавна такса и 245,42евро /с ДДС/адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: **** чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК, в която е отправено искане съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, което ответникът е осъден да заплати.

С Определение №1283/18.03.2026г., постановено по гр.д.№4302/2025г.

2 по описа на РС-Плевен съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК. Съдът в обжалваното определение, както и в постановеното от него съдебно решение е приел, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба№1/2004г., както и че в настоящия случай с оглед фактическата и правна сложност на делото справедливия размер на адвокатското възнаграждение се явява сумата от 245,42 евро с ДДС.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема изложеното от районния съд в обжалваното определение.

Правилно при определяне на адвокатското възнаграждение съдът е определил адвокатско възнаграждение, отчитайки общия материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, като е счел за адекватен и справедлив размер на възнаграждението 245,42 евро за двата иска (под установения с НМРАВ и съобразно разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), към което се начислява и ДДС с оглед данните за наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба, че адвокатско възнаграждение не се дължи на процесуалния представител на ищеца, тъй като е налице злоупотреба с право. Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, доколкото се касае за отделни и самостоятелни правоотношения, за различни договори за потребителски кредити, сключени между страните, с различен предмет, което обуславя наличието на правото на иск по всяко правоотношение поотделно, респективно, в свободната преценка на ищеца е дали да предяви искове по всяко правоотношение и как да ги съедини. Не се установява от събраните по делото доказателства ищецът да упражнява правото си на иск недобросъвестно, с цел да увреди законни права и интереси на ответника. В настоящия случай, предявеният от ищеца иск за обявяване за нищожност на целия процесен Договор за потребителски кредит е уважен от съда, т.е. налице е нарушено право, като страната, за която нищожната клауза създава задължения, може да реализира правата си само по съдебен ред, след като между страните не е постигнато съгласие за нейната отмяна. Обстоятелството, че между страните са сключвани множество договори, които се атакуват като недействителни и са образувани множество дела не обезценява работата по предоставена правна помощ, възнаграждението за която е уговорено и платено от ищеца.

Оплакванията, че ищецът е декларирал неверни данни за имущественото си състояние са недоказани и неоснователни. Не са налице данни за тези твърдения. В тежест на ответника е да докаже, че не са налице обстоятелствата по чл.38 от ЗАдв., което в настоящия случай не е проведено успешно от ответната страна.

По отношение на адвокатското възнаграждение на адв. М.М. от АК – 3

Пловдив, осъществил процесуално представителство и защита на ищеца М.В.И. основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, с постановеното решение по делото, съдът е присъдил същото в размер на 245,42 евро. Съдът е определил размера на дължимото възнаграждение при съобразяване на разясненията, дадени в постановеното на 25.01.2024 г. решение на СЕС по дело С-438/22, както и действителната и правна сложност на делото, като е присъдил общо по предявените два иска възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС.

В настоящия случай са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване два иска – по чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на процесния договор за нищожен, както и иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 67,96 евро. В практиката на ВКС, както и в решенията на СЕС, по-конкретно от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., въззивният съд приема, че водещ критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение е именно фактическата и правна сложност на конкретното дело, процесуалната активност на представителя на ищеца. Именно конкретиката на казуса е водеща при определяне справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца. В този смисъл правилно съдът е приел, че разумният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 122,71 евро с ДДС, дължими за всеки един от исковете или общо за двата иска 245,42 евро с ДДС, с оглед данните за наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката на ищеца.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №18/05.01.2026г., постановено по гр.д.

№4227/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4