Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 939 от 02.10.2018, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 527/2018
Вид
Решение № 939
Подписан
02.10.2018
В сила
02.07.2020
Състав
ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№...... гр.*, 02.10.2018г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена

Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 527 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 от КТ.

Ищецът

М.И.Д. от гр.* излага твърдения в ИМ, че, считано от 03.10.2011г. е бил в ТПО с ответника, като е заемал длъжност "търговски представител" и трудовите си функции е изпълнявал в склада на фирмата в гр.* с още един работник, който управлявал един товарен автомобил. Сочи, че до м.01.2018г. е отговарял и поддържал основната функция на склад В.Т. - зареждане със стока на веригите и магазините в региона гр.*, гр.Г. и гр.С.. Твърди, че след м.09.2017г. новото ръководство на фирмата въвело нови счетоводни правила за отчитане на дейността и приело, че е наложително той да осъществи дегустационни мероприятия на стоките на фирмата във всички по -големи магазини, като Д. С. му поставил задача да потърси подходящо лице и като такова ищецът посочил Р. Т. Т..

Твърди, че считано от 29.12.2017г. започнал да изпълнява и задълженията на шофьор - пласьор. Твърди, че на 06.02.2018г. му била връчена от работодателя Заповед №22/06.02.2018г. за прекратяване на ТПО на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, считано от 07.02.2018г., като във връзка с възражение на ищеца, че срока на предизвестие при прекратяване на ТПО е не един, а три месеца, работодателят издал Заповед №23/06.02.2018г., връчена му лично същата вечер. Сочи, че още след връчване на Заповед №22/06.02.2018г. бил задължен от длъжностни лица, начело с търговския директор, да предаде складовата наличност на ново назначената на длъжност "началник склад" Р. Т. Т.. Твърди, че Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г. за прекратяване на ТПО са незаконосъобразни и фиктивни, с твърдения, че фиктивността се изразява в това, че функциите, които е изпълнявал ищеца и то точно отговорността за складовата наличност, ежедневните заявки до отдел Експедиция, приемането и задължаването на получената от гр.* стока, разпределяне на същата стока, задължаването на шофьорите със тази стока, отчитането в системата на фирмата "Тонеган" на дневните продажби, отчитането на получените от продажбите парични средства, сега се изпълняват от новоназначеното лице "началник склад". Твърди, че замяната на наименование на длъжността "търговски представител" с наименование на длъжност "началник склад" за едни и същи функции е привидно съкращаване на щата "търговски представител". Сочи, че работодателя на същия ден, когато закрива щата "търговски представител" за гр.*, назначава две нови длъжностни лица - началник склад и шофьор - пласьор. Твърди, че работодателя е имал задължение преди издаване на оспорените заповеди за прекратяване на ТПО да му предложи свободните длъжности за склад гр.*, неизпълнението на което води до незаконосъобразност на уволнението му. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да признае уволнението му, извършено със Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г. на работодателя, за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, в размер на БТВ от 918лв. за всеки месец. Не претендира съдебни разноски.

В

СЗ ищецът лично поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответникът

"С." ООД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Релевира възражение, че съдебният контрол върху първата Заповед №22/06.02.2018г. е недопустим, с оглед изричната й отмяна с последващата втора издадена от работодателя Заповед №23/06.02.2018г., преди предявяване на исковете. Оспорва ищцовите твърдения досежно обема и вида на изпълняваните от ищеца трудови задължения преди прекратяване на ПТО, с довод, че кръга от трудови задължения за заеманата от ищеца длъжност "търговски представител" е определен с връчената му надлежно длъжностна характеристика, които не се припокриват с изброените такива в обстоятелствената част на ИМ. Навежда, че не е налице твърдяното в ИМ "привидно съкращаване на щата", тъй като между длъжността "търговски представител", която е заемал ищецът, и "началник склад" има съществена разлика, предвид задълженията, които са вменени от работодателя за всяка от двете длъжности. Навежда, че с последващо издадената втора Заповед №23/06.02.2018г. е посочен адекватният размер на дължимото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Счита за неоснователно ищцовото възражение, че работодателят не е предложил на ищеца свободните длъжности за склад *, с довод, че към датата на прекратяване на ТПО не са били налице "свободни длъжности", а освен това работодателя не е имал задължение да извърши какъвто и да е подбор, още по-малко измежду работници, чиято длъжност не е била предмет на съкращаване към момента на издаване на процесната заповед. Навежда, че в случая е съкратена единствена щатна длъжност, поради което работодателят не е имал задължение да извърши подбор при съкращаване на щатната бройка, заемана от ищеца, и не е упражнил правото си на подбор. В СЗ, чрез пълномощника си адв.К. ***, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Релевира възражение, че част от доказателствата в процеса са събрани в нарушение на принципа на диспозитивното начало, както и неспазване от съда на принципа на равенство на страните в процеса. Претендира направените по делото съдебни разноски в размер на 170лв. за ВЛ по СИЕ.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните е факта, че между тях е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор от 03.10.2011г., прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от 07.02.2018г., с издадени Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г., като последната Заповед №23/06.02.2018г. изменя първата заповед №22/06.02.2018г. само в частта относно размера на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ, което следва да се изплати на ищеца от 1 БТВ в размер на 3 БТВ. Видно от сключения между страните на основание чл.67 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 от КТ Трудов договор №1380/03.10.2011г., ищецът е заемал длъжност "търговски представител", шифър по НКПД 3322 3003, като е уговорен срок на изпитване - до 6 месеца в полза на работодателя, както и че трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по чл.71 ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване. На ищеца е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност "Търговски представител" /л.21/, видно от която основните отговорности, присъщи за длъжността са да отговаря за продажбите на дребно и едно на дадена територия и за всички отчети за продажби на дребно за дадена територия в и извън търговските обекти, както и да изпълнява набелязаните обеми за продажба и набелязаните цели за дистрибуция.

Видно от подписания между страните трудов договор, ищецът е изпълнявал длъжността "търговски представител" с място на работа: Склад - *.

Видно от утвърденото от Управителя на "С." ООД щатно разписание на длъжностите по звена, считано от 01.01.2018г. в Пласмент В.Т. е предвидена 1 щатна бройка за ищцовата длъжност "търговски представител" и щатна бройка за длъжността "шофьор товарен автомобил". Видно от приетото като писмено доказателство по делото утвърдено от Управителя на "С." ООД щатно разписание на длъжностите по звена, в сила от 01.02.2018г. /дата, предхождаща уволнението на ищеца/, за Пласмент В.Т. е предвидена 1 щатна бройка за длъжност "Началник склад" и 2 щатни бройки за длъжността "шофьор товарен автомобил". По делото е представен от ищеца с ИМ и приет като писмено доказателство Констативен протокол от 06.02.2018г., съставен със връзка със Заповед №22/06.02.2018г. за прекратяване ТПО на ищеца, видно от който, с цел предаване на складовата наличност в склад В.Т., за която ищецът отговаря, се е извършило преброяване на складовата наличност в присъствието на комисия в състав: ищеца, П. К. - търговски директор, Я. И. - фактурист, М. П. - търг. представител и Т. К. - търговски представител, съответно предаване на складовата наличност от ищеца и приемането й от Р. Т. Т. в качеството й на назначена на длъжността "началник склад".

По делото е приета като писмено доказателство длъжностна характеристика за длъжността "началник склад", код по НКП:3114, видно от която в обхвата на дейността й се включват доставка и разход на СМЦ в складовете; информация за наличностите; оформяне на документацията за движението на СМЦ, съответно функциите й са: организира и контролира доставките и разходите на СМЦ; осигурява информацията за наличностите; оформя документите за движението на СМЦ, като съгласно т.5.13 от длъжностната характеристика, лицето, заемащо длъжността "началник склад" носи лична материална отговорност като МОЛ.

По делото на основание чл.195 ал.1 пр.2 от ГПК служебно е назначена СИЕ, по която са изготвени и приети като доказателства първоначално и допълнително писмени заключения от ВЛ К. М., неоспорени от страните по делото. Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, в щатното разписание на ответника преди уволнението на ищеца щатни бройки за длъжност "търговски представител" са били общо 6 броя, в т.ч. в звено "Пласмент *" - 1 щатна бройка.

Видно от СИЕ, в щатното разписание на ответника след уволнението на ищеца, щатните бройки за длъжността "търговски представител" са били общо 5 броя, в т.ч. в звено Пласмент * - 0 броя, като считано от 01.02.2018г. длъжността "търговски представител" в Пласмент В.Т. е премахната.

Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, от съставеният КП с дата 06.02.2018г. е видно, че ищеца М.Д. е предал стоковата наличност в склад В.Т. на новоназначеното лице Росица Трифонова, т.е. ищеца е бил МОЛ на склад В.Т. - вменена му е длъжността "началник склад". Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, последното БТВ на ищеца за месеца, предхождащ този на уволнението, т.е. за м.януари 2018г., е в размер на 662,95лв. Видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ М., от представените извадки на вътрешни фактури от информационната система "Тонеган" не се вижда, че ищеца е бил началник склад и че се е задължавал със стоки, доставени от "С." ООД, като информационната система "Тонеган" не генерира име на лицето, а генерира "склад *" код 5501. Видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, на експертизата не е представена допълнителна счетоводна документация, в т.ч. разходни касови ордери за изплатено допълнително трудово възнаграждение на ищеца М.Д..

В СЗ е извършена от съда констатация с трудова книжка с.И №535408 на ищеца в оригинал, видно от която, след вписване на положения трудов стаж от ищеца при ответника няма вписване за възникване на ново ТПО на ищеца при друг работодател.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на ищеца, извършено със Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г., двете издадени от Управителя на "С." ООД гр.*, за незаконно и неговата отмяна:

Искът е процесуално допустим. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на съдебният контрол върху първата издадена Заповед №22/06.02.2018г. Налице е правен интерес у ищеца от предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за оспорване и на двете издадени Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г. от работодателя, доколкото с втората издадена Заповед №23/06.02.2018г. не се отменя изрично първата Заповед №22/06.02.2018г., а само се изменя Заповед №22/06.02.2018г. в частта на разпореждането за изплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ относно размера му от една на три брутни възнаграждения.