Решение № 3645 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330100394 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. И. И., ЕГН ********** против Д. Х. К., ЕГН ********** и М. Д. К., ЕГН *********, с която са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове при условията на солидарност с правно основание по чл.

45, вр. с чл. 95 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение по гр.д. № 5508/21 г. в производство по ЗЗДН бил осъден да плати на всеки от ответниците – ***** и *** разноски от по 400 лева. Веднага поискал да ги заплати доброволно, за което се консултирал с адвокат И..

Въпреки проведената кореспонденция между същия и пълномощника на ответниците – адв. Г., в т.ч. разменена ел. такава, тел. разговори и пр., ответниците не приели изпълнение. На 08.11.2021 г. ищецът предал 800 лв. на адв. И., който да ги предаде на адв. Г.. Комуникация с резултат не се осъществили. На 12.11.2021 г. ищецът изпратил сумата с пощенски запис на същата, с изрично посочване на основанието за плащане.

След седмица разбрал, че е образувано изп. дело и наложен запор на ТВ. Въпреки представените док. за плащане, чрез пощенския запис, ЧСИ не прекратил ИД. Ищецът платил за адв. защита по изпълнението сумата от 400 лева на 19.11.2021 г.

Впоследствие разбрал, че отв., чрез адв. Г., били известявани пет пъти, че изпратената сума е достъпна за получаване, вкл. преди образуване на ИД. Поддържа в хода на изпълнението да е погасил, чрез постъпления от наложени запори на ТВ, освен присъдените разноски от 800 лева, още сумата от общо 1112,10 лева, представляваща сбор от: по 400 лева – адв. възн. за ИД за всеки от отв.; по 67,25 лева - за вс. отв. сбор от авансови такси по ИД; по 88,80 лв. – такси за събиране на вземането на всеки взискател – ответник по т. 26 ТТРЗЧСИ.

1

Претърпял вреди в размер на тази сума, ведно с 400 лв. – платен адв. хонорар за защита в изпълнението, които следвало да бъдат репарирани от ответниците, поради кредиторова забава и виновно, недобросъвестно поведение, при което следвало да понесат разноските и съгл. чл. 96 ЗЗД.

Моли се за солидарното им осъждане да платят сумата от общо 1512,10 лева, представляваща причинени вреди в размер на направени разноски по ИД, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 11.01.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали общ отговор, с който оспорват исковете. Било налице постигнато съгласие между пълномощниците за доброволно плащане на разноските, но при проведен тел. разговор, адв. Г. уведомила адв. И., че ел. поща била с изчерпан капацитет, при което била актуална друга, с адрес, посочен и в АК – Пловдив. Последващи писма, вкл. приложените към ИМ, не били отваряни /ако изобщо били изпратени/. Указала, че ответницата желаела да си вземе лични вещи от доскоро ползваното общо жилище, като при това посещение, ищецът следвало да извърши плащането лично, което не било сторено.

Нямало уговорка адв. Г. да посещава офис на адв. И., като нито ищецът, нито негов представител потърсили лично същата, за да изплатят дълга. адв. Г. уведомила адв. И., че въпреки издадените изп. листове, няма да ги получи, след като ищецът иска да плати доброволно. След като това не било сторено, било образувано ИД. Не била уведомявана от никого за извършено плащане, нито знаела за наличие на пощенски запис, не получила и писмени уведомления. Нямало основание за ангажиране на отговорността им. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на исковете, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – твърдените противоправни деяния /бездействия/ от страна на ответниците, които не са дали необходимото съдействие като кредитори за изпълнение на задълженията на ищеца за плащане на присъдените им разноски, въпреки опитите и предложенията му за престиране; настъпване на сочените в ИМ имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между деянията и вредите, с направата на разходите, поради твърдяната забава на кредиторите и недобросъвестно поведение, а също и размера на претендираното обезщетение, както и, че са налице условията за възникване на солидарна отговорност.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване, да установят, че са дали съдействие за получаване на предложено им изпълнение, респ. такива положителни факти, които изключват, погасяват, намаляват, унищожават претендираните права, както и възраженията си в отговора, а при установяване на положителните елементи от ищеца, следва да докажат погасяване.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за неоснователни, по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: по гр.д. № 5508/21 г.

2 ищецът е бил осъден да плати на всеки от ответниците – разноски от по 400 лева; на 12.11.2021 г. е наредил сумата чрез пощенски запис към пълномощник на ответниците адв. Г., който не е получен; въз основа на изп. листове за сумите ответниците са образували изп. дело на 16.11.2021 г.; в хода на изпълнението, ищецът е платил за адв. защита сумата от 400 лева – адв. хонорар; вследствие на наложени запори на ТВ, по изпълнението – ищецът е платил както присъдените разноски от общо 800 лева, така и посочената сума в ИМ от общо 1112,10 лева – разноски за адв. възн. за всеки ответник; авансови такси и такива за събиране на вземания /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 6525/16.06.2022 г. – л.80-81/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Образуването на изп. производство, въз основа на издаден от съда изпълнителен титул, с оглед събиране на признати за дължими суми, само по себе си не представлява противоправно деяние, а упражняване на предоставена от закона възможност за принудително удовлетворяване на притезания. По делото няма събрани доказателства инициирането на изп. дело да представлява злоупотреба с права, респ. да е налице недобросъвестно поведение на ответниците.

Не се доказват и твърдените предпоставки на кредиторова забава, напротив.

Според чл. 95 ЗЗД – кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложено му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Нито една от двете хипотези не е налице в случая.

Длъжникът – ищец не е предложил изпълнение – макар да е имал такава възможност, а оправданието за това му бездействие /дължащо се на субективни причини/ не може да го ползва с благоприятни последици. В този смисъл – видно от показанията и на двамата разпитани свидетели – след приключване на производството между страните по ЗЗДН – между ищеца и ******* **** – ответница – се е състояла среща, на която и двамата са присъствали, за да вземе тя багаж от предходното им общо жилище. Св. на ищеца И. сочи, че: „Д. бил там, но гледал настрани, не е повдигал въпроса /за разноските/, защото бил осъден.“...“Парите не бяха дадени от Д. на **********, защото не си комуникираха – единият не поискал, другият не предложил“. В тази връзка следва да се има предвид, че - според влязлото в законна сила Решение по гр.д. № 5508/21 г. на ПРС, спрямо ищеца е наложена само мярката по чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН –да се въздържа от извършване на всякакъв акт на насилие спрямо Д. и М. К. Други мерки не са постановени, тоест – няма съдебна санкция, която да ограничава/забранява/възпрепятства по някакъв начин контакта, вкл. вербален, между страните, при което липсата на комуникация помежду им се дължи само и единствено на техни вътрешни отношения. Горното в подкрепа на единствено възможния извод, че – ищецът, като задължено лице за присъдените разноски на ответниците по това дело, е имал възможност – правна, фактическа, житейска да осъществи контакт с ответниците /вкл. говорно/ и да им предложи надлежно изпълнение на своите задължения. Той не е бил възпрепятстван за това, вкл. поради съдебна намеса в отношенията, поради което и липсата на съответна активност от негова страна, не може да се вмени във вина на ответниците, като да се приеме, че същите са осъществили неправомерно поведение или са недобросъвестни.

Законът в посочената разпоредба е ясен – следва да е налице предложено изпълнение, което да не е било прието, а в случая – такова няма, макар да е било 3 възможно лично на кредитора, за да се коментира и неоправдано неприемане. Не е имало пречка, както на осъществената среща, така и чрез други множество способи, ищецът да предложи изпълнение на задълженията си именно на ответниците, което обаче същият не доказва да е сторил. Поради това, сочената хипотеза на чл. 95 ЗЗД не е налице.

В тази връзка, следва да се има предвид и, че поддържаната в ИМ теза за надлежно предложено, но неприето изпълнение, чрез адв. Г., като пълномощник на ответниците в производството по ЗЗДН, не се споделя. Процесуалният представител е трето за настоящия спор лице. Тя не е страна в процесните отношения. Нещо повече – по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват каквото и да е задължение на адв. Г., с учредена за това представителна власт – да приема парични суми от името и в полза на ответниците, което и да се приеме за надлежно изпълнение.

Няма доказателства, че са й били възложени правомощия по чл. 34, ал. 3 ГПК в производството по ЗЗДН, вкл. за след приключването му, по повод получаване на присъдени разноски, нито, че ответниците са й възложили да води от тяхно име преговори за получаване на съответните суми. Не се установява, че този пълномощник изобщо е бил обвързан с права и задължения в горния смисъл, които да са му били предоставени изрично от ответниците, за да се говори, че евентуално неполучаване от негова страна на пощенския запис, може да се тълкува и приеме като кредиторова забава. Факт е, че общуване между двамата адвокати е имало с оглед доброволното уреждане на отношенията между страните, но това е израз на колегиална етика и стремеж за по – лесно разбирателство на спорещите. Комуникацията помежду им има житейско обяснение, но не и юридическа основа /в изпълнение на конкретно възложени задължения/ или правни последици. Вменени задължения на адв. Г., респ. конкретно поет от нея правно обвързващ ангажимент, който да не е изпълнила и то от името и за сметка на ответниците, не се установяват. Отделен е въпросът във връзка с тази комуникация, че според показанията на св. И., с адв. Г. имало уговорка – или тя да отиде в неговата кантора или той в нейната, за да предаде тези 800 лева, които му били дадени от ищеца, но така приключило на този етап общуването. Остава неясно при това положение защо, ако тя изобщо е можела да получава средства от името и в полза на ответниците /за което няма доказателства/, те не са й били предадени лично.

Предвид изложеното, доводите за неоправдано неприето, но предложено изпълнение, чрез пощенския запис, се приемат за неоснователни. При налична възможност за лично плащане, вкл. при осъществената среща, така предприетият опит за престация, чрез трето лице, недоказано да е оправомощено да получи, е негоден да произведе търсените правни последици, така че ищецът да се освободи от отговорност.

Няма предпоставки да се приеме и втората алтернатива на закона, обуславяща твърдение за кредиторова забава. Съдействие за изпълнение от страна на ответниците – не се твърди, нито доказва по какъвто и да е начин да е искано.