Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 18.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 837/2021
Вид
Решение № 27
Подписан
18.01.2022
Състав
Катя Бельова, Лилия Масева, Анета Илинска

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бл., 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20211200500837 по описа за 2021 година

Производството се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 102 от 29.06.2021г., постановено по гр.д. № 1712/2020г. по описа на РС – Бл. е отхвърлен като неоснователен предявения от Л. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Я.С.” 1Б, ет. 2, ап. 4, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр.

Бл., ул. „А.” 8, ет. 4, ап. 16 против „К.И.И.” ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „П.В.” 21, Б.ц. „Л. 6”, ет. 2, представлявано от Я.О. и П.П. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал. ГПК – за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 13927.31 лева представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сума в размер на 2048.99 лева просрочена редовна лихва за периода от 15.04.2009г. до 01.08.2010г., сума в размер на 901.85 лева просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2009г. до 12.10.2010г., сума в размер на 14047.13 лева представляваща законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2010г. до датата на входиране на исковата молба - 03.09.2020г., сума в размер на 337.56 лева — представляваща държавна такса, както и сума в размер на 587.56 лева – представляваща юрисконсулско възнаграждение, които суми са предмет на изпълнение по изп.дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А.Ц.. Ищецът е осъден да заплати на ответника сторените разноски в размер на 450 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение останал ищецът, който в срока по чл.259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба с вх.№2322/19.07.2021 г.,чрез адв.К.П. срещу Решение 1

№102/29.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1712/2020 г. по описа нa РС - Бл., в която твърди, че е атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Постановеното решение се счита за изградено от неправилни фактически и правни изводи, като не са обсъдени обективно и всестранно всички съществени обстоятелства по делото.

Искането към съда е за отмяна на атакуваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че задължението на ищеца е погасено по давност и същият не дължи посочените в изпълнителния лист суми.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от страна на „КИИ с ЕИК ,,,,,,,,,,,, по реда на чл.263, ал.1 ГПК в законоустановения за това срок, в който излага становището си относно неоснователността на въззивната жалба. Намира за правилен крайния извод на съда, че с предприети от взискателя действия, погасителната давност по процесните вземания е била прекъсвана. Поддържа се, че давността е била и спряна в периода до 26.06.2015 г., моментът на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Искането към съда е за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

ОС - Бл., след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че доколкото е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 във вр. с чл.124 ГПК, в тежест на ищеца е да наведе и установи правопогасяващото възражение срещу правото на ответника, а именно настъпила погасителна давност, като новонастъпил факт след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Същият не се установил по делото, поради което съдът е мотивирал отхвърлянето на иска.

Изложил е следните съображения, а именно: Изп.дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А.Ц. е образувано по молба с вх.№ 07155 от 17.11.2010г. от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и въз основа на Изпълнителен лист от 15.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 3075 от 2010г. по описа на БРС и Изпълнителен лист от 15.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 3076/201г. по описа на БРС. На 24.09.2012г., на основание чл.429 ГПК, по делото е присъединен като взискател „Е.М.“ ЕООД, в качеството му на цесионер на банката – кредитор. На 04.10.2013г. въз основа на извършено цедиране на вземането и постъпила молба за конституиране на нов взискател от К.И., който е конституиран като взискател по делото. Прието е, че първото изпълнително действие, което е валидно извършено и като такова е било годно и е прекъснало давността е извършено с подаване на молбата на взискателя на 17.11.2010г., с искане за образуване на изпълнително производство и с искане за извършване на конкретни изпълнителни способи – опис, оценка и продажба на имущество на длъжника, като с извършване на конкретен изпълнителен способ, годен да прекъсне давността, започва да тече нова давност.Налагането на възбрана върху 1/12 ид.ч. на недвижим имот, собственост на длъжника на 16.12.2010г. с Постановление от ЧСИ, също е изпълнително действие, с 2 което е прекъсната давността. Като цяло е прието, че от образуването на изпълнителното дело по него през период от време по-малък от две години са извършвани годни и валидни отделни изпълнителни способи, чрез които давността е прекъсната и от извършването на всеки последващ е започнала да тече нова 5 – годишна давност, която от последното изпълнително действие – 14.01.2019г. не е изтекъл 5 – годишен период, за да се погаси вземането. Така, до датата на подаване на исковата молба /03.09.2020 г./ не е изтекла предвидената в ЗЗД 5-годишна давност.

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му, съдът е ограничен от рамките, поставени от въззивната жалба.

Въззивната жалбата е бланкетна, като в нея не са формулирани конкретни възражения по правилността и законосъобразността на обжалваното решение на РС. Единственото,което се сочи е че решението на първостепенния съд следва да се отмени, поради негова необоснованост и неправилност.

В действащия ГПК характерът на производството пред въззивната инстанция е такова като пред съд по същество, но при ограничен въззив. Съгласно чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво се състои порочността на обжалваното решение". По аргумент от чл.262, ал.1 ГПК въззивната жалба не се оставя без движение /респ. не се връща/, ако не съдържа указание за порочността на първоинстанционното решение по чл.260, т.3 ГПК. На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси /т. е. - по правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата. От това следва извода, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да се извърши от въззивният съд проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е бланкетна , няма конкретно оплакване ефектът на обжалваното решение се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди /чл. 271 и чл.272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д. № 759/09 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., III г. о., ГК/.

Независимо от това, БлОС счита за необходимо да добави следното:

Решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от БлРС.

3

Предявеният отрицателен установителен иск от ищцата е с правно основание чл.439 ГПК.

Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.

Според чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

С тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС №3/1980 г., но то е за напред, след 26.06.2015 г.

Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А.Ц. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. и то ако са налице критериите за настъпването, предвид възможността за прекъсването й.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че са налице редица отделни предприети от взискателя изпълнителни способи по изд.№ 467/2010г., които са прекъснали давността, вкл. и след 26.06.2015 г. Така, на 28.09.2015г. от взискателя е направено искане за извършване на справка за наличен трудов договор на името на длъжника и съответно налагане на запор върху трудовото му възнаграждение; На 14.10.2015г., въз основа на удостоверение по ДОПК е присъединен трети взискател – ТД на НАП, относно налични публични вземания на длъжника; На 25.11.2016г. е депозирана молба за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника; На 17.05.2017г. е входирана молба за извършване на справка в ел.регистър на БНБ, както и с искане за насрочване на опис на движими вещи.

В предходен момент, при действието на ППВС №3/1980 г., също са налице валидни 4 изпълнителни действия, прекъсващи давността на самостоятелно основание, дори и ако се абстрахираме от спирането й по силата на ППВС №3/1980 г. - На 24.09.2012г., на основание чл.429 ГПК, по делото е присъединен като взискател „Е.М.“ ЕООД /.155/, в качеството му на цесионер на банката – кредитор; На 04.10.2013г. въз основа на извършено цедиране на вземането и постъпила молба за конституиране на нов взискател от К.И., който е конституиран като взискател поделото; На 31.10.2014г. е депозирана молба от за опис, оценка и публична продан на възбранения по делото имот. На 28.05.2014г., на 05.12.2014г. , 09.02.2016г. са депозирани молби с искане за извършване на изпълнителни действия от взискателя Е.М. ЕООД.