Определение № 1068 от 08.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. София, 08.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.ка Илиева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от В.ка Илиева Касационно гражданско дело № 20238002103244 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ//, чрез процесуалния представител ст. инспектор М.Т., и от Д. Ц. Д. и Д. Л. Д., чрез пълномощниците им - адв. В.И. - К. и адв.

И.К., против въззивно решение № 42/20.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 320/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, поправено с решение № 96/31.05.2023 г. по същото дело.

С въззивното решение е отменено частично решение № 141/08.07.2022 г., постановено по гр. д. № 40/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч и е отхвърлен иска на КОНПИ срещу Д. Ц. Д., и Д.

Л. Д. за отнемане, в полза на Държавата, на основание чл. 153, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, на сумата 7000 лева, представляваща парична равностойност на лек автомобил, марка „А.“, модел., с рег. [рег.номер на МПС] , рама № .., двигател № .., цвят – черен, дата на първоначална регистрация – . г., към датата на отчуждаването му – . г. и срещу ответника Д. Л. Д. за отнемане, на основание чл. 153, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, на следното имущество на обща стойност 16 910,27 лева, а имено: сумата 7500 лева, представляваща вноски на каса от ответника по сметка с IBAN [банкова сметка], в „Ю. Б.“ АД; сумата 850 лева, представляваща получена сума от трето лице, по сметка с IBAN [банкова сметка], в „Ю. Б.“ АД, с титуляр Д. Л. Д. и сумата 8560,27 лева, представляваща вноски на каса от Д. Л. Д. в разплащателна сметка с IBAN [банкова сметка] в лева, в „БАНКА Д.“ ЕАД, с титуляр Д. Л. Д..

С въззивното решение е потвърдено решение № 141/08.07.2022 г., постановено по гр. д. № 40/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, в останалата обжалвана част, с която на основание чл.

1

153, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ е отнето от Д. Ц. Д. и Д. Л. Д., в полза на Държавата, следното имущество: недвижим имот, намиращ се в [населено място], област Ловеч, представляващ УПИ № ., в кв. 75 по плана на селото, с площ от 1350 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска сграда, както и всички подобрения, трайни насаждения и приращения в имота, на стойност 21 614 лева; недвижим имот, намиращ се в [населено място], област Л., с административен адрес: [улица], представляващ: поземлен имот с кадастрален № ., в кв. 75 по плана на селото, с площ по скица от около 1470 кв.м., а по предходен документ за собственост – с площ от 1540 кв.м., двуетажна масивна стопанска сграда /мандра/, със застроена площ по скица от 157 кв.м., а по предходен документ за собственост – с площ от 161 кв.м., едноетажна полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 80 кв.м., едноетажна паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 27 кв.м., на стойност 44 936 лева; недвижим имот, намиращ се в [населено място], област Л., с административен адрес [улица], представляващ: УПИ ., в кв.

75 по плана на селото, целият с площ от около 680 кв.м., а съгласно документ за собственост – с площ от 640 кв.м., полумасивна жилищна сграда с полувкопан първи етаж, със застроена площ от 70 кв.м., паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 62 кв.м., паянтова стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 73 кв.м., паянтова стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 23 кв.м., паянтова стопанска сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв.м., навес, със застроена площ от 25 кв.м., на стойност 14 013 лева; лек автомобил, марка „М.“, модел ., с рег. [рег.номер на МПС] , рама № ., двигател № ., цвят – ., дата на първоначална регистрация – . г., на стойност 18 686 лева; лек автомобил, марка „Л. К.“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № ., двигател № ., цвят – ., дата на първоначална регистрация – .г., на стойност 9 748 лева, и на основание чл. чл. 153, вр. с чл.

147, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, от ответника Д. Ц. Д., в полза на Държавата, сумата 41 193,99 лева, иззети с Протокол за претърсване и изземване от .г. по ДП .г. по описа на ТСБОП - [населено място], ПП № . г. по описа на Специализирана прокуратура, която сума е съхранявана в банкова касета № . в „О. БАНКА“, клон ., с титуляр ГД Б. - [населено място], както и в частта, с която е отхвърлен иска на КОНПИ за отнемане от ответницата Д. Л. Д., в полза на Държавата, следното имущество: сума в размер на 13 778,05 лева, представляваща погасителни вноски по кредитна карта, в лева, по сметка № . в „О.“ АД, с титуляр Д. Л. Д.; сума в размер на 19 937 лева, представляваща погасителни вноски по кредитна карта, в лева, по сметка № . в „О.“ АД, с титуляр Д. Л. Д.; сума в размер на 702,81 лева, представляваща погасителни вноски по кредитна карта, в лева, кредитна карта № [ЕГН], в . АД, с титуляр Д. Л. Д.; сума в размер на 13 667,35 лева, представляваща погасителни вноски по стокови кредити в .“ АД, с титуляр Д. Л. Д., както и сума в размер на 3143,63 лева, представляваща погасителни вноски по стокови кредити в „Б. П. Ф. С.А.“, с титуляр Д. Л. Д.. С решението са присъдени съдебни разноски.

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество обжалва решението в отхвърлителната част. В касационната жалба е релевирала оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по 2 чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата, в производство по реда на ЗПКОНПИ, паричната равностойност на отчуждено от ответниците в полза на трети добросъвестни лица имущество, придобито в изследвания период, по сделка противопоставима на държавата и установено „значително несъответствие“ по см. на § 1, т.

3 от ДР на ЗПКОНПИ?“ и 2. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“. Поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, IV г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба Д. Ц. Д. и Д. Л. Д., в който излагат съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната от КОНПИ част.

Претендират разноски.

Д. Ц. Д. и Д. Л. Д. обжалват решението в осъдителната част. В касационната жалба релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли съдът да се произнесе само в рамките на заявения петитум в хипотезата на установена по-голяма стойност на недвижим имот по приета СТОЕ, без ищецът да е изменил иска по чл. 214, ал. 1 ГПК? Произнасянето с решението извън рамките на поддържания от ищеца размер на иска на всяко от исканията, произнасяне „свръхпетитум“ ли е?“; 2. „При неуспешно провеждане на оспорването по чл. 193 ГПК на 24 бр. разписки за получени суми за издръжка, дължи ли съдът произнасяне относно автентичността на писмените доказателства и следва ли при доказана тяхна автентичност, същите да бъдат кредитирани?“; 3. „При липса на доказателства за уреждане на имуществените отношения между съпрузите след развод, следва ли съдът да приложи чл. 28 СК и да приеме, че половината от средствата по разпоредителните сделки при продажбата на двете жилища са собственост на единия от съпрузите?“ и 4. „Наличието на писмени доказателства за получаване на парите, при неуспешно оспорване от страна на ищеца на положените подписи в договор за заем – надлежни доказателства ли са за установяване на реалното предаване на сумата от 50 000 лева?“. Поддържат, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение № 114/19.01.2017 г. по гр. д. № 1357/2016 г. на ВКС, II г. о., третият с решение № 43/26.03.2015 г. по гр. д. № 4638/2014 г. на ВКС, III г. о. и четвъртият с решения № 174/29.04.2011 г. по гр. д. № 640/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решения № 10/07.09.2010 г. по т. д. № 241/2009 г. на ВКС, II т. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба КОНПИ, в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до 3 касационно обжалване на решението в обжалваната от Д. Ц. Д. и Д. Л. Д. част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.

Производството е образувано по искане на КОНПИ за отнемане, в полза на Държавата, на незаконно придобито от Д. Ц. Д. и съпругата му Д. Л. Д., имущество на обща стойност 218 933,10 лева. Въззивният съд е констатирал, че Д. Ц. Д., привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК, влизащи в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 23 и т. 25 ЗПКОНПИ, значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. Ответниците навеждат довод срещу иска, че ответницата Д. Л. Д. е получила за периода от 17.09.2010 г. до 15.08.2019 г. сумата 57 000 евро, или в левова равностойност 111 482,31 лева, представляваща издръжка за непълнолетния й син Г. М. П. от бившия й съпруг М. П. П., чрез гръцки гражданин, приятел на семейство П. преди развода, за установяването на което са представени 24 бр. разписки за получени суми в евро, в превод от гръцки език. Разписките обаче нямат достоверна дата и не може да се установи по делото кога са били изготвени, отделно от това в част от тях има несъответствия. Свидетелските показания на тримата свидетели съдържат противоречия и нелогични твърдения и не са били кредитирани от съда, поради което твърдението за получен доход в размер на 111 482,31 лева е останало недоказано по делото. Твърдението в отговора на исковата молба, че ответницата Д. Л. Д. е разполагала със сериозен паричен ресурс към 17.09.2010 г. – налична сума от 90 000 лева, също е останало недоказано по делото. Във връзка с този довод са представени: Пълномощно от 2001 г., с което М. П. П. упълномощава съпругата си Д. Л. Д. да продаде за цена, каквато намери за добре, съпружеска имуществена общност, представляваща апартамент – мезонет № 7, с площ от 126,35 кв.м. находящ се в [населено място], в местността „М. ливади“; справка – извлечение с дата 29.03.2021 г. от Агенцията по вписванията – Служба по вписванията - [населено място], от съдържанието на която е установено вписване продажбата на посочения по-горе недвижим имот от продавачите Д. Л. Д. - П. и М. П. П. на купувача Е. И. Г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот от . г., от който е установено, че Д. Л. Д. - П. лично и като пълномощник на съпруга си М. П. П. е продала на Д. С. П. апартамент – мезонет № ., находящ се в [населено място], на [улица], с обща застроена площ от 220,66 кв.м., за сумата 50 000 лева. Действително упълномощената от своя съпруг Д. Л. Д. е продала две жилища – семейна имуществена общност, като в резултат на това са получени най-малко 50 000 лева.