Решение № 69 от 05.02.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пещера, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Аова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Аова Гражданско дело № 20235240100931 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и искове по чл.55,ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Н. И. Ч. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***а“ № 22, чрез процесуалния си представител адв.П. срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителите Г.н Т. и А М. и против ответника „Файненшъл България“ЕООД с ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Джавахарлал

Неру“

№

28,ет.2,ап.4046,представлявано от управителя П. Д.

,в която твърди,че на

16.12.2021година между ищеца по настоящото дело и

„Изи Асет

Мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за паричен заем №4344643 от 16.12.2021 година, по силата на който на ищеца е била заета сумата от 2400лева ,за срок от 36 месеца.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора уговореният ГПР е от 48.42%, с годишен лихвен процент от 40% и връщане на заема ,чрез договорена вноска в размер на 153.66 лева.Общо дължимата сума била в размер на 2765.88лева,а съгласно чл.4 от договора

1 кредитополучателят е следвало да предостави на кредитора обезпечение:1./две физически лица –поръчители,всяко от които да отговаря на изрично посочени изисквания-да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото си възнаграждение ,като нетният размер на осигурения му доход да е в размер на 1000 лева ;да работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,сключен с кредитодателя по процесния договор;да няма неизплатени осигуровки за последните две години;да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година на зад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2./ банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата посочена в чл.2,т.7 от договора и със срок на валидност –тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3./или одобрено от заемодателя дружество-поръчител,което предоставя гаранционна сделка.С оглед на посочените изисквания на 16.12.2021 година на кредитополучателя се предоставил

Договор за предоставяне на гаранция със същия идентификационен номер като номера на договора за предоставяне на паричен заем и се сключвал с дружеството „Файненшъл

България“ЕООД.Съгласно клаузите на този втори договор кредитополучателят е следвало да заплати на дружеството сумата от 2256.12 лева(възнаграждение),която да се заплати разсрочено на вноски, заедно със задължението по кредита.Съгласно погасителния план капитализираната вноска по двата договора била в размер на 279 лева и включвала: вноска по кредита в размер на 153.66 лева и възнаграждение по договора за предоставена гаранция в размер на 125.34 лева.В резултат на това главницата нараствала на 5022 лева и се дължала за срок на ползване от 18 месеца.Твърди още ,че при сключване на договора за предоставяне на паричен заем ищецът като физическо лице е имал качеството на потребител,като договорът за предоставяне на паричен заем е нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като противоречал на законоустановени императивни правила както и на основание чл.146 от ЗЗП.Счита ,че в същия са нарушени изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК тъй като в него са посочени като абсолютни стойности както ГПР ,така и лихвения процент без разписана ясна методика на формиране на ГПР.В процесния случай дължимото по договора за предоставяне на гаранция 2 възнаграждение не било включено при изчисляване на ГПР в предвид обстоятелството ,че двата договора са сключени на една и съща дата ,а двете дружества са „свързани лица“и кредиторът е включил размерът на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита .Тези обстоятелства сочели ,че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит,с което е нарушено императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК.Твърди още ,че в договора за предоставяне на паричен заем е уговорен лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на 48,42 %,но не ставало ясно ,какви разходи са включени в годишния процент на разходите,а потребителят е бил поставен в положение да не знае в какъв размер е оскъпяването по кредита.Твърди още ,че посоченият ГПР в договора не е реално прилагания в отношенията между страните и е налице „заблуждаваща търговска практика“.Сочи се още ,че договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание ,тъй като клаузата за заплащане на възнаградителна лихва накърнявала „добрите нрави“.Трайно се приемало ,че противоречаща на добрите нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва ,а за обезпечени кредите двукратния размер на законната лихва.В случая в договора била предвидена лихва в размер на 40%,който размер надхвърлял повече от три пъти законната лихва ,което представлява нарушение на добрите нрави като критерии за норма на поведение,установени в обществото.Счита,че недействителността на уговорката относно договорената лихва води до нищожност и на целия договора.Твърди още ,че и клаузата на чл.4 от договора е нищожна като заобикаляща изискванията на чл.19,ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП тъй като в същия не били спазени изискванията на чл.11,чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.Счита ,че същият противоречал на добрите нрави тъй като за заета сума от 2500лева ,с уговорен срок на ползване от 18 месеца от кредитополучателя се изисква заплащане на допълнителна услуга по поръчителство в размер на 2256.12 лева –сума почти съизмерима със заетата сума. Същата надвишавала многократно и уговорената лихва по договора за кредит като се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение,до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на изгода за кредитор и поръчител.

3

Счита,че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26,ал.2,предл.4 от ЗЗД поради липа на основание/кауза/.След като договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен то потребителят връща само чистата стойност като не дължи лихви или други разходи.Всичко изложено пораждало правния интерес на ищеца да предяви иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за връщане на сумата от 342.13 лева,представляваща разлика между заплатената по кредита сума и усвоената главница както и иск срещу ответника

„Файненшъл

България“ЕООД за връщане на сумата от 2256.12 лева ,представляваща заплатена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожен Договор за паричен заем № 4344643 от 16.12.2021 година сключен между Н. И. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, на Закона за задълженията и договорите и на Закона за защита на потребителите Да се постанови решение ,с което да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция под № 4344643 от 16.12.2021 година сключен между „Файненшъл България“ЕООД и Н. И. Ч. като противоречащ на ЗЗД,ЗПК и ЗЗП.

Да бъде осъдено ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София да заплати на ищеца сумата от 342.13 лева ,представляваща разлика между заплатената по кредита сума и усвоената главница ,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане .

Да бъде осъдено ответното дружество „Файненшъл България“ЕООД да заплати на ищеца сумата от 2256.12 лева представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на гаранция ,ведно със законната лихва върху нея,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София оспорва предявените искове като твърди ,че предявеният иск за установяване недействителност на договора е недопустим ,поради липса на 4 правен интерес.Сочи се още,че действително страните са били обвързани от договорно правоотношение ,а именно договор за предоставяне на потребителски кредит,който съответствал на изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК,поради което предявените искове са неоснователни.Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ЕООД гр.София е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявените искове със становището ,че предявеният иск бил недопустим поради липса на правен интерес.Сочи още ,че процесният договор за предоставяне на гаранция нямал характер на договор с потребител ,поради което не се регулирал от Закона за потребителския кредит.Този договор имал за предмет поръчителство и така се различавал от предмет на договора за потребителски кредит-заем.В случая ответникът е вписан като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансови институции по чл.3а от ЗКИ с основен предмет на дейност- предоставяне на гаранционни сделки по занятие.Именно в това си качество на търговец ответното дружество е сключило гаранционна сделка(поръчителство)-да обезпечи изпълнението по договора за кредит срещу възнаграждение.По силата на този договор дружеството се задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем,както и да търпи последиците от неизпълнение на това задължение.Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство била насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредита.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърли предявения иск.Претендира се присъждане на разноски като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем № 4344643 от 16.12.2021 година ; договор за предоставяне на гаранция № 4344643 от 16.12.2021 година ,ведно с погасителен план се установява ,че на 5 дата 16.12.2021 година между „Изи Асет Мениджмънт“АД гр.София,в качеството му на кредитор и Н. И. Ч. от гр.Пещера в качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор за паричен заем №

4344643/16.12.2021година ,по силата на който кредиторът предоставя в заем на кредитополучателя сумата от 2400 лева, за срок от 36 седмици.Страните са уговорили връщане на заетата сума на вноски като размерът на двуседмичната погасителна вноска е определен на 153.66 лева.Видно от клаузите на договора ГПР е в размер на 48.42 % ,а фиксираният годишен лихвен процент по заема е от 40%, като общо дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 2765.88 лева.Изрично в договора е разписано ,че с подписване на същия се рефинансира текущия заем на заемателя като се погасява изцяло задължението на заемателя по договор за паричен заем № 41340044 в размер на 1609.13 лева като след извършеното прихващане заемодателят по договора изплаща на заемателя остатък от заемната сума по настоящия договор,а самият договор има характер и на разписка за заетата сума.В чл.4 от договора изрично е посочено ,че в срок до три дни ,считано от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : 1./две физически лица –поръчители,всяко от които да отговаря на изрично посочени изисквания-да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото си възнаграждение ,като нетният размер на осигурения му доход да е в размер на 1000 лева ;да работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,сключен с кредитодателя по процесния договор;да няма неизплатени осигуровки за последните две години;да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година на зад да е със статус не по-лош от „Редовен“;2./ банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата посочена в чл.2,т.7 от договора и със срок на валидност –тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3./или одобрено от заемодателя дружество-поръчител,което предоставя гаранционна сделка.Установява се още ,че на същата дата 16.12.2021 година между