Решение № 408 от 17.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Варна, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100500742 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба входящ № 8142/20.03.2024г. по описа на СИС при ВРС, подадена от Х. Д. Г. – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуален представител адв. И. В., срещу постановление за налагане на глоба от 14.03.2024 г. по изпълнително дело № 7160/2023 г. на ДСИ Кремена Янакиева.

Жалбоподателят счита обжалваното постановление за неоснователно, неправилно и незаконно. Твърди, че предаването на децата на бащата не може да бъде осъществено поради нежеланието на самите деца и отчужденост и поради прекъснатата емоционална връзка между тях. Счита, че доколкото пречката да се осъществи определеният режим на контакти не е в следствие на поведението й, санкционирането й с глоба е безпредметно и не би довело до преследваната от закона цел, а резултатът ще бъде единствено понасяне на финансова тежест от нейна страна.

Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението за налагане на глоба. В условията на евентуалност моли размерът на наложената й глоба да бъде намален.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, В. Н. К. - взискател по изпълнителното дело, чрез процесуалния си представител адв. Ю. Д. от АКВарна, е подал писмени възражения срещу жалбата. Счита действията на съдебния изпълнител за правилни и законосъобразни, а жалбата за неоснователна, моли същата да бъде отхвърлена от съда.

По делото са депозирани мотиви на държавен съдебен изпълнител в 1

СИС при ВРС - Кремена Колева – Янакиева. ДСИ счита жалбата за неоснователна, а действията си за правилни и законосъобразни.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 7160/2023г. по описа на СИС при ВРС е образувано по молба на В. Н. К., на основание изпълнителен лист № 2185/28.09.2023 г. издаден от РС-Варна въз основа на влязло в сила решение № 2148/2022 г. постановено по гр. дело № 1729/2022 г. по описа на РС-Варна.

Въз основа на посочения изпълнителен лист, издаден в полза на В. Н.

К., е определен режим на лични отношения на децата Денислав В.ов К., роден на 20.11.2009 г. и Виктория В.ова К.а, родена на 12.01.2020 г. с техния баща В. Н. К..

На 11.10.2023 г. на длъжника Х. Д. Г. – майка на децата е връчена покана за доброволно изпълнение. На основание чл. 528, ал. 1 от ГПК същата е поканена да спазва режима на лични отношения между децата Денислав В.ов К. и Виктория В.ова К.а, и техния баща В. Н. К., определен с влязло в сила решение № 2148/2022 г. постановено по гр. дело № 1729/2022 г. по описа на РС-Варна.

На основание чл. 528, ал. 2 от ГПК, Х. Г. е поканена в тридневен срок от връчването на ПДИ да съобщи на ДСИ, дали е готова да предаде децата в определеното време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват, както и да посочи в кое време и място е готова да предаде децата. Предупредена е за възможността да й бъде наложена глоба по чл. 527 от ГПК в размер до 400 лева. Предупредена е, че ако не изпълни доброволно задълженията си, децата ще бъдат отнети принудително и ще бъдат предадени на взискателя, със съдействието на полицейските органи и кмета на района или кметството.

На 13.10.2023 г. е подадена молба от Х. Г., с която същата заявява, че не желае да предаде децата, тъй като те отказват да осъществяват режим на лични отношения с баща си. Заявява, че е склонна да води децата в Контактен център и режима на лични отношения да бъде осъществяван там.

Във връзка с молбата на Х. Г. за отказ да изпълни режима на лични отношения между децата и техния баща, на 23.10.2023 г. В. К. е поискал ДСИ да й наложи глоба. С разпореждане от 25.10.2023 г. ДСИ е отказал да наложи глоба на длъжника.

По молба на взискателя, на 01.11.2023 г. е отправено искане до Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и разясняване на длъжника, а при необходимост и на децата, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение.

На 20.12.2023 г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от Агенция за социално подпомагане, с което уведомяват ДСИ, че на 07.12.2023 г. е била осъществена среща с Х. Г., в хода на която същата е била консултирана за предимствата от доброволното изпълнение на режима на личен контакт между децата и бащата. В хода на срещата Х. Г. е заявила, че не възпрепятства осъществяването на режима на лични отношения, като информира, че раздялата между нея и взискателя е травмирала силно детето Денислав К. и той е развил проблемно агресивно поведение спрямо баща си и категорично отказва да го вижда. Детето Денислав К. е бил насочен към социална услуга за подкрепа и интензивна работа със специалисти за 2 преодоляване на проблемното му поведение.

С молба входящ № 167/03.01.2024 г. взискателят отново е поискал от ДСИ налагане на глоба на длъжника, поради отказ да изпълни режима на лични отношения, съгласно изпълнителния лист. С разпореждане от 08.01.2024 г. ДСИ отново е отказал да наложи глоба на длъжника.

По молба на взискателя, с разпореждане изх. № 2053/15.01.2024 г. ДСИ е отправил искане до Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за предприемане на мерки по реда на чл. 23 от Закона за закрила на детето, по отношение на децата Денислав К. и Виктория К.а.

На 09.02.2024 г. е получен отговор от дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в който е отразено, че с поведението си Х. Г. е показала, че не желае да сътрудничи на специалистите от отдел „Закрила на детето“ и не показва готовност за преодоляване на пречките и трудностите за изпълнение на режима на лични отношения.

По молба на взискателя, с разпореждане от 15.01.2024 г. ДСИ е отправил искане до 03 РУ при ОДМВР-Варна за вземане на мерки по реда на чл. 65 от ЗМВР по отношение на Х. Д. Г.. По делото е приложен протокол за полицейско предупреждение от 26.02.2024 г., подписан от Х. Г., с който същата е предупредена за отговорността, която носи по чл. 182 от НК.

С молба входящ № 7541/13.03.2024 г. взискателят отново е поискал от ДСИ да наложи глоба на длъжника, поради категоричния отказ да изпълнява определения от съда режим на лични отношения между.

С постановление от 14.03.2024 г., на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК, ДСИ е наложил глоба на Х. Д. Г., в размер на 100 лева. Екземпляр от постановлението за глоба е връчен надлежно на длъжника на 20.03.2024 г.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК, длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за глоба. На основание чл. 436, ал. 2 от ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК – постановление за глоба, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Със съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето, чрез което се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Тъй като местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за последния възниква задължението да го предаде на другия родител за времето, 3 определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното със съдебното решение време за упражняването му, поради което след изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Последното задължение възниква само ако упражняващият родителските права родител е изпълнил задължението си да предаде детето на родителя, който не упражнява родителските права, за осъществяване на правото му на лични отношения с детето. Затова същото може да се определи като последващо предаването такова.

В случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 от ГПК. Правото на лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение няма да бъде изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на родителя за периода на осъществяването му. Последното се реализира по реда на чл. 528, ал. 5 от ГПК – чрез отнемане на детето принудително и предаване на взискателя. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му.

Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 от ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 от ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 от ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.

В този смисъл е т. 3 от тълкувателно решение № 3/2017 г. постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. ВКС, ОСГТК.

В настоящия случай съдебният изпълнител е изпълнил законовата процедура визирана в чл. 528 от ГПК, приложима при изпълнение на задължение за предаване на дете. Изпратил е ПДИ до длъжника, която е била връчена на длъжника по надлежния ред; потърсено е съдействие от дирекция „Социално подпомагане“, взети са мерки по реда на чл. 65 от ЗМВР, като длъжникът е предупреден за отговорността, която носи по чл. 182 от НК и въпреки положените усилия от съдебния изпълнител не е последвало доброволно предаване на децата за реализиране на посочения в изпълнителния лист режим на лични отношения между тях и взискателя. Едва след изпълнение на посочените действия съдебният изпълнител, на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК, е наложил глоба на длъжника по чл. 527, ал. 2 от ГПК в размер на сто лева. Извършеното от съдебния изпълнител действие по налагане на глоба на длъжника е законосъобразно. Глобата е в относително определения от закона размер – до 400 лева, а имено в размер на сто лева.

Размерът на наложената глоба е справедлив, като същият е близко до минималния.