Определение № 343 от 05.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Бургас, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100502048 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от Х. Р. С. ЕГН **********, гр. Царево, ул. „Папия“ №6 чрез адв. Боян Лимберов срещу Определение №341/12.10.2023г. по гр.д. №339/2023г. по описа на Районен съд Царево, с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и немотивирано. Застъпва тезата, че предявеният пред районния съд установителен иск, касаещ установяване несъществуването на задължение на потребител е допустим като в тази връзка се позовава на Решение от 17.05.2022г. на СЕС, постановено по няколко съединени дела. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил прекратителното определение без да съобрази това решение и без да изложи мотиви защо счита, че същото е неприложимо в случая. Навежда доводи, че националното ни законодателство, което е в противен смисъл на приетото от СЕС, следва да бъде оставено без приложение и да се даде приоритет на правото на СЕС.

Твърди, че практиката на която районният съд се е позовал, за да мотивира акта си за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, била отпреди постановяване на решението на СЕС и съответно не била съобразена с него. Излага подробни съображения относно неравноправността на клаузата за предсрочно прекратяване на договора, въз основа на която жалбоподателката е осъдена да заплати процесните суми. По същество моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Заявено е особено искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Отговор против частната жалба е депозиран от „Макс Колект“ ЕООД чрез юрк. Валентина Александрова. Със същият се оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди се, че постановеното от съда прекратително определение е изцяло правилно, съобразено с характера на заповедното производство и съществуващата съдебна практика. Сочи се, че издаването на 1 заповедта, връчването й, влизането й в сила и издаването на изпълнителния лист е станало много преди измененията в ГПК от 20.12.2019г., предвиждащи задължение за съда служебно да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Навежда, че същите нямат действие по вече приключили производства, какъвто е настоящия случай. Обосновава се, че длъжницата е пропуснала всички възможности да възрази срещу задължението, като сроковете за това вече са преклудирани. Твърди, че на 11.09.2019г. по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №1419/2019г. при ЧСИ Станимира Николова, като по същото е налице признание от страна на И., че дължи сумата, както и се задължава да превежда определена сума ежемесечно до окончателно изплащане на задължението. Наложен е запор на банковата й сметка и са направени удръжки. Поради това и искът по чл. 124 от ГПК бил предявен при вече признато задължение. Моли се за отхвърляне на частната жалба и се претендират разноски. Ангажирани са писмени доказателства във връзка с образуваното изпълнително производство.

По заявеното особено искане: Съдът след преценка на конкретния казус, твърденията на страните и представените по дело доказателства, намери, че за разрешаване на въпросите, повдигнати с подадената частна жалба не е необходимо разглеждането й в открито съдебно заседание, поради което същата се разгледа по реда на чл. 278, ал. 1, изр. първо в закрито.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред ЦРС е образувано по искова молба на частната жалбоподателка, с която се претендира от съда да бъде установено в отношенията й с ответника, че същата не дължи на „Макс Колект“ ООД сумата от 398,74лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилен достъп до интернет № BC030066260113007 от 26.01.2013г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №16/20.01.2017г. по реда на чл. 410 по ч.гр.д. №22/2017г. по описа на ЦРС. По условията на договора неустойката се дължала при предсрочно прекратяване на срочен договор и размерът й се определял съобразно дължимите месечни такси за остатъка на срока на договора. Срещу издадената заповед за изпълнение не било подадено възражение и същата влязла в сила на 08.02.2017г. Въпреки последното, обстоятелствено е обоснована допустимостта на така предявения иск с оглед постановеното от 17.05.2022г. решение на СЕС. Изложени са съображения относно неравноправността на клаузата за неустойка, въз основа на която е присъдена сумата, като се иска от съда да приеме за установено, че същата не се дължи от ищцата на основание соченото решение и чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.

С Разпореждане от 30.08.2023г. съдът е разпоредил исковата молба да се изпрати за връчване на ответника с указания за депозиране на отговор.

С Определение №341/12.10.2023г. съдът е приел, че предявеният от ищцата установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК е недопустим, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение постига ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, поради което длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са преклудирани. Посочил е, че реда, начините и способите за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение са посочени изчерпателно в ГПК, а именно възражение срещу заповедта за изпълнение, жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавно 2 изпълнение и възражение по чл. 423 от ГПК като извън тях длъжникът няма право на друг иск за защита. В подкрепа на приетото е цитирал обилна практика на ВКС в този смисъл. Като резултат прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от пълномощника на процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Служебно известни на настоящия съдебен състав са постановените от СЕС решения по дела С-600/19, С-693/19, С-831/19. Със същите съдът изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, поради което в цитираните решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. Нещо повече, съдът е посочил и че в случай, че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана.

Отнесено към процесния случай това разрешение, дадено от СЕС следва да бъде преценено като неспазено. Видно от представената по делото Заповед за изпълнение №16/20.01.2017г. по реда на чл. 410 по ч.гр.д.

№22/2017г. по описа на ЦРС се установява, че по образуваното пред заповедният съд през 2017г. от кредитора „Макс Колект“ ООД срещу длъжницата Х. Стоянова заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповедта, след като е преценил, че са налице предпоставките за уважаване на искането на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК. На Х. Стоянова е разпоредено да заплати на дружеството-заявител следните суми: сумата от 47,27лв. главница, сумата от 398,74 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумата от 149лв. неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет, сумата от 9,93лв. мораторна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, както и посочените в заповедта съдебно-деловодни разноски. В мотивите на разпореждането съдът е посочил единствено, че вземането произтича от сключен между длъжника и „Макс Телеком“ ООД договор от 26.01.2013г. за предоставяне на мобилен достъп до интернет, вземанията по който са цедирани в полза на заявителя с договор за цесия от 25.05.2015г. и приложения към него. В същите не се съдържат данни за извършена от съда проверка относно наличието на неравноправни договорни клаузи. В тази връзка следва изрично да се посочи това, че в действащото към този момент 3 национално законодателство не е било предвидено изрично задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Императивната уредба е въведена по-късно с приетите в ГПК изменения в чл. 7, ал. 3, чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ бр.100 от 2019г. По силата на цитираните норми изрично е предвидено съдът да следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като при претендиране на вземането си заявителят следва да представи всички приложения, изменения и относими общи условия, ако има такива. В случай, че съдът приеме, че искането се основава на такава клауза или е налице обоснована вероятност за това, той следва да откаже издаването на заповедта.

Въпреки това обаче задължението на националния съд да извърши контрол и проверка за евентуално неравноправния характер на договорните клаузи е произтичало от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, обвързваща Република България след влизането й в Европейския съюз. В този смисъл и тълкуването на нормите, дадени с цитираните решения на СЕС се явява относимо към момента на издаване на процесната заповед за изпълнение, доколкото същото касае правилното им и точно приложение в правните уредби на държавитечленки. Поради това и неоснователен е аргументът, застъпен в отговора на частната жалба, че тълкуването на СЕС няма действие в процесния случай, тъй като касае вече приключило производство.

Следва да се посочи, че и ВКС в мотивите на своите нови актове не отрича принципната теза, че забраната за непререшаемост на спор с потребител, основан на неравноправна клауза не следва да бъде прилагана при липса на данни за осъществен върху нея контрол, като такъв би бил допустим при изследване на конкретни обстоятелства по делата, свързани с вече приетите в решенията на СЕС постановки. /така Определение № 1246 от 7.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 489/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 4203 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2023 г., IV г. о., ГК/.

Досежно изтъкнатото в отговора на частната жалба възражение за образувано вече въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист изпълнително производство, по което са предприемани изпълнителни действия спрямо длъжницата, съдът намира, че същото не представлява обстоятелство, което би могло да осуети последващата проверка за неравноправност на клаузата, тъй като именно при такова условие (допуснато производството по принудително изпълнение) са постановени решения на СЕС.

Не следва да бъде обсъждано в настоящото производство и възражението относно наличието на съгласие/признание на длъжницата в хода на изпълнителното производство за дължимостта на процесните суми чрез задължаване за ежемесечно превеждане на определени суми, тъй като същото не обуславя преценката за допустимост на иска, а е въпрос по същество.