Решение № 350 от 13.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 8247/2025
- Вид
- Решение № 350
- Подписан
- 13.05.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Николай Младенов, Вилислава Янчева Ангелова, Виктория Валентинова Грънчарска
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 350 гр. София, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Вилислава Янч. Ангелова
Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608247 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда, постановена на 26.10.2022г. по НОХД № 8188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17 състав, подсъдимият С. В. А., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работещ, с адрес: гр. София, ж.к. ********, е признат за виновен за това, че : в периода от 06.01.2017 г. до 20.01.2017 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с три деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у различни лица – Т.К.С., А.А.Д. и Ю. В. Х. – заблуждение и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 8500 (осем хиляди и петстотин) лева, както следва:
1. На 06.01.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т.К.С., като формирал у него неверни представи, че ще му съдейства за назначаване на работа на „Летище София“ ЕАД, за което следвало да му бъде предадена сумата от 3000 лева, като с това му е причинена имотна вреда в същия размер, като сумата е предадена на 06.01.2017 г. в гр. София, ж.к. „Люлин-8“, на бензиностанция „Лукойл“.
2. На 11.01.2017 г. в гр. София, бул. „Тодор Александров“, в ресторант „Макдоналдс“, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал вече възбудено заблуждение у А.А.Д., като затвърдил у него неверните представи, че ще съдейства за назначаване на дъщеря му М.А.Д. на работа на „Летище София“ ЕАД, за което следвало да му бъде предадена сумата от 3000 1 лева, като с това му е причинена имотна вреда в същия размер, като сумата е предадена на 13.01.2017 г. в гр. София, ж.к. „Люлин“.
3. На неустановена дата през месец януари 2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ю. В. Х., като формирал у нея неверни представи, че ще й съдейства за назначаване на работа на „Летище София“ ЕАД, за което следвало да му бъде предадена сумата от 2500 лева, като с това й е причинена имотна вреда в същия размер, като сумата е предадена на неустановена дата в периода 18–20.01.2017 г. в гр.
София, ж.к. „Дружба-1“, на паркинга на магазин „Фантастико“.
На основание чл. 209, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК, първостепения съд е наложил на подсъдимия С. В. А. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият С. В. А. е оправдан по четвъртия пункт на обвинението, по отношение на постР.лия Г.Г.К.. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година е отложено за срок от три години. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Ю. В. Х. сумата от 2500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 100 лева.
Срещу така постановената присъда, в осъдителната част, е подадена въззивна жалба от подсъдимия С. В. А. чрез защитника му адв. В. С. – КАК. След запознаване с мотивите към постановената присъда е депозирано допълнение към въззивната жалба, с което се поддържат и доразвиват оплакванията срещу съдебния акт. Въззивната жалба и допълнението към нея сочат, че се обжалва присъдата в частта, с която подсъдимият А. е признат за виновен за извършено продължавано престъпление по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. В изложените доводи се поддържа становище, че първоинстанционният съд е постановил осъдителен съдебен акт при непълнота на доказателствения материал относно авторството на деянието. Твърди се, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие не са събрани достатъчно убедителни и несъмнени доказателства, които да установяват по категоричен начин, че подсъдимият А. с действията си е въвел в заблуждение и е поддържал такова у свидетелите Т.К.С., А.А.Д. и Ю.
В. Х.. Навежда се довод, че всички разпитани по делото свидетели сочат като извършител на деянието друго лице – свидетелката Р.Г., а не подсъдимия А.. Поддържа се, че ролята на подсъдимия се е изразявала единствено в даване на разяснения относно реда и начина за назначаване на работа в „Летище София“ ЕАД и необходимите документи, без да е налице въвеждане в заблуждение. Изрично се акцентира, че в мотивите към присъдата на стр. 11, абзац 2, съдът сам е възприел възраженията на защитата в тази насока, но въпреки това е постановил осъдителен диспозитив по пунктове 1 и 3 от обвинението. По отношение на пункт 2 от обвинението се сочи, че съдът е приел, че подсъдимият е „поддържал възбуденото от Р.Г. заблуждение“, като се подчертава, че такова обвинение не е било повдигнато с обвинителния акт на Софийска районна прокуратура. Защитата сочи на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на единство между мотивите и диспозитива на присъдата, наличие на вътрешни противоречия в съдебния акт и невъзможност да се установи действителната воля на съда. Твърди се, че това нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия А.. Прави се искане въззивният съд да отмени постановената осъдителна присъда и да признае подсъдимия С. А. за невиновен по повдигнатото му обвинение, като го оправдае изцяло. Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, а при необходимост – на стадий досъдебно производство, с оглед провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване.
2
Срещу жалбата не са постъпили възражения.
Настоящият съдебен състав в свое определение от 19.01.2026 г. след проверка на въпросите п о чл. 327 от НПК е счел, че не са налице основания за допускане на доказателства като такива искания не са постъпили от страните. В производството пред въззивния съд подсъдимият С. Апстолов и защитника му адв. С. поддържат жалбата. Прокурорът оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Пледира да се потвърди првоинстанционният съдебен акт. ЧО и повереникът се присъединяват към становището на прокурора.
Повереникът на ЧО- адв. Л. и ЧО Ю. Х. оспорват жалбата.
Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Производството пред СРС е било образувано срещу подсъдимия по внесен обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1НК.
Подсъдимият подсъдимият С. В. А., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работещ, с адрес: гр.
София, ж.к. ********,
По отношение на установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че същата е правилно и пълно възприета от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъде преповтаряна в детайли. С оглед изискванията на процесуалната икономия и за яснота на изложението, същата се обобщава, както следва: Подсъдимият С. В. А. заемал към инкриминирания период длъжност „сътрудник охрана“ в отдел „Проверка на служебни лица“ към дирекция „Сигурност“ на „Летище София“ ЕАД. В това си качество той извършвал проверки на лица и багаж, без да притежава каквито и да е правомощия по назначаване на служители в дружеството. Назначаването на персонал в „Летище София“ ЕАД било в компетентността на изпълнителния директор, след провеждане на вътрешноадминистративна процедура, включваща подбор и одобрение от съответните органи на управление. През месец ноември 2016г. спрямо подсъдимия С. В. А. било образувано дисциплинарно производство по повод системни неявявания на работа и липса на надлежно оформени документи за отсъствия. По време на инкриминирания период подсъдимият се познавал със свидетелката Р.Г., служител в дирекция „Сигурност“ на летището. Подсъдимият създал у свидетелката впечатление, че разполага с възможности за съдействие при назначаване на хора на работа в структурата на летището. Свидетелката Г. знаела, че подсъдимият има достъп до административни звена на дружеството и контакти с ръководни лица, поради което решила да съдейства на свои познати, търсещи работа.
Свидетелката Г. свързала подсъдимия с няколко лица, желаещи да бъдат назначени на работа на „Летище София“ ЕАД. На 06.01.2017г. след контакт със свидетелката Г. свидетелят Т.К.С. осъществил телефонна връзка с подсъдимия. Последният му заявил, че може да съдейства за назначаване на работа в дирекция „Сигурност“ срещу заплащане на сумата от 3000 лева. На същата дата била проведена среща на бензиностанция „Лукойл“ в ж.к. „Люлин 8“, гр.
София, при която свидетелят предал на подсъдимия посочената сума. Впоследствие подсъдимият продължил да твърди пред свидетеля , че назначението предстои, като авал различни обяснения за забавяне на процедурата. Свидетелят А.А.Д. бил информиран от свидетелката Г. за възможност за назначаване на работа на неговата дъщеря в „Летище София“ ЕАД срещу заплащане. На 11.01.2017 г. в ресторант „Макдоналдс“ на бул. „Тодор 3
Александров“, гр. София, била организирана среща между свидетеля и подсъдимия. На 13.01.2017 г. в ж.к. „Люлин“, гр. София, свидетелят Д. предал на подсъдимия сумата от 3000 лева, който потвърдил, че ще съдейства за назначаването. Поради липса на резултат, между страните е възникнал спор, като част от сумата впоследствие била възстановена чрез бащата на подсъдимия. Свидетелката Ю. В. Х. научила от свидетелката Г. за възможността за назначаване на работа в дирекция „Сигурност“ на летището. Подсъдимият А. се срещнал със свидетелката Х. като заявил, че може да съдейства за назначение срещу заплащане на сума, първоначално определена на 3500 лева, а впоследствие намалена на 2500 лева. На неустановена дата в периода 18–20.01.2017 г. на паркинга на магазин „Фантастико“ в ж.к.
„Дружба 1“, гр. София, свидетелката предала на подсъдимия сумата, както и автобиография.
Впоследствие подсъдимият продължавал да твърди, че назначението предстои, но такова не е последвало. Свидетелят Г.Г.К. бил уведомен за възможността за назначаване на работа чрез посредничеството на свидетелката Г.. Свидетелят предал сума в размер на 2500 лева, без да последва назначение, поради което подал сигнал до „Летище София“ ЕАД, който бил препратен до ДАНС. В хода на досъдебното производство свидетелят починал. Въз основа на постъпил сигнал от свидетелката Г. и извършена проверка от ДАНС, материалите по случая са били изпратени на Софийска районна прокуратура, където е било образувано досъдебно производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Въззивният съд се съгласява с първостепенния , че обвинението се подкрепя от гласните доказателствени средства : показанията на свидетелите Ю. В. Х. , дадени в хода на съдебно следствие / Протокол от 18.02.2022г , СРС,17 състав/ и приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т.2 НПК/ разпит от 09.01.2018,ДП ,л. 56/; А.А.Д. дадени в хода на съдебно следствие / Протокол от 18.02.2022г , СРС,17 състав/ и приобщените по реда на чл. 281, ал.5,вр.ал.1,т.1 и 2 НПК/ разпит от 10.01.2018,ДП ,л. 58/; В.К., дадени в хода на съдебно следствие / Протокол от 25.03.2022г , СРС,17 състав/ ; Т.К.С., дадени в хода на съдебно следствие / Протокол от 25.03.2022г , СРС,17 състав/ и приобщените по реда на чл. 281, ал.4 НПК/ разпит от 08.01.2018,ДП ,л. 53-54/; В.С. А., дадени в хода на съдебно следствие / Протокол от 07.06.2022г , СРС,17 състав/и В.Х.Р., дадени в хода на съдебно следствие / Протокол от 0726.10.2022г , СРС,17 състав/. Правилно СРС е анализирал и ценил показанията на свидетелите Т.С., Ю. Х., А.Д. досежно авторството на деянието , посредничеството на св. Г. и механизма на деянието, извършено от подсъдимия С. В. А.. Показанията на свидетелите са взаимно допълващи се , еднопосочни , детайлни, поради което и пръвостепенния съд ги е ценил като достоверни и обективни. ПостР.лите подробно описват проведените срещи с подсъдимия, при които той им е заявил, че може да съдейства за назначаването срещу заплащане на конкретни парични суми, като същите са били предадени от тях на различни дати и места. Свидетелите посочват и използвания телефонен номер на подсъдимия, както и последващата комуникация с него, при която са им били давани уверения, че назначението предстои, съпроводено с искания за предоставяне на допълнителни документи. Показанията, дадени в хода на съдебно следствие пред първоинстанционния съд се подкрепят от приобщените чрез прочетането им показания от ДП, които съдържат по-голяма конкретика относно хронологията на събитията, датите на срещите и предаването на сумите. В съдебната фаза се наблюдават известни непълноти, обясними с изминалия период от време, поради което съдът кредитира показанията им в съвкупност с тези от досъдебното производство, приобщени по реда на НПК. Свидетелят Т.К.С. възпроизвежда механизма на изпълнителното деяние, сочи че се е свързал с подсъдимия чрез свидетелката Г., описва последвалата лична среща с подсъдимия, при която са обсъждани условията за назначаване на работа на неговата дъщеря. Свидетелят потвърждава предаването на сумата от 3000 лева на подсъдимия и заявява, че е получил уверения за предстоящо назначение. Показанията му се подкрепят от прочетените му показания от досъдебното производство, в които се съдържат по-конкретни данни относно времето и мястото на срещите и предаването на 4 сумата. Свидетелката Ю. Х. подробно описва личния си контакт с подсъдимия, включително първоначалното искане за по-висока сума, последващото намаляване, както и уверенията за предстоящо назначаване. Тя потвърждава, че е предала сумата от 2500 лева заедно с автобиография, като впоследствие е поддържала контакт с подсъдимия, който многократно е отлагал изпълнението на поетия ангажимент. Показанията на свидетелката Х. са последователни и кореспондират с тези на останалите постР.ли лица. Свидетелката В.К. пресъздава информация, получена от съпруга
Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cfddf69-31fd-4302-8963-fcd9c6adea1a