Решение № 1463 от 27.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. В., 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100502350 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 88080/01.11.2024г., подадена от М. Д. Р., ЕГН ********** и Р. Л. Р., ЕГН ********** срещу решение № 2984/06.08.2024г., постановено по гр.д. № 4703/2024г. на ВРС, 17 състав, с което са задължени М. Д. Р., ЕГН ********** и Р. Л. Р., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. В., ул. „П.А.И.“ № ***, да се въздържат от извършване на актове на домашно насилие по отношение на А. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.Б.“ № ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; забранено е на М. Д. Р., ЕГН ********** и Р. Л. Р., ЕГН **********, да доближават молителката А. Д. Р., ЕГН **********, както и адресите - гр. В., ул. „Г.Б.“ № *** и гр. В., ул. „Ф.Д.“ № 1, на разстояние по-малко от 50 м., за срок от 18 месеца, считано от 19.04.2024 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; забранено е М. Д. Р., ЕГН ********** и Р. Л. Р., ЕГН **********, да осъществяват контакт с молителката А. Д. Р., ЕГН **********, под каквато и да е форма, 1 включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от 19.04.2024 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въззивниците излагат, че нито в молбата за защита, нито в декларацията се съдържат твърдения за конкретни актове на домашно насилие, насочени към молителката, като и от събраните по делото гласни доказателства не се установяват такива. Сичтат, че съдът неправилно е приел актовете за доказани. Сочат, че конфликтните отношения между страните не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие. Молят решението да бъде отменено.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу въззивната жалба от въззиваемата А. Д. Р., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че са налице актове на домашно насилие, като съдът в съответствие с доказателствата по делото правилно е преценил от каква зашита се нуждае пострадалата.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

2

Производството пред РС – В. е образувано по молба на А. Д. Р., ЕГН ********** срещу М. Д. Р., ЕГН ********** и Р. Л. Р., ЕГН ********** за защита от домашно насилие.

В молбата са изложени твърдения, че ответникът М. Д. Р., а ответницата Р. Л. Р. е неговата съпруга. Твърди, че приживе родителите й са разделили имуществото си между двете си деца. Молителката живеела в Австрия, но разбрала, че брат й започнал да тормози родителите им за пари и имоти. След инцидент от 29.01.2024г. те живеели в страх и на 20.03.2024г. баща й починал.

След това ответниците започнали интензивен тормоз спрямо майка й, за който последната подала молба по ЗЗДН и била издадена заповед за незабавна защита. След това ответниците насочили агресията си към молителката. На 27.03.2024 г. неколкократно и звънели по телефона, но тя не смеела да им вдигне, предвид отношението им към майка й. След това започнали да й пишат съобщения в приложението Вайбър. Цитира отправени към нея обиди и реплики, че е „змия“, че „бог я наказва“, че „никога няма да се радва на своя рожба“, че е „курва“, че е „ялова“, както и обвинения, че е излъгала баща си, за да му вземе имотите, включително и заплахи, че ще й се случи случка и няма на кого да ги остави. Заплашили я още, че ще отговаря и плаща за греховете на майка й, като цитира следното съобщение: „М. и Н. са бесни. И те чакат след 15-ти април ще се разправяш с тях. А дърта курва от тук нататък спокойствие няма да има!“..“И карай разни лайнари да пишат на брат ти.

Защото ти ще сърбаш попарата след 15-ти“…“Като се прибере Ще си поговоря по начина по който сама аз си знам…“Отделно от изложеното, разбрала от майка си, че на 28.01.2024 г. ответницата й казала в телефонен разговор „Подпали ми къщата М. замина да дава на един човек 10 000 евро, за да отиде в Австрия и да убие А.“. Заради създалата се ситуация се наложило да изостави работата и живота си в Австрия и да се премести в България при майка си, но изпитвала страх от агресията и злобата на ответниците.

В съдебно заседание ответниците са изразили становище, с което оспорват молбата. Считат, че множество от изброените в нея обстоятелства не се характеризират като актове на домашно насилие, а показват влошени отношения между страните. Възразяват, че актът от 28.01.2024г. е извън законоустановения едномесечен срок, в който може да се подаде молба за защита. баща му. Отделно от това, по отношение на този акт сочат, че 3 представлява пресъздадена ситуация, при която някой е казал нещо, както и че доколкото същият е узнат от молителката на 20.03.2024г., няма как да е възбудил у нея страх. Касателно акта от 27.03.2023г. считат, че думите в посочената вайбър кореспонденция нямат характер на актове на домашно насилие. Сочат, че не става ясно кой е изпратил тези съобщения. Твърдят, че са търсили контакт с майката на молителката във връзка с боледуването на бащата на ответника в Турция, неговото погребение и с оглед уреждане на сметки във връзка с лечението му. Признават, че телефонен номер +*** се ползва от М. Р., а телефонен номер +*** – от Р. Р..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от извършените от съда служебни справки, че молителката А. Д. Р. и ответникът М. Д. Р. са брат и сестра, че тяхна майка е П.М.Ж.-Р., както и че ответницата Р.

Л. Р. е съпруга М. Д. Р..

От представеното по делото удостоверение за наследници на Д.И. Р. се установява, че същият е починал на 20.03.2024г., като е оставил за наследници съпругата си П.М.Ж.-Р. и двете си деца А. Д. Р. и М. Д. Р..

В декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени твърденията от молбата за защита, описани по-горе, по отношение на актовете на домашно насилие от 27.03.2024г. и 28.01.2024г.

Представени от ищцата са разпечатки от Вайбър, според които на 26.03. и на 29.03. има пропуснати общо 9 обаждания от телефон +*** /записан като ***/, както и 2 пропуснати обаждания на 26.03. и на 28.03 от телефон +***.

Представена е и разпечатка от вайбър кореспонденция между П. Р. и телефон +***.

Приети по делото са изпратени съобщения от *** от 27.03., съдържащи обвинения спрямо молителката и майка й /наричана „дъртата курва“ и „мръсница“/, с отправено „пожелание“ да свършат двете като баба З., която докарали до бесилото и че ще плаща за греховете на майка си и няма да има своя рожба, включително съдържащи текста: „М. и Н. са бесни. И те чакат след 15-ти април ще се разправяш с тях. А дърта курва от тук нататък 4 спокойствие няма да има! И карай разни лайнари да пишат на брат ти. Защото ти ще сърбаш попарата след 15-ти“ Служебно известно на съда е обстоятелството, че между страните се водят множество съдебни производства, включително за родителски права и изменение на същите, както и около десет дела по ЗЗДН, повечето от които заведени от Г.П.Р..

Представени са справки за детайлно потребление на мобилна услуга на „Йеттел“ за телефоните на ответниците +*** и +***, от които се установяват мобилните обаждания през м. януари 2024 г.

Ангажирани по делото са гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетел на страната на молителката – П.Ж.-Р. (майка на молителката и на ответника Р.) и М.Г. (живее на семейни начала с молителката). Съгласно показанията на св. П. Р. на 28.01.2024г. получила обаждане от ответницата Р.

Р. на домашния си телефон, в което й казала, че М. е заминал да даде 10000 евро на един човек да отиде в Австрия да убие А.. И двамата със съпруга й, който чул разговора много се притеснили, но свидетелката решила да не го споделя с дъщеря си, за нае притесни и нея. Казала й по-късно и я помолила да не вдига телефона на непознати. Като причина за поведението на ответниците изтъква разпределението на имуществото, които тя и съпругът й са направили спрямо децата си, както и обстоятелството, че синът й помогнал с пари за лечението на баща си, които не му били възстановени в цялост, а също така молителката дължала на брат си пари за някаква операция от преди години. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни по отношение на последвалото отношение към молителката А.. Според тях, тъй като А. и брат й не били контактували от много години, той нямал телефонният й номер. За да се снабди с него си направил фалшив профил, с който въвел в заблуждение молителката, че е на майка й, и така се снабдил както с нейните контакти, така и с тези на съжителя й – св. М.Г.. След това започнали обаждания към тях, на които те не отговаряли. През нощта на 26 срещу 27 март А. получила множество съобщения, на които не отговаряла, но била много уплашена и стресирана. Споделила с майка си, че е заплашена, че ще се разправят с нея след 15.04.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно 5 легитимирани лице по смисъла на чл.3, т.6 и т. 7 и чл.8, ал.1, т.1 и т.1 от ЗЗДН и е процесуално допустима. Същата е придружена с декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съдът намира, че описаните в молбата за защита актове на ответниците отговарят на горепосочената дефиниция на домашно насилие. Безспорно по делото страните са в изключително влошени взаимоотношения, причинени от семейни неразбирателства във връзка с финансови средства и недвижими имоти. Това не следва да съставлява причина за употребата на явно заплашителни и обидни реплики между тях. Споделянето на информация, че едно лице възнамерява да плати на друго лице 10000 евро за убийство на близък човек е годно да причини силно негативно емоционално въздействие, включително притеснение и страх, особено предвид тежката конфликтна житейска ситуация. Действително прекият адресат на изявлението не е този, за чието убийство се говори, но предвид близките отношения между майка и дъщеря, извършителят следва поне да допуска, че информацията ще бъде споделена, което ще доведе до безпокойство и дискомфорт, а вероятно и до по-тежки последици за емоционалното му състояние. В този смисъл и доколкото действително посочената реплика се твърди да е достигнала до знанието на молителката, съдът намира, че действието съставлява акт на домашно насилие и спрямо нея (освен спрямо майка й). На следващо място, при вече възприета информация в посочения контекст, както и безпардонното поведение на ответниците спрямо нейната майка, житейски обяснимо се явява и възприемането от страна на молителката на множеството обаждания, на които тя не целенасочено не отговаря, като психическо насилие, дори и това да не е била пряката им цел. По отношение на конкретно отправените реплики посредством съобщения в нощта на 27.03.2024г., очевидна е тяхната насоченост към уязвяване на адресата, включително чрез използване на обидни изрази и епитети, насочени към майката на молителката и починалия й баща /“кучка“, „дърта мръсница“, „простия ти баща“/, така и чрез отправени 6 директно към нея намеци, засягащи невъзможността й да има деца /“никога няма да се радваш на своя рожба“/ и вероятността да й се случи нещо лошо /“да свършите като баба З., която докарахте до бесилото“, „за греховете на майка ти лъжкинята-мошеничка ще плащаш“/, както и чрез директни заплахи /“М. и Н. са бесни и те ще чакат след 15-ти април ще се разправяш с тях“, „ти ще сърбаш попарата след 15-ти“/. Посочените реплики съставляват психическо насилие, явно насочено към молителката.