Решение № 12 от 07.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Кюстендил, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Търговско дело № 20241500900008 по описа за 2024 година

„*******“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, ул. „******“ № **, ет. *, представлявано от управителя В. Д. С., чрез процесуалния представител Адвокатско дружество „А. и К.“, със съдебен адрес: гр. К. ул. „****“ № *** е предявило против „ВИНПРОМ – КЮСТЕНДИЛ“ АД, с ЕИК 109030266, със седалище и адрес на управление – гр. К. - кв. „*****“ № ***, представлявано от В. П. С., иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумa в общ размер на 41 560.80 лева, представляваща неизплатена главница по 2 броя фактури за доставка на плодове, както следва: 1./ Фактура № 0000001702/28.06.2019 г. за сумата 17 421. 60 лева с ДДС; 2./ Фактура № 0000002164/30.06.2022 г. за сумата /остатък/ 24 139,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда и до окончателното й изплащане, както и сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че между "****" ЕООД и "ВИНПРОМ – КЮСТЕНДИЛ“ АД бил сключен устен договор, по силата на който ищцовото дружество доставяло на ответното плодове /череши/, във връзка с предмета на дейност на ответника.

За две от доставките ищецът издал следните фактури: 1/ Фактура № 0000001702/28.06.2019 г. за сумата 17 421.60 лева с ДДС и 2/ Фактура № 0000002164/30.06.2022 г., за сумата 39139.20 лева с ДДС или сумарно 56 560.80 лева.

Ответникът не оспорил задължението си за плащане на доставените плодове от деня на приемане на всяка една фактура и до момента на предявяване на исковата молба.

Заплатил само част от задължението по втората фактура, като превел по нея сума в размер на 15 000 лева, в резултат на което дължимият остатък общо по двете фактури станал 41 1

560.80 лева с ДДС.

Отговор не е депозиран от ответната страна в законоустановения срок по чл. 367, ал.1 ГПК.

КОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

Ищецът и ответникът са търговци и като доказателства по делото са представени извлечения от търговския регистър за актуално състояние.

Видно от приложените по делото Фактура № 0000001702/28.06.2019 г. и Фактура № 0000002164/30.06.2022 г. са осчетоводени доставки на череши, като за доставчик е отбелязан ищецът „*****“ ЕООД, а като получател ответното „Винпром – Кюстендил“ АД.

Количеството на доставените череши по Фактура № 0000001702/28.06.2019 г. е 72 590.00 кг с единична цена 0.20 лева за кг. и общо дължима сума от 17 421.60 лева с начислен ДДС.

Количеството на доставените череши по Фактура № 0000002164/30.06.2022 г. е 108 720.00 кг с единична цена 0.30 лв. за кг. и общо дължима сума от 39 139.20 лева с начислен ДДС.

От приложеното по делото извлечение от аналитични обороти на „*********“ ЕООД е установимо, че по Фактура № 0000002164/30.06.2022 г. е заплатена сума в размер на 15 000 лева, при което общо дължимото по двете фактури възлиза на сумата от 41 560.80 лева.

Не се спори, че фактурите са подписани от законните представители на страните.

По делото липсват данни, а и твърдения на ответника, сумите по издадените фактури да са платени, с изключение на сумата от 15 000 лева, която е приспадната от ищеца при предявяване на претенцията.

От приетото заключение на в. л. Л. Л., неоспорено от страните, се установява, че Фактура № 0000001702/28.06.2019 г. е описана в дневника за покупките на „Винпром – Кюстендил“ АД през месец 12.2019 г. и е подадена със Справка – декларация за ДДС с вх.№ 10001305117/14.01.2020 г., а Фактура № 0000002164/30.06.2022 г. е описана в дневника за покупките на „Винпром – Кюстендил“ АД през месец 06.2022 г. и е подадена със Справка – декларация за ДДС с вх.№ 10001433065/13.07.2022 г. Въз основа на подадените справки – декларации ответникът е ползвал данъчен кредит.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице

Преценявайки фактическите обстоятелства съдът счита предявения иск с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за основателен и уважава същия в пълен размер за сумата от 41 560.80 лева. Съображенията са следните:

Ищецът като еднолично дружество с ограничена отговорност и ответникът като акционерно дружество имат статут на търговци по смисъла на чл. 1, ал.1 от ТЗ. В това си качество са страни по търговска продажба, регламентирана в чл. 318 и сл. от ТЗ. Касае се за двустранна и възмездна сделка, която предполага извършване на насрещни престации. По делото е безспорно установено, че ищецът двукратно е доставил и предал на ответника 2 плодове /череши/, чието количество и стойност е отразено в изготвените фактури Двете продажби са обективирани в приложените по делото фактури. От приложените фактури и извлечение от аналитични обороти на „*******“ ЕООД е видно, че по втората извършена доставка на череши по Фактура № 0000002164/30.06.2022 г. ответното дружество „Винпром – Кюстендил“ АД е заплатило част от дължащата се стойност на доставката. Следователно, заплащайки част от стойността на извършената доставка, ответното дружество инклудентно признава съществуването на облигационно правоотношение между страните.

От друга страна, съгласно установената съдебна практика, намираща отражение в редица решения на ВКС е възприето, че фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи /какъвто е бил обекта на заявеното от ищцовото дружество облигационно правоотношение/, но в този случай фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв, а именно вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, съответното време и място. В настоящия случай, видно от приложените фактури, същите съдържат номер и дата на съставяне, място на съставяне, име и фамилия на съставителя на документа, име и фамилия на получателя, описан е видът на доставената стока, количество и стойност, начин на плащане, т.е. същите съдържат необходимите реквизити и следователно могат да бъдат годно доказателствено средство, установяващо договор за продажба. Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството печатът и подписът не са задължителни реквизити на фактурата.

Следователно може да се приеме, че издадените фактури са документ по смисъла на чл.321 ТЗ и установяват наличие на договор за търговска продажба на движими вещи по смисъла на чл.318 ТЗ между страните по делото.

Освен, че съдържа всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката, фактурата е и двустранно осчетоводена и по нея е ползван данъчен кредит по ЗДДС, установимо от приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение. При родово определени вещи, правото на приспадане на данъчен кредит възниква и е законосъобразно упражнено при постигнато от страните определяне на вещите /определяне им от рода/ или с фактическото им предаване, поради което упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при доставката на родово определени вещи има правното значение на признание за получаването на стоката /Решение по т.д.

2741/14г. на ВКС, І т.о./. Следователно с ползване на данъчен кредит по ЗДДС по процесната фактура е налице и установеност на предаване на стоката. Във връзка с Фактура № 0000002164/30.06.2022 г. е установено и това, че по нея е осъществено и частично плащане.

Следователно, съобразно вече изложеното, претендираното вземане е валидно установено.

Не се спори, че ответникът не е заплатил остатъка от цената на стоката, поради което искаът следва да бъде уважен.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по своето основание в пълен размер, за който следва да бъде 3 уважен. Съдът ще присъди и законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца, сторените от същия в производството разноски в размер на 5816.32 лева, от които 1662.40 лева за държавна такса, 223.92 лева възнаграждение за вещо лице и 3930 лева адвокатско възнаграждение. Сумата е дължима от ответника. В представения от ищеца списък с разноски по чл. 80 ГПК е включена и сума от 40 лева, заплатена като държавна такса по искането за допускане обезпечение на предявения иск в настоящото производство.

Заплащането на тази сума обаче не следва да се възложи в тежест на ответника, тъй като законът задължава сезирания с материалноправния спор съд да разгледа и предявено искане за обезпечаване на иска, без да го свързва със задължение за заплащане на допълнителна държавна такса. Такава изрично е предвидена като дължима за самостоятелно развиващото се производство по обезпечение на бъдещ иск – арг. от чл. 73, ал. 3 ГПК вр. чл. 22, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, какъвто обаче не е настоящия случай.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИНПРОМ – КЮСТЕНДИЛ“ АД, с ЕИК 109030266, със седалище и адрес на управление – гр. К. - кв. „*******“ № * да заплати на „**********“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „*******“, ул. „********“ № **, ет. *, на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 41 560.80 лева /четиридесет и една хиляди петстотин и шестдесет лева и осемдесет ст./, представляваща стойността на доставени и незаплатени плодове /череши/ по Фактура № 0000001702/28.06.2019 г. и Фактура № 0000002164/30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 41 560.80 лева, считано от датата на подаване на исковата молба 21.02.2024 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА „ВИНПРОМ – КЮСТЕНДИЛ“ АД, с ЕИК 109030266, със седалище и адрес на управление – гр. К. - кв. „******“ № * да заплати на „*******“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „******“, ул. „***********“ № **, ет. * направени разноски в настоящото производство в размер на 5816.32 лв., от които 1662.40 лева за държавна такса, 223.92лева възнаграждение за вещо лице и 3930 лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________

4