Определение № 406 от 01.06.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 299/2023
- Вид
- Определение № 406
- Подписан
- 01.06.2023
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.167, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.71 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406 гр. Варна, 01.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000299 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ, ЕИК 040638060, София, чрез адв.М.И. от САК срещу решение №21/10.03.2023г., постановено по т.дело №10/2022г. по описа на ОС – Силистра, в частта, в която застрахователят е осъден да заплати на ищеца З.
Й. И., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес в гр.София, обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лева до присъдените 11 500 лева, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 05.10.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
В останалата част за уважените 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди както и в отхвърлителната част до първоначално предявената претенция от 28 000 лева, ведно със законната лихва, в частта за присъдените мораторни лихви, решението е влязло в законна сила.
Твърди се, че в обжалваната част решението на СОС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и вместо това отхвърляне на исковете за сумата над 3 000 лева. Претендират се и сторените в производството разноски съобразно отменената част, за двете инстанции.
Въззивникът оспорва определения от първоинстанционния съд справедлив размер на обезщетението в размер на 15 000 лева като несъобразен с критерия, заложен в чл.52 ЗЗД. За да присъди сума в размер на 11 500 лева, СОС е достигнал до извод за общ размер на обезщетението от 15 000 лева, от които е приспаднал платеното извънсъдебно в размер на 2 000 лева както и приноса на пострадалия в размер на 10% или 1 500 лева. С 1 жалбата се поддържа, че определеното обезщетение е завишено и не отговаря на критерия за справедливост като води единствено до неоснователното обогатяване на ищеца. Съдът не е извършил съвкупна преценка на всички релевантни обстоятелства, посочени неизчерпателно в съдебната практика и ръководна такава в ППВС 4/1968г.
В този контекст въззивникът излага, че съдът не е съобразил получената една средна телесна повреда – контузия на гръден кош и счупване на 9 ляво ребро, периода на възстановяване за около месец както и липсата на дефицити след оздравителния процес. Оплакването за завишен размер на обезщетението е онагледено с цитирана съдебна практика на съдилищата, където това обезщетение варира според уврежданията от 5 000 лева до 8 000 лева. Твърди се, че съдът не е взел предвид възрастта на ищцата, което е самостоятелен фактор относно бавния възстановителен период. /на 80 години/ Не е съобразил и обществено –икономическите условия в страната към настъпване на ПТП през 2019г. и стандарта на живот на ищцата, което е довело до размер, несъответен с принципа за справедливост. От друга страна се твърди, че определеният от съда процент съпричиняване на вредите е занижен. Твърди се, че приносът на ищцата за увреждането е поне 90%, тъй като същата е нарушила няколко изисквания от ЗДвП, не е спазвала лечебновъзстановителния режим на предшестващи заболявания, което е довело до усложняване на възстановителния процес. Твърдят се нарушени конкретни разпоредби от ЗДвП, а именно правилата на чл.167, ал.2, т.4 и чл.71 от ЗДвП.
Ищцата е управлявала ППС с животинска тяга, което не е било регистрирано и не е отговаряло на изискванията за движение по пътищата – липсвали са светлоотражатели отпред и отзад на ППС както и в ляво светещо тяло, излъчващо добре различима светлина. Ищцата не е спазвала предписания медикаментозен режим на лечение след изписването; оздравяването е било затруднено от съпътстващи исхемичен мозъчен инсулт и БДСМА с лявостранна хемипареза.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищцата З. Й.
И. чрез представляващия адв.М. П., за нейната неоснователност. Твърди се, че съдът е постановил правилно решение, в съответствие със събраните доказателства. Твърди се, че единствена причина за ПТП е поведението на деликвента К.А.С., обстоятелство, което е обхванато от СПН на влязлата в сила присъда на наказателния съд. Прави се довод, че на мястото на произшествието липсват обозначителни знаци за недопутимо движение на ППС с животинска тяга; не се оспорва липсата на регистрация на процесното ППС в община Главинци, но се твърди, че това обстоятелство, макар представляващо административно нарушение, не обуславя принос за конкретното ПТП. Претендира се оставане без уважение на въззивната жалба.
Претендират се сторените в инстанцията разноски за адв.възнаграждение, които да бъдат определени от съда по реда на чл.38 от ЗАдв.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от легитимираната страна, чрез надлежно упълномощения 2 процесуален представител на същата, в преклузивния срок и срещу подлежаща на обжалване част от решението на окръжния съд. Налице е надлежно администриране на жалбата.
В жалбата и отговора към нея не се правят нови доказателствени искания и не се твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.
С оглед становищата на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ, ЕИК 040638060, София, чрез адв.М.И. от САК срещу решение №21/10.03.2023г., постановено по т.дело №10/2022г. по описа на ОС – Силистра, в частта, в която застрахователят е осъден да заплати на ищеца З.
Й. И., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес в гр.София, обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лева до присъдените 11 500 лева, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 05.10.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
НАСРОЧВА производството по в.т.дело №299/2023г. на АС -Варна в открито заседание на 20.06.2023г. от 14.30 часа , за която дата и час да се уведомят страните чрез пълномощниците им по делото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3