Решение № 189 от 03.04.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Враца, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20221420101042 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Й. Б. Ф., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, ул. „****“ № ** против М. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.

****, ул. „****“ № ****, вх. **, ап. ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Т. Н. Д. и Т. М. Д., б.ж. на с.

****, обл. ****, на които с Решения на ПК-Вълчедръм са възстановени земеделски земи, както следва: Поземлен имот с идентификатор ****.***.***, с адрес на поземления имот: с.

****, общ. ***, обл. *****, с площ 7 301 кв.м., Нива, с номер от предходен план 106060;

Поземлен имот с идентификатор ***.*****.*, с адрес на поземления имот: с. ***, общ. ***, обл. ***, с площ 46 777 кв.м., Нива, с номер от предходен план 106060; Поземлен имот с идентификатор **.**.***, с адрес на поземления имот: с. ****, общ. ***, обл. ***, с площ 3 181 кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020. Сочи се, че общата площ на описаните имоти е 57,252 дка, като ищецът притежавал 1/20 ид.ч. от имотите, представляваща 2,8626 дка. Поддържа се, че един от наследниците на Т. и Т. Д. – Е. Г. Т., с договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД, вписан в Сл.Вп. под дв. вх. рег. № 8692 от 15.12.2014 г., том 18, акт № 209, продал наследствените си права от наследодателите си Г.Т. Д. и М. П. Д. на купувача ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Юлиян К.“, ЕИК: 106590417, представляващи 1/10 ид.ч. от описаните по-горе поземлени имоти. Въз основа на този договор с КНА вх.рег. № 8677, акт № 117, том 15 от 05.12.2014 г. ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Юлиян К.“ бил признат за собственик на тази 1/10 ид.ч. от имотите. Сочи се, че с НА вх.рег. № 8679, акт № 118, том 15 от 05.12.2014 г., вписан в Сл.Вп. при РС-Лом, друг от законните наследници на Т. и Т. Д. – Л.

Г. Т., продал своята наследствена идеална част представяваща 1/10 от наследствените имоти на ЕТ „М. А.- Юлстрейд-Юлиян К.“. Твърди се, че ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Юлиян К.“ като съсобственик с права на 2/10 или на общо 1/5 ид.ч. от имотите сключил договор за наем на земеделските земи с ответника М. К. А. за срок 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2035 г., при наемна цена по 10,00 лв. на декар наета земя. Договорът бил вписан в под вх.рег. № 6221, акт № 238, том 14 от 03.08.2015 г. в Сл.Вп.-Лом. Твърди се, че на 1

10.07.2020 г. ответникът сключил Договор за пренаемане на земеделски земи с пренаемателя „КИ ТИ БО“ ООД, ЕИК: 201396736, с който договор преотдал под наем със срок 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г. описаните по-горе имоти с обща площ 57252 кв.м., като било договорено наемното плащане да се извършва авансово в срок до 01.10.2020 г. – по 70,00 лв. на декар. Поддържа се, че с преводно нареждане от 13.10.2020 г.

„КИ ТИ БО“ ООД на основание договора за пренаемане заплатил по единична цена 70,00 лв./дка. за 57,252 дка. сумата от 4 007,64 лв. Твърди се, че от платената от пренаемателя „КИ ТИ БО“ ООД на ответника М. К. А. общо наемна цена за имотите за стопанската 2020/2021 г., припадащата се на ищеца 1/20 ид.ч. от получената сума, е в размер на 200,38 лв., която сума до момента не му била платена. Посочва се, че на 30.06.2021 г. ответникът сключил Договор за пренаемане на земеделски земи с пренаемателя „КИ ТИ БО“ ООД, с който договор преотдал под наем със срок 1 стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г. описаните по-горе имоти с обща площ 57252 кв.м., като било уговорено между страните, че наемното плащане се извършва авансово в срок до 01.10.2021 г. – по 80,00 лв. на декар. Твърди се, че с преводно нареждане от 16.09.2021 г. „КИ ТИ БО“ ООД на основание договора за пренаемане и издадена от „Юлстрейд“ ООД фактура № 0000000153 от 10.10.2019 г. заплатил по единична цена 80,00 лв./дка. за 57,252 дка. сумата от 4 580,16 лв. Сочи се, че от платената от наемателя „КИ ТИ БО“ ООД на „Юлстрейд“ ООД обща наемна цена на имотите за стопанската 2021/2022 г., припадащата се на ищеца 1/20 ид.ч. от получената сума е в размер на 229,01 лв., която сума до момента не му била платена.

Поддържа се, че ответникът дължи на ищеца получената от него наемна цена за имотите за припадащия се на ищеца дял на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като ответникът като съсобственик е реализирал доходи в резултат и от ползването на притежаваната от ищеца идеална част от имотите. По тези съображения моли съда да осъди ответника да му заплати процесните суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

От ответника е постъпило становище, в което се поддържа, че исковите претенции са неоснователни. Сочи се, че разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС урежда отношения между съсобственици, като ответникът няма качеството на съсобственик, а на пренаемодател.

Изтъква се, че поради липсата на пасивна материалноправна легитимация предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

По делото са представени заверени копия от Решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия – Вълчедръм по преписка № 6804/13.03.1992 г. и Решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия – Вълчедръм по преписка № 7602/20.03.1992 г., както и скици, от които се установява, че на наследниците на Т. Н. Д. е възстановено правото на собственост върху пет земеделски имота, находящи се в землището на с. Септемврийци, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, сред които: лозе от 3.181 дка, представляващо имот № 048020, а понастоящем поземлен имот с идентификатор ***, и нива от 46.771 дка, представляваща имот № 106080, а понастоящем поземлен имот с идентификатор ***, а на наследниците на Тодора Тодорова Денкина е възстановено правото на собственост върху нива от 7.300 дка, представляваща имот № 106060, а понастоящем поземлен имот с идентификатор ****.**.***.

Приложени са удостоверение за наследници на Т. Н. Д., починал на 23.03.1961 г., удостоверение за наследници на Т. М. Д., починала на 06.11.1962 г., както и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, удостоверяващо, че Т. М.Д. и Т. Т. Д. са имена на едно и също лице, от които доказателства е видно, че ищецът е законен наследник на починалите лица.

От приложените скици на имотите е видно, че като съсобственици на имотите по данни от КРНИ са вписани Т. Н. Д. и Т. Т. Д., както и „Юлстрейд“ ООД на 1/5 ид.ч. и ЕТ 2

„М. А. – Юлстрейд – Юлиян К.“ на 1/10 ид.ч. въз основа на нотариален акт № 117, том. 15, рег. № 8677, дело № 2781/05.12.2014 г. и на 1/10 ид.ч. въз основа на нотариален акт № 118, том. 15, рег. № 8679, дело № 2782/05.12.2014 г.

С Договор за наем на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията – гр. Лом с вх. рег. № 6221, акт 238, т. 14 от 03.08.2015 г. посочените земеделски земи с обща площ 57 252 кв.м., заедно с други земеделски земи, са отдадени под наем от ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Юлиян К.“ на ответника М. К. А. за 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2035 г., при наемна цена от 10,00 лв. на декар, дължима сто процента авансово за целия срок на договора.

С Договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в ОСЗ гр. Вълчедръм с рег. № 616 от 13.07.2020 г. процесните земеделски земи са преотдадени под наем от ответника М.

К. А. на трето за делото лице „Ки Ти Бо“ ООД за 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., при наемна цена от 70,00 лв. на декар, т.е. годишно наемно плащане в размер на 4 007,64 лв., дължимо авансово.

По делото е приложено заверено копие от платежно нареждане от 13.10.2020 г., от което е видно, че дължимият годишен наем в размер на 4 007,64 лв. е преведен от пренаемателя „Ки Ти Бо“ ООД на ответника М. К. А..

С Договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията – гр.

Вълчедръм с рег. № 835 от 13.07.2021 г. процесните земеделски земи са преотдадени под наем от ответника М. К. А. на „Ки Ти Бо“ ООД за още 1 стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при наемна цена от 80,00 лв. на декар, т.е. годишно наемно плащане в размер на 4 580,16 лв., дължимо авансово. По делото е приложено заверено копие от платежно нареждане от 16.09.2021 г., от което е видно, че дължимият годишен наем в размер на 4 580,16 лв. е преведен от пренаемателя „Ки Ти Бо“ ООД на ответника М. К. А..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 200,38 лв. – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2020-2021 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 10.07.2020 г., вписан под вх. рег. № 616/13.07.2020 г. в ОСЗ гр. Вълчедръм; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 229,01 лв. – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2021-2022 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г., вписан под вх. рег. № 835/13.07.2021 г. в ОСЗ гр. Вълчедръм, сумата 29,33 лв. – мораторна лихва върху главницата за стопанската 2020-2021 г. за периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022 г., сумата 12,09 лв. – мораторна лихва върху главницата за стопанската 2021-2022 г. за периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба – 25.03.2022 г. до изплащане на вземанията.

В конкретния случай търсената отговорност се ангажира с фактическите твърдения, че ищецът е съсобственик на земеделски имоти, които са отдадени под наем от друг съсобственик на ответника, а последният от своя страна ги е преотдал под наем и получава доходи от същите, поради което дължи на ищеца припадащата му се част от получените граждански плодове, съобразно дела му в съсобствеността.

Отдаването на общ имот под наем е действие на обикновено управление (виж ТР № 7/2012-ОСГК), което може да бъде извършвано както съвместно от всички съсобственици, така и самостоятелно от всеки съсобственик. Защитата на правата на съсобствениците се осъществява по различен начин в зависимост от конкретната хипотеза, при която общият имот е отдаден под наем:

На първо място, когато договорът за наем е сключен от името на всички съсобственици, правото върху гражданските плодове възниква направо за всеки съсобственик и всеки от тях може да иска от наемателя тази част от наема, която отговаря на 3 неговата идеална част. В този случай претенцията се основава на договорната отговорност, уредена в чл. 228 ЗЗД, активно легитимиран в материалното правоотношение е съсобственикът-наемодател, а пасивно легитимиран да отговаря е наемателят.

На второ място, когато договорът за наем за целия имот е сключен само от един или от някои от съсобствениците, вземане за наем срещу наемателя има само този съсобственик, който е договарял. Наемателят дължи плащане само на наемодателя-съсобственик, а правото на останалите съсобственици върху припадащите им се части от наема, съобразно притежаваната от тях идеална част от имота, се изразява във вземане срещу наемодателясъсобственик, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици. В този случай претенцията се основава на един от основните принципи в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, залегнал като частен случай в чл. 30, ал. 3 ЗС, активно материалноправно легитимиран е съсобственикът, чиято част е отдадена под наем от друг съсобственик, пасивно материалноправно легитимиран да отговаря е съсобственикът, който е отдал под наем целия общ имот, а вземането е за припадащата се част от наема, която е съответна на дела на ищеца в съсобствеността и не му е платена от съсобственика-наемодател.

На трето място, когато договорът за наем за целия имот е сключен само от един или от някои от съсобствениците, съсобственикът, чиято част е отдадена под наем и е лишен от ползване на имота, може да потърси защита на правата си и срещу наемателя, но само при условие, че последният ползва вещта на непротивопоставимо основание. В този случай претенцията също се основава на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, но заложен като източник на задължения в чл. 59 ЗЗД, активно материалноправно легитимиран е съсобственикът, чиято част се ползва на непротивопоставимо основание, пасивно материалноправно легитимиран да отговаря е наемателят, който ползва имота, а вземането е за лишаването от ползване и се определя в размер на средния пазарен наем за припадащата му се част /в този смисъл Решение № 156 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК/.