Протокол № 4 от 12.01.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№4 гр. Варна, 12.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900525 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

И щ е ц ъ т ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД , редовно призован, представлява се от юрисконсулт Г.Д. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът М. Т. П. , редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът ЗЛ. ХР. ЯН. , редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице М. П. Ив., редовно призована, явява се в съдебно заседание, депозирала заключение.

ЮРИСК. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА така, както е докладвано с Определение № 1554 от 24.11.2019 г.

Производството е образувано по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК 831094393, София, чрез ю.к. Г. Д.

1 срещу солидарните длъжници М. Т. П., ЕГН ********** и З.Х. П.А, ЕГН **********, двамата от гр. Варна, за установяване със сила на пресъдено нещо спрямо кредитополучателите, че двамата дължат солидарно на банката – ищец сумата от общо 20345.20 евро, които представляват: 14 470.05 евро– главница, ведно със законна лихва, считано от 27.04.2021г. до изплащане на задължението; 1697.79 евро – просрочена договорна лихва за периода 15.05.2018г. до 15.11.2020г. вкл.; 5307.14 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 27.04.2018г. до 12.03.2020г.вкл.; 390.36 евро – непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. както и сумата 3 787 евро – обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 26.04.2021г. Претендират се и сторените в производството съдебно разноски.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца е присъдено със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ЧГД № 6177/2021г. на ВРС, 19 състав, срещу която заповед е постъпило възражение от длъжниците и съотв. са дадени указания до заявителя ПИБ АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си със сила на пресъдено нещо.

Банката твърди, че вземането произтича от сключен Договор № 068LD-R000212/26.11.2010г. за банков кредит, по силата на който на кредитополучателите /двамата ответници/ е предоставен банков кредит в размер на 14 600 евро за погасяване на текущи задължения. Твърди се пълно усвояване на кредита на 26.11.2010г. по посочена банкова сметка на длъжниците. Ползваният кредит се олихвява с годишна лихва в размер на БЛП на банката за евро, увеличен с 10 пункта като към датата на сключването на договора лихвения процент е 7.9900 %. Плащанията, които не са извършени на падежа или са просрочени поради липса на средства, се отнасят в просрочие и се олихвяват с посочения лихвен процент, увеличен с размера на законната лихва, считано от следващия падежа ден на съответната вноска, без значение дали е работен или неработен ден. Твърди се просрочие на кредита, считано от 15.01.2011г., или общо 3 755 дни до 26.04.2021г.

Просрочени са 119 вноски за главница, съгласно погасителния план в приложение № 1 към договора, в размер общо на 14470.05 евро; 118 бр. вноски за лихви, считано от 15.02.2011г. в размер на 16710.14 евро общо.

Падежът на кредита е настъпил на 15.11.2020г. Поради това е образувано по заявление по чл. 417 ГПК ГД №6177/2021г. на ВРС, по което са издадени заповед и изпълнителен лист срещу длъжниците.

2

Образувано е било преди това изп. дело № 426/2021г. на ЧСИ З. Д., ВОС, по което заявителят ПИБ АД се е присъединил.

В срока за отговор е постъпил отговор от ответниците, представлявани от адв. Д.Д. от ВАК, със становище за неоснователност на иска. Същата възразява срещу предприетия ред за разглеждане на делото по гл. XXXII от ГПК –Търговски спорове. Оспорва сключването въобще на цитирания в исковата молба и приложен по делото Договор за потребителски кредит от 26.11.2010г., като твърди, че ответниците не са подписвали такъв, съотв. не дължат суми по същия. Представеният договор е неавтентичен документ.

Твърди се, че с решение от 16.05.2009г. е прекратен брака между ответниците като последната е с фамилия Я.. /в договора е посочена с различна фамилия/ Посочените в договора идентиф. данни на ответниците са напълно неверни.

Твърди се, че към датата на сключване на договора ответниците са разполагали с нови актуални лични карти, които не са отразени при банковата институция. Твърди се, че банката е използвала данните от лични карти на ответниците с изтекъл срок на валидност, които са били известни от предходни правоотношения между страните. Оспорва се наличието на предходни необслужени банкови задължения. Твърди се, че и двамата ответници са разполагали с 2 кредитни карти – в лева и в евро – считано от 2007г., по които евентуални задължения са погасени с петгодишна давност.

Твърди се, че положените в договора подписи не са на ответниците, а ако принедлежат на тях /тези на стр. 3/, то е използвана страница от друг договор между страните, от предходен период. Не са положени от ответниците и подписите, изпълнени в приложение № 1 към договора – погасителен план.

Твърди се, че от страна на банката е изготвен фалшив документ. Не съответстват на почерка на ответниците и изписване на фамилните им имена по договора /погасителен план/. Противоречи на житейската логика и при наличие на прекратен брак двамата бивши съпрузи да сключат договор за кредит, по който солидарно да гарантират дълга на другия. Твърди се, че лицата подписали договора от името на банката също не са разполагали с правомощие да извършат това и управител на клона на банката в Смолян е било различно от посоченото в договора лице. Лицата, подписали договора за банката, не са имали това право. Твърди се, че ответниците не са извършвали плащания по този договор. Заплащани са суми по договора за кредитна карта към същата банка до началото на 2010г. Твърди се, че противоречи на 3 всякаква логика факта, че банката при забавено плащане повече от 10 години, не е обявила кредита за предсрочно изискуем, което е могла да стори при забава над 3 месеца. Евентуално се твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи. Посочени са изрично считаните за неравноправни клаузи от договора като се твърди, че същите водят до значително неравновестие между правата и задълженията на страните по договора съгласно чл. 143, т. 3, т. 11, т. 13, както и ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди се, че посочените клаузи са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени съгласно чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Твърди се, че уговорената лихва по договора е значително завишена спрямо подобни договори към 2010г.

Значително надвишаващ обичайните разходи на банката по договора за кредит, е и уговорения ГПР от 20.58%. Твърди се, че цитираните в отговора клаузи от договора са нищожни. Претендира се отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на ответниците на сторените по делото разноски.

Прави се искане за спиране на изп. производство по ИД № 426/2021г. по описа на ЧСИ З. Д., на основание чл. 420, ал. 5 ГПК.

СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК 831094393, София, чрез ю.к. Г. Д., иск срещу кредитополучателите М. Т. П., ЕГН ********** и З.Х. П.А, ЕГН **********, двамата от гр. Варна, за установяване със сила на пресъдено нещо, че двамата дължат солидарно на банката–ищец сумата от общо 20 345.20 евро, въз основа на Договор за банков кредит № 068LD-R000212/26.11.2010г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист по ЧГД № 6177/2021г. на 19 състав на ВРС, която сума поотделно включва: 14 470.05 евро –главница ведно със законна лихва, считано от 27.04.2021г. до изплащане на задължението; 1 697.79 евро – просрочена договорна лихва за периода 15.05.2018г. до 15.11.20г. вкл.; 5 307.14 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 27.04.2018г. до 12.03.2020г. вкл.; 390.36 евро – непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., както и сумата 3 787 евро – обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 26.04.2021г. Претендират се и сторените в производството съдебно разноски.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл. 422 вр. чл. 124 ГПК.

НЯМА БЕЗСПОРНИ ФАКТИ.

4

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи валидното възникване на правоотношение между страните по договора за банков кредит, усвояването на сумата от двамата кредитополучателя, размера на вземанията по отношение на всяко едно от перата, включени в претенцията, настъпване изискуемостта на вземането, наличието на индивидуално договаряне на клаузите от договора, спазване на изискванията на закона /ЗПК и ЗЗП/ при предоставянето на кредитния ресурс на ответниците.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят всички правопогасяващи и правоунищожаващи възражения, както и всички твърдения и доводи, от които черпят изгодни правни последици.

ЮРИСК. Д.: Поддържаме исковете.

Съгласно депозираната допълнителна молба вх. № 25078/03.12.2021 г., във връзка с отговора на ответниците, оспорваме изцяло представения от тях отговор на исковата молба.

Моля да приемете и представените с допълнителната ни молба писмени доказателства, с оглед направеното възражение и указанията, дадени с определение на съда от 24.11.2021 г.

Същото определението ни е връчено своевременно, нямаме възражения по проектодоклада, моля да бъде обявен за окончателен.

АДВ. Д.: Оспорваме иска изцяло, поддържаме отговора.

Допълнително правим уточнения: нашето твърдение е, че през 2007 г. има искане от ответниците за 20 000 лв. и са им издадени две кредитни карти.

Оспорваме твърдението, че са три кредитни карти. Не сме получавали трета карта и ответниците не са подписвали договор за рефинансиране на задълженията по тези кредитни карти от 2010г. Представените документи с молбата на ищеца, запознахме се. Моля ищецът да уточни, защото не е ясно, те твърдят, че има три кредитни карти, а представят два договора. Договор за кредитна карта на З.Х., тогава с фамилия П.а, не го оспорваме, но договор № 68РКО-А-0909/04.10.2007 г., за нас не е ясно дали е договор за кредитна карта Diners club или за друга кредитна карта. Съобразно това уточнение на ищеца, можем да оспорим или не този документ, както и разписката за получаване на кредитна карта № 428745491695185, тъй като в представената разписка за получаване на тази карта, но не е ясно дали е Diners club картата или не.

5

Оспорваме договор от 2010 г., не е подписан от ответниците, нито подписите, нито имената, изписани под подписите, са положени от тях, както и исканията за отпускане на кредит и декларации, подробно описани в молбата.

С отговора на исковата молба искахме ищецът да представи цялото кредитно досие. При положение, че твърди, че този договор е валиден от 2010 г. и че не е погасено задължението, би следвало да пази всички документи, които да удостоверяват този кредит. Не бяха представени платежни нареждания, с които по този кредит са погасени задължения по кредитните карти. Твърди се, че са налице три платежни, за трите кредитни карти, но такива не са представени. Ние твърдим, че такива платежни ответникът не е подписвал. Платежни, с които от договор за кредит от 2010 г. да погасява задължения по кредитни карти от 2007 г.

Освен това се твърди, че Diners картата е от 2008 г., не знам дали е техническа грешка, моля да уточни ищецът.

Твърди се, че кредитът е погасяван с две вносни бележки от 2010 г. и от 2011 г. Те също не са представени от ищеца. Оспорваме, че сме плащали по този кредит. Такъв кредит не съществува и ние не сме плащали по него.

Последното плащане, което е направил ответникът, е през 2009 г. по кредитните карти. Тогава е изпаднал в тежко финансово състояние и не е могъл да плаща повече. Не е плащал по този кредит, същият към 2009 г. не е съществувал и такъв няма.