Решение № 144 от 20.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Ихтиман, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

145 и сл.

Административнопроцесуалния кодекс вр.с чл. 72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П. Г. Б. против Заповед за задържане на лице с рег. № 1184зз 48 от 19.04.2023 г., издадена от младши инспектор в група КПД-ГПА при ОДМВР-София, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. с чл. 281, ал. 2 от НК.

В жалбата чрез процесуалния си представител адв. Д. А. излага съображения, че заповедта е незаконосъобразна поради издаването й при неспазване изискванията за форма и съдържание, съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е нищожна, не е посочено фактическото основание на задържането, немотивирана е, а наложената принудителна административна мярка непропорционална.

Ответникът по жалбата – В. А. – младши инспектор група КПД-ГПА към ОДМВР-София оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена на в законово установения 14-дневен срок.

Оспорването е спрямо акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, изхожда от лице с правен интерес от оспорването, с оглед на което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

На 19.04.2023 г., около 20.50 часа жалбоподателката П. Г. Б. е задържана ответника В. А. в качеството му на младши инспектор група КПДГПА към ОДМВР-София. Издадена е Заповед за задържане на лице с рег. № 1184зз 48 от 19.04.2023 г. В заповедта, като правно основание за задържането са посочени чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 281, ал. 2 от НК.

Жалбоподателката Б. е освободена на 20.04.2023 г. в 17.30 часа.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените заповед за преназначаване, акт за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика - оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3,4,5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, за което задържаното лице се е разписало в заповедта за задържан като му е предоставено копие от заповедта срещу подпис. При това положение не се споделят доводите за нищожност на обжалвания акт.

Не е спазено обаче изискване, предвидено в чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР заповедта да съдържа фактическото основание за задържането на лицето.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши престъпление и спрямо него да не може да бъде проведено разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

2

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство.

Изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

В конкретния случай заповедта не съответства на императивното изискване, предвидено в чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР да съдържа фактическото основание за задържането на лицето. Задържането е на правно основание чл.

72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която норма полицейските органи задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За да е мотивиран от фактическа страна акта издаден на това основание, следва да съдържа посочване на фактите, сочещи на данни, че лицето е извършило престъпление. В обжалваната заповед липсва каквото и да е фактическо описание на данните, които да сочат, че жалбоподателката Б. е извършила престъпление, като единствено е посочена разпоредбата на чл. 281, ал. 2 НК.

От събраните в хода производството доказателства и по-конкретно изготвената докладна записка може да се установят фактическите обстоятелства за задържане на жалбоподателката. Доколкото обаче няма данни докладната записка да е била връчена към момента на задържане не жалбоподателката, то не може да се направи извод, че към тогава е имала възможност да разбере конкретните причини за задържането и съответно да организира адекватно защитата си. Аргументи в подкрепа на този извод могат да се черпят от цитираното по-горе решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България, съгласно което не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични 3 обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. Или казано по друг начин към момента на задържането следва да бъдат достатъчно ясно описани фактическите основания за налагане на тази принудителна административна мярка. По мнение на настоящия състав това може да бъде осъществено както с описание в заповедта на фактическото основание (т.е. действията заради, които е било задържано лицето), така и чрез връчване към този момент заедно със заповедта и изготвена докладна записка, където тези обстоятелства са описани. Когато обаче това не е направено, както по настоящото дело и към момента на задържането фактическите основния за задържането не са ясно описани в заповедта или друг придружаващ я документ, който да е връчен на задържания, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на задържаното лице. Това нарушение не може да бъде отстранено, поради което налага отмяна на обжалвания акт (вж. в подобен смисъл Решение № 15904 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2018 г., V о.).

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на оспорващия сторените в производството разноски. В конкретния случай по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2000 лева, както и 10 лева за държавна такса за образуване на делото. Направено е възражение по чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е без определен материален интерес. Ето защо при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение приложение следва да намери чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., - 750 лева.

Конкретното дело не разкрива висока фактическа и правна сложност.

Може да бъде определено като типово за съответния вид дела. Приключило е в едно заседание и са събрани неголям обем доказателства. При това положение възнаграждението в размер на 2000 лв. – повече от два път над минималният размер, е несъответно фактическата и правна сложност. Ето защо направеното възражение е основателно, като в полза на жалбоподателя следва да бъде присъден размер съответен на установения в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимум от 750 лева.

Така мотивиран, на основание чл. 172 АПК, Районен съд - Ихтиман РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 1184зз 48 от 4

19.04.2023 г., издадена от младши инспектор в група КПД-ГПА при ОДМВРСофия.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 АПК ОДМВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. *, бул. „*“ № 24, вх. Б, ет. 4, ап. 4 сумата от 760 лв. – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5