Решение № 3191 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3191 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330117166 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Х. К. К., ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с което се иска осъждането на първия ответник да плати 118,21 евро - недължимо платена по недействителен договор за паричен заем №****** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2025г. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден вторият ответник да плати сумата от 665,58 евро, платена по нищожна клауза за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция №***********г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2025г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че двата договора са потребителски, като следва в тях коректно да бъдат вписани ГПР и общата сума, но това не е сторено, тъй като не е посочено възнаграждението за поръчителя в ГПР и това обстоятелство води до недействителност на договорите.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД в отговора на исковата молба счита, че договорът за паричен заем съответства на изискванията на ЗПК, като ГПР е изчислено към момента сключване на договора и че не се изисква при промяна на тези условия да се посочва нов ГПР. В случая ГПР включвал само лихвата по кредита като единствен разход. Сочи, че са посочени всички допускания, излага критериите за преценка на неравноправност на клаузите. Моли за отхвърляне на исковете, присъждане на разноски, възразява по хонорара на другата страна, като коментира договора за правна защита и съдействие.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска, сочи, че сключва гаранционни сделки по занятие. Договорът за гаранция бил действителен, като при преценка за неравноправност следвало да става въпрос за неясни и неразбираеми 1 клаузи, а в случая всичко било разбираемо. Възразява за предпоставките по чл. 38 ЗА.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове по чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. За основателността на исковете следва да е налице плащане от ищеца на ответника на процесните суми, без за това да е налице валидно правно основание.

Установява се от изслушаното заключение на вещото лице Б. В., което не е оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно се установява, че ищецът е извършил плащане по договора за паричен заем в размер на 1731,19 лева, като бил непогасен само остатък от договорна лихва в размер на 159,05 лева. Ищецът платил по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 665,52 евро /1301,76 лева/.

Договора за паричен заем е недействителен, защото в договорения ГПР (годишен процент на разходите) не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, което обстоятелство не е спорно между страните. Съдът счита, обратно на доводите на ответниците, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция следва да се включи в ГПР по следните съображения. Общо известно е, съгласно обявените данни в Търговския регистър, че първият ответник – заемодател е едноличен собственик на капитала на втория ответника – поръчител. Макар формално двете дружества да са отделни юридически лица, посочените по-горе обстоятелства водят до извода, че Договорът за заем и последващото сключване на Договора за предоставяне на поръчителство ще доведат до допълнителна печалба за „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Обстоятелството, че възнаграждението за поръчителя икономически се дължи на същото лице, което дава заема и то обезпечава собствените си вземания, води до извод, че възнаграждението за поръчителя е разход по кредита и следва да е включено в ГПР.

Невключването му, обаче, нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

На основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, договорът за заем е недействителен.

Договорът за гаранция също е недействителен, тъй като обезпечава нищожен дълг, на основание чл.138, ал.2 ЗЗД. Договорът е нищожен и на собствено основание, на основание чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като размерът на основната престация накърнява добрите нрави поради надвишаване размера на главницата по кредита – възнаграждението за предоставяне на гаранция в е размер на 1301,48 лева, а главницата по кредита – 1500 лв.

Като платена по нищожна клауза от нищожен договор, подлежи на връщане платената сума от 1301,76 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

При този изход от спора, по иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД се дължат разноски на ищеца в размер на 25,56 евро за държавна такса и 100 евро за вещо лице, а по иска срещу Файненшъл България ЕООД на ищеца се дължат разноски от 26,62 евро и 100 евро за вещо лице.

В полза на адв. М. М. следва да се присъди хонорар по чл.38 ЗА в размер на по 180 евро с ДДС за всеки един от исковете, платими от ответниците.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК 131576434 д а върне на Х. К.

К., ЕГН **********, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 118,21 евро, платена неоснователно по недействителен договор за паричен заем № *************г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2025г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:202513690, с адрес: гр.************, да върне на Х. К. К., ЕГН **********, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 665,58 евро, платена за възнаграждение за гаранция по недействителен Договор за предоставяне на гаранция с №*********************** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.12.2025 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 да ЗАплати на Х.

К. К., ЕГН ********** разноски от 25,56 евро за държавна такса и 100 евро за вещо лице.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:202513690, да ЗАплати на Х. К.

К., ЕГН ********** разноски от 26,62 евро за държавна такса и 100 евро за вещо лице.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 д а заплати на адв. М. В. М. сумата от 180 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.

38 от ЗА.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:202513690 да заплати на адв. М.

В. М. сумата от 180 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3191 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330117166 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Х. К. К., ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с което се иска осъждането на първия ответник да плати 118,21 евро - недължимо платена по недействителен договор за паричен заем №****** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2025г. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден вторият ответник да плати сумата от 665,58 евро, платена по нищожна клауза за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция №***********г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.12.2025г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че двата договора са потребителски, като следва в тях коректно да бъдат вписани ГПР и общата сума, но това не е сторено, тъй като не е посочено възнаграждението за поръчителя в ГПР и това обстоятелство води до недействителност на договорите.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД в отговора на исковата молба счита, че договорът за паричен заем съответства на изискванията на ЗПК, като ГПР е изчислено към момента сключване на договора и че не се изисква при промяна на тези условия да се посочва нов ГПР. В случая ГПР включвал само лихвата по кредита като единствен разход. Сочи, че са посочени всички допускания, излага критериите за преценка на неравноправност на клаузите. Моли за отхвърляне на исковете, присъждане на разноски, възразява по хонорара на другата страна, като коментира договора за правна защита и съдействие.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска, сочи, че сключва гаранционни сделки по занятие. Договорът за гаранция бил действителен, като при преценка за неравноправност следвало да става въпрос за неясни и неразбираеми 1 клаузи, а в случая всичко било разбираемо. Възразява за предпоставките по чл. 38 ЗА.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове по чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. За основателността на исковете следва да е налице плащане от ищеца на ответника на процесните суми, без за това да е налице валидно правно основание.

Установява се от изслушаното заключение на вещото лице Б. В., което не е оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно се установява, че ищецът е извършил плащане по договора за паричен заем в размер на 1731,19 лева, като бил непогасен само остатък от договорна лихва в размер на 159,05 лева. Ищецът платил по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 665,52 евро /1301,76 лева/.

Договора за паричен заем е недействителен, защото в договорения ГПР (годишен процент на разходите) не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, което обстоятелство не е спорно между страните. Съдът счита, обратно на доводите на ответниците, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция следва да се включи в ГПР по следните съображения. Общо известно е, съгласно обявените данни в Търговския регистър, че първият ответник – заемодател е едноличен собственик на капитала на втория ответника – поръчител. Макар формално двете дружества да са отделни юридически лица, посочените по-горе обстоятелства водят до извода, че Договорът за заем и последващото сключване на Договора за предоставяне на поръчителство ще доведат до допълнителна печалба за „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Обстоятелството, че възнаграждението за поръчителя икономически се дължи на същото лице, което дава заема и то обезпечава собствените си вземания, води до извод, че възнаграждението за поръчителя е разход по кредита и следва да е включено в ГПР.

Невключването му, обаче, нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

На основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, договорът за заем е недействителен.

Договорът за гаранция също е недействителен, тъй като обезпечава нищожен дълг, на основание чл.138, ал.2 ЗЗД. Договорът е нищожен и на собствено основание, на основание чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като размерът на основната престация накърнява добрите нрави поради надвишаване размера на главницата по кредита – възнаграждението за предоставяне на гаранция в е размер на 1301,48 лева, а главницата по кредита – 1500 лв.

Като платена по нищожна клауза от нищожен договор, подлежи на връщане платената сума от 1301,76 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

При този изход от спора, по иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД се дължат разноски на ищеца в размер на 25,56 евро за държавна такса и 100 евро за вещо лице, а по иска срещу Файненшъл България ЕООД на ищеца се дължат разноски от 26,62 евро и 100 евро за вещо лице.

В полза на адв. М. М. следва да се присъди хонорар по чл.38 ЗА в размер на по 180 евро с ДДС за всеки един от исковете, платими от ответниците.